1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр.София, 04.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4678/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 236 от 31.07.2017 г. по гр.д.№ 249/ 2017 г., само в частта му, в която е потвърдено решение на Врачански районен съд от 20.02.2017 г. по гр.д.№ 4021/ 2016 г. за уважаване на предявения от И. А. А. против касатора иск, квалифициран по чл.344 ал.1 т.1 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 028/ 26.08.2016 г., издадена от изпълнителния директор на [фирма].
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол материалноправният въпрос съществува ли законово изискване за мотивиране на заповед за уволнение, издадена на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ и основание ли е извършеното с такава заповед уволнение да бъде обявено за незаконно, ако заповедта е немотивирана. Счита, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна, И. А. А., не взема становище.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд, след като е изложил собствени фактически и правни съображения, е приел за установено, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество от 31.07.2008 г., заемал е длъжността „обслужващ газостанция”. На 25.07.2016 г. представляващият работодателя изготвил предизвестие за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, което няма данни да е връчено на работника и в което не са посочени фактически основания за волеизявлението. Посочено е единствено, че се издава на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. На 29.08.2016 г. работодателят връчил на работника заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, като в нея също не е посочено какво е фактическото основание за издаването й. Съдът приел, че поради това заповедта е незаконна. Посочил, че няма пречка мотивите на заповедта да се изчерпват с цитиране на правната норма, на основание на която се издава, но това е така само когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни. Ако от съдържанието на заповедта може да се извлече фактическото основание (дали то е липса на образование или непритежаване на необходимата квалификация), тя не би била незаконна. Случаят не е такъв, тъй като работодателят не е посочил нито едно конкретно обстоятелство като основание на волеизявлението му.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателя правен въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 3086/ 2014 г., на което касаторът се позовава, не разрешава този въпрос. То дава тълкуване по въпроса за приложението на чл.8 КТ вр. с чл.328 ал.1 т.6 КТ – съставлява ли злоупотреба с право извършено от работодателя прекратяване на трудовите договори на различни служители на едно и също основание. Такъв въпрос в настоящето производство изобщо не е поставян. В казуалната, а не в тълкувателната част на решението на ВКС, действително е прието, че няма законово изискване за мотивиране на заповедта за уволнение по чл.328 ал.1 т.6 КТ, а въпросите изменени ли са изискванията за заемане на длъжността и отговаря ли уволненият работник на изменените изисквания, са предмет на проверка в трудовия спор за незаконност на уволнението. Тези мотиви обаче са израз на конкретно правораздаване и са изложени без от решението да става ясно какво точно е било съдържанието на заповедта за уволнение по конкретния спор, поради което не може да се направи извод за противоречиво разрешаване на същия въпрос в сравнение с обжалваното решение. Трайната практика на Върховния касационен съд, цитирана от въззивния съд в акта му, не допуска изявление за уволнение, в което не е посочено нито едно конкретно фактическо обстоятелство като основание за издаването му, да бъде счетено за законно. Тази практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което няма основание за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 236 от 31.07.2017 г. по гр.д.№ 249/ 2017 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: