1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
гр. София, 04.04. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 3632/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г.
Л. В. В. и К. Д. В. са обжалвали с касационна жалба вх.№ 1816 от 22.05.2017г. въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 1939 от 06.04.2017г. по гр.д.№ 92/2017г. по извършване на делбата в частта за сметките между съделителите.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. предвид цената на предявения иск с правно основание чл. 72 ЗС – 15 000 лв., поради което е процесуално допустима.
Ответникът Д. С. У. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
С втора касационна жалба вх.№ 1877 от 25.05.2017 г. въззивното решение е обжалвано от Д. С. У. в частта, в която е осъден да заплати на Л. В. В. и К. Д. В. сумата 4585лв., представляващи увеличената стойност на имота вследствие на извършени от тях подобрения.
Ответниците по тази касационна жалба не са подали отговор.
С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е обезсилил частично решението на Районния съд – С. № 2678 от 07.12.2016 г., постановено по гр.д. № 1344/2010г. в частта, с която е отхвърлен иска за подобрения, предявен от Л. В. В. и К. Д. В. против Д. С. У. за заплащане на сумата от 9 776 лв., представляваща претендираната увеличена стойност на имота. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която Д. С. У. е осъден да заплати на Л. В. В. и К. Д. В. сумата от 9776 лв., съставляваща стойността на разноските за извършени подобрения в съсобствения имот и делото е решено по същество от въззивния съд като е уважен иска в размер на 4 585 лв., представляваща увеличена стойност на имота, предмет на делбата, съобразно квотата на ответника в съсобствеността. В останалата част до размера от 9 776 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
1. По касационната жалба на Л. В. В. и К. Д. В.:
По въпроса за приложението на чл. 269 ГПК не е налице поддържаното от касатора съмнение за частична недопустимост на съдебното решение. Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло от Д. С. У. в уважената част от иска и в рамките на доводите във въззивната жалба, въззивният съд е бил длъжен да отстрани противоречието в диспозитива на първоинстанционното решение. Констатирайки, че искът е предявен за увеличената стойност на имота и съобразно изложените собствени мотиви, въззивният съд не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 269 ГПК, привеждайки в съответствие диспозитива на първоинстанционното решение с приетото в мотивите на въззивната инстанция.
По иска на Л. В. В. и К. Д. В. за присъждане на обезщетение за извършените в делбения имот подобрения, въззивният съд е приел, че ищците са добросъвестни владелци, тъй като са закупили имота с нотариален акт № 69/2006 г., от лице което не е било изключителен негов собственик и са владяли имота на правно основание, без да знаят, че праводателят им не е собственик на целия имот . Оттук съдът е направил извод, че е приложим чл. 72, от ЗС и съобразявайки искането за присъждане на увеличената стойност на имота, към момента на съдебното решение, е присъдил на ищците половината от сумата, съответстваща на притежаваната от ответника идеална част от имота.
При тези мотиви на въззивния съд материалноправният въпрос за размера на обезщетението за извършени подобрения от добросъвестния владелец, е обуславящ за делото, но не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с приетото в ППВС 6/1974г.. тъй като претенцията си ищците са заявили за увеличената стойност на имота и с оглед на това искане са събирани доказателства по делото. Въззивният съд не е имал основание да присъди половината от стойността на разноските за подобренията според заключението на вещото лице в размер на 9776лв. или още 303 лв., тъй като подобренията са оценени не към момента на извършването им, а към момента на изготвяне на експертизата. От друга страна с оглед отдалечеността във времето на извършването на подобренията – 2006г. е очевидно, че стойността на разходите за подобренията не би могла да превишава увеличената стойност на имота, която се преценява към настоящия момент.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК в редакция до изменението ДВ бр.86/2017г. и касационната жалба на Л. В. В. и К. Д. В. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
2. По касационната жалба на Д. С. У..
Правните въпроси , които касаторът поставя в изложението за допускане на касационното обжалване са следните: дали е допустимо въз основа на противоречиви свидетелски показания и неточна експертиза , съдът категорично да установява конкретни претендирани подобрения; допустимо ли е съдът да приеме, че тъй като ответниците са владяли имота като собственици , това прави житейски нелогично пазенето на документи за ремонт на имота и как тогава без каквито и да е доказателства съдът определя вида, размера и стойността на подобрения; следва ли в решението си съдът да мотивира кои свидетелски показание приема и защо и кои не приема и защо. Тези правни въпроси не са обуславящи за делото, защото извършването на подобренията е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели М. М. и Д. Д. , като последният подробно е обяснил в какво се е състоял ремонта на жилището и техните показания не са противоречиви. Въззивният съд не е основал решението си на предположение, а на точно установени от свидетелите факти, които са потвърдени и от заключението на вещото лице , установило при огледа на имота, че претендираните подобрения са налице. Съдът е изложил подробни мотиви във връзка с доводите на въззивника Д. С. У. за противоречие на показанията на свидетеля М. , разпитван и в първата фаза на делбеното производство и е приел, че не е налице поддържаното противоречие .
С оглед на изложеното и касационната жалба на Д. С. У. не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК.
При този изход на делото разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 1939 от 06.04.2017г. по гр.д.№ 92/2017г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: