– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 162
гр. София 03.04.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 06.12.2017 (шести декември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4642 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 288 във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 14 441/22.08.2017 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу въззивно определение № 2723/14.08.2017 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, постановено по ч. гр. д. № 4024/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е отменил първоинстанционното определение от 21.07.2017 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 3433/2017 година и е постановил ново, с което е допуснал обезпечение на предявените от А. С. К. и Ф. А. С. искове, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за сумата от по 150 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от тях, вследствие смъртта на дъщеря им Ф. А. С., настъпила при транспортна злополука, реализирана на 10.12.2016 година в [населено място], неимуществени вреди чрез налагане на запор върху вземанията на [фирма] [населено място], произтичащи от договори за извършване на железопътен превоз, сключени с [фирма] [населено място] поле, с [фирма] [населено място], с [фирма] [населено място], с [фирма] [населено място] и с [фирма] [населено място] до размера на 1/2 от претендираното вземане, а именно до размера от 150 000.00 лева.
В частната касационна жалба на [фирма] [населено място] са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което направеното от А. С. К. и Ф. А. С. искане за допускане на обезпечение да бъде оставено без уважение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място], твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд..
Ответниците по частната касационна жалба А. С. К. и Ф. А. С. са подали отговор на същата с вх. № 16 635/10.11.2017 година, в който са изложила твърдения, че не са налице предпоставки за допускане на определение № 2723/14.08.2017 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, постановено по ч. гр. д. № 4024/2017 година до касационно обжалване и затова такова не трябва да бъде допускано. В случай, че такова бъде допуснато касационно жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното определение на 16.08.2017 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е вх. № 14 441/22.08.2017 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за допускане на обезпечение на предявения по делото иск, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, защото поисканите обезпечителни мерки не са индивидуализирани в достатъчна степен-не били посочени конкретни договори по дата и година на сключване, нито конкретни вземания по договори, както и че исканата обезпечителна мярка е неподходяща са обезпечи евентуално положителен резултат за А. С. К. и Ф. А. С. при приключване на делото, а също така и че исканите обезпечителни мерки биха довели до свърхобезпеченост на вземането на А. С. К. и Ф. А. С. и до блокиране на дейността на [фирма] [населено място].
Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че подадената срещу първоинстанционното определение частна жалба е основателна. Изложени са съображения, че обезпечителното производство по своята същност е самостоятелна форма на защита на граждански права. Неговата цел била да обезпечи не правилността на решението, което ще се постанови в исковия процес, а осъществяването на правните последици от това решение. Предвид спецификата на това производство съдът, сезиран с искането за допускане на обезпечение на иска, който молителят възнамерява да предяви, или който вече е предявил, извършвал проверка на твърденията по молбата/исковата молба и доказателствата към нея и извършвал преценката дали претенциите са допустими и вероятно основателни, дали има обезпечителна нужда и дали исканата мярка е подходяща. В тази връзка, неоснователно било наведеното в частната жалба оплакване, че съдът не е компетентен да преценява дали исканата обезпечителна мярка е подходяща. Налице била трайна практика на ВКС, според която предпоставките за допускане на обезпечението включват и наличието на обезпечителна нужда и необходимостта предложената обезпечителна мярка да е подходяща и адекватна, за да осигури възможността ищецът да реализира правата, произтичащи от решението, което той цели да бъде постановено в негова полза. Съставът на Софийския апелативен съд е извършил преценка на представените по делото доказателства и характера на търсената с предявените искове защита, при което е намерил че са налице предпоставките за допускане на обезпечение. Въззивният съд е приел, че предявените искове са допустими, както и, че са представени доказателства в подкрепа на твърденията, на които те се основават. Налице била обезпечителна нужда, която при предявен осъдителен иск за парично вземане не подлежала на самостоятелно установяване и не на последно място, поискана била принципно допустима от закона обезпечителна мярка, която била адекватна и съразмерна с оглед нуждата от обезпечение. Предложената от А. С. К. и Ф. А. С. обезпечителна мярка-запор върху вземания на [фирма] [населено място], препятствала възможността да се затрудни реализирането на правата на молителите при уважаване на предявените искове. Съставът на Софийския апелативен съд не е споделил изводите на Софийски градски съд, че предлаганата обезпечителна мярка е неподходяща, защото не са конкретизирани нито договорите, от които произтичат вземанията на ответника, нито размера на вземанията по тях. Обезпечителната мярка била подходяща когато нейното налагане законодателят е предоставил на гражданския съд и чието изпълнение може да бъде наложено по пътя на приложение на процесуалните права, визирани в ГПК. В конкретния случай съставът на Софийският апелативен съд е намерил, че поисканата от А. С. К. и Ф. А. С. обезпечителна мярка е индивидуализирана в степен, че е ясно основанието на вземанията, чийто запор се иска-договори с предмет извършване на железопътен превоз, както и съконтрагентите (трети задължени лица), с които са сключени договорите с [фирма] [населено място]. Както при налагането на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника, било достатъчно да бъде посочено основанието на вземането-по договор за разплащателна сметка и банката, като трето задължено лице, така и в случая, съставът на Софийския апелативен съд е намерил, че е достатъчно да бъде посочен съкотрагента на длъжника и от какво точно основание произтича вземането му, за да бъде наложен запор върху него. Наличието на вземане към датата на връчване на запорното съобщение, както и неговата изискуемост и размер не били елемент от фактическия състав по налагането на запора. Те имали значение по отношение на последиците от наложения запор-дали изпълнителният способ ще бъде реализиран и взискателят удовлетворен. В този били и мотивите на задължителното за съдебния състав ТР № 6/14.03.2013 година, постановено по тълк. д № 6/2013 година на ОСГТК на ВКС. Когато постановената от съда обезпечителна мярка била запор върху вземане на длъжника, тя се налагала от съдебния изпълнител, който изпращал запорно съобщение на третото задължено лице (чл. 449, ал. 1, чл. 450, ал. 2, чл. 507, чл. 515, чл. 516 и чл. 517 от ГПК). Третото лице можело да признае задължението си и да предаде дължимото на съдебния изпълнител (чл. 508 от ГПК), а ако не стори това съдебният изпълнител възлагал на кредитора вземането за събиране или вместо плащане (чл. 510 Гот ПК). Дали съществува запорираното и непризнато вземане ще се установи едва в производството по суброгаторния иск (чл.134 от ЗЗД), който бил на разположение на кредитора, когато той твърдял, че съществува такова вземане. Съществуването на вземането не можело да бъде проверявано в обезпечителния процес. Независимо от това, проверката била безпредметна, тъй като за дълга можело да не съществува документ, а ако съществувал, мястото на държането му е било в длъжника, а не в неговия кредитор-молител по обезпечението.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] е поставило правния въпрос за задължението на съда при произнасяне по молбата за обезпечение на иск да установи неговата вероятна основателност, базираща се на представените убедителни писмени доказателства, които да бъдат посочени и обсъдени в мотивите на определението и при липса на убедителни писмени доказателства да приложи разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК и да определи гаранция срещу която може да допусне обезпечение. Твърди се, че по този въпрос даденото от състава на Софийския апелативен съд разрешение е в противоречие с установената съдебна практика намерила израз в определение № 424/08.07.2010 година, постановено по ч. гр. д. № 363/2010 година, определение № 229/22.03.2012 година, постановено по ч.гр. д. № 5/2012 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 272/04.04.2014 година, постановено по ч. т. д. № 932/2014 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 746/30.09.2011 година, постановено по ч. т. д. № 601/2011 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. С оглед на това [фирма] [населено място] излага съображения, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускането на обжалваното решение до касационен контрол. Освен това е поставен и правния въпрос за това допустимо ли е обезпечение, чрез налагане на запор върху вземане от трето лице, което вземане не е достатъчно индивидуализирано, като се твърди, че отговорът на въпроса ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което били налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. С отговора на този въпрос трябвало да се направи тълкуване на разпоредбите на чл. 405, ал. 2 и чл. 507, ал. 2 от ГПК.
Вторият от така поставените в изложението на [фирма] [населено място] по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ТПК въпроси е съществен, но не обуславя допускането на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Липсва законова разпоредба, която да определя както минималните, така и максималните изисквания за индивидуализацията на вземанията на длъжника по обезпечението, респективно по евентуално последващото обезпечително производство, които да бъдат посочени от страната, която иска обезпечение на предявения от нея иск чрез налагането на обезпечителна мярка запор върху вземането на длъжника към трети лица. Поради това молителят следва да определи вземането, върху което иска да бъде наложена обезпечителна мярка запор, било чрез посочването на онези белези, които са му известни и дават възможност за индивидуализация на вземането, било чрез посочване на белезите, който индивидуализират вземането според молителя. Последният не е страна по вземането, върху което иска да бъде наложена обезпечителната мярка, поради което не може да му бъде възложена тежестта да посочи всички елементи на вземането, които да установяват както съществуването му, така и неговия размер. В производството по обезпечение молителят следва да индивидуализира вземането, върху което иска да бъде наложена обезпечителната мярка запор, чрез посочване на тези индивидуализиращо признаци от него, които са му известни и които дават възможност за индивидуализирането му, но не е задължен да посочва всички индивидуализиращи признаци на вземането. Липсва възможност да бъде извършена проверка за съществуването на вземането и за размера на същото преди налагането на обезпечителната мярка. Последната се налага въз основа на твърденията на кредитора-молител в производството по обезпечение, поради което той носи риска, както от несъществуването на вземането, чието запориране е поискано, така и от липсата на признаци, позволяващи индивидуализацията на вземането, което ще доведе до невъзможност за прилагане на обезпечителната мярка. Доколкото обаче липса законова разпоредба, която да определя начина на индивидуализация на всяко едно вземане, такова изискване не може да бъде създавано и по пътя на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото в този случай няма да се касае до тълкуване на закона, а до определяне на минимума обем на индивидуализиращите вземането признаци по преценка на касационния съд, което е недопустимо. Въпросът на индивидуализацията на вземането е винаги фактически и се преценява от съда с оглед на конкретните данни по делото, поради което е невъзможно определянето на единни правила за такава индивидуализация, които да са приложими за всички вземания.
Първият от поставените в изложението на [фирма] [населено място] по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси също е съществен, но не обуславя допускането на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Съгласно установената съдебна практика мотивите на определението за допускане на обезпечението трябва да съдържат констатациите на съда за това дали са налице всички законови предпоставки за допускане на обезпечението, на които изисквания обжалваното определение на Софийския апелативен съд отговаря. В този случай проверката за вероятна основателност на иска се прави като доказателствата се преценяват от външна страна, без да се извършва проверка за тяхната валидност и истинност. Последното предполага да бъдат взети предвид направените от другата страна възражения. Така обаче ще се навлезе в предмета на исковото производство, което е недопустимо с оглед на предмета на обезпечителното такова. Именно поради в обезпечителното производство не е въведен принципа на главното и пълно доказване, а се изисква само установяване на вероятност на вземането. Поради това, за да се допусне обезпечението е необходимо искането на молителя да е вероятно основателно с оглед формалната преценка на останалите доказателства, въпреки оспорването на правното действие на същите. Последното оспорване не може да бъде предмет на обезпечителното производство, а на исковото такова. При това въпросите за преценката на вероятната основателност на иска, чието обезпечение се иска и за налагане на обезпечителна мярка запор върху вземане на длъжника от трето лице са разгледани в т. 5 от ТР № 6/14.03.2014 година, постановено по тълк. д. № 6/2013 година ОСГТК на ВКС, като обжалваното определение е съобразен с даденото с това решение указания.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 2723/14.08.2017 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, постановено по ч. гр. д. № 4024/2017 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място], частна касационна жалба с вх. № 14 441/22.08.2017 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2723/14.08.2017 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, постановено по ч. гр. д. № 4024/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.