3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. София, 04.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 200 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Й. С. против решение № 254/02.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 385/2017 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
От ответниците по касационната жалба е постъпил писмен отговор от А. Г. Г. и Й. Л. Г. с който оспорват жалбата.
Третото лице – помагач не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел за частично основателни обективно съединените искове с правно основание чл.45 ЗЗД и е потвърдил първоинстанционното решение, постановено в този смисъл.
Съдът е приел, че на 07.12. 2015 г., около 17:30 ч. на второкласен път 62 при км.15+8500 в района на [населено място], същата община, Кюстендилска област,след Яменското ханче, ответникът В. се блъснал с управлявания от него автомобил м.”Пежо Боксер 2,8” рег. [рег.номер на МПС] ,собственост на ищцата Й. Л.-Г. в движещият се пред него товарен автомобил м.”Зил 157 К” с ДК № Кн ..АС, управляван от ответника С. и от удара били нанесени повреди по автомобила й и средна телесна повреда-фрактура на големия пищял на дясна подбедреница на пътуващия в него ищец А. Г..
Съдът е приел, че виновни за настъпването на произшествието са и двамата водачи на превозните средства – двамата ответници по делото – водачът за товарния автомобил за управление през тъмната част от денонощието на технически неизправно МПС „Зил К” с ДК № Кн … АС ,на което са липсвали габарит, пътепоказатели и стоп светлини, за което същия е наказан административно и нарушение по чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП на другият участник в ПТП-то ответникът В., който поради неспазване на необходимата дистанция, застигнал и блъснал движещия се пред него товарен автомобил „Зил“,за което и на него с НП № 15-1139-001674 от 17.06.2016 г. от Началника на сектор”Пътна полиция” при ОД”МВР” [населено място] му е наложено административно наказание. Съдът е приел, че тъй като и двамата ответници са виновни за настъпването на ПТП, при което са нанесени вреди на ищците по делото, то на основание чл.53 ЗЗД, следва да се ангажира отговорността им солидарно.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Относно наличието на солидарна отговорност от двамата причинители на пътно-транспортното произшествие се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с определение на ВКС. На първо място, определенията, постановени по реда на чл.288 ГПК не са сред практиката на ВКС, които водят до наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като в този смисъл е тълкуването, дадено с ТРІ1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като на следващо място, за пълнота следва да се подчертае, че цитираното разделение на отговорността в посоченото от касатора определение касае отговорност на застрахователни дружества, а не на причинители на вредата, чиято отговорност като солидарна е уредена законодателно в цитираната и от въззивния съд разпоредба на чл.53 ЗЗД. Правоотношението, възникващо между солидарните длъжници на горното основание не е предмет на настоящото дело, поради и което въпросите, поставени в тази насока от касатора са неотносими към производството по чл.288 ГПК, още повече, че съдът не е формирал правни изводи в тази насока, за да е налице соченото от касатора противоречие.
Въззивният съд не е обсъждал заключение на техническа експертиза, както и не е обсъждал свидетелски показания, дадени пред органите на досъдебно производство, поради което поставените в тази насока въпроси не се относими, като решаващите изводи на съда са различни от тези, свързани с възможността да се ползуват доказателства, събрани не по реда на ГПК или тези събрани от органите на досъдебното наказателно производство.
Съдът е приел, че не е оборена формалната и материална доказателствена сила на съставения след ПТП протокол и в тази носока са неговите изводи относно фактическата обстановка поради което липсва соченото противоречие с цитираното решение, тъй като съдът е основал изводите си на останалите събрани по делото доказателства относно механизма на произшествието, а не само въз основа на протокола за ПТП, в какъвто смисъл относно това процесуално задължение е и цитираното решение №98/2012 г. по т.д.№ 750/2011 г. на ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице касационните основания, сочени от касатора относно допустимостта на касационното обжалване, като в полза на ответниците по касационната жалба А. Г. Г. и Й. Л. Г. следва да се присъдят направените за това производство разноски, в размер на 1000 лева, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 254/02.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 385/2017 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА Г. Й. С. от [населено място], общ.Невестино да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на А. Г. Г. и Й. Л. Г. сумата 1000 /хиляда/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.