Определение №173 от 5.4.2018 по гр. дело №4152/4152 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 173
гр. София, 05.04. 2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 4152/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г.
С. Б. Н. е обжалвала с касационна жалба вх.№ 7557 от 28.07.2017г. въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 239 от 21.06.2017г. по гр.д.№ 502/2016г. по извършване на делбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. , поради което е процесуално допустима.
Ответниците не са подали отговор на касационната жалба.
С втора касационна жалба вх.№ 7896 от 08.08.2017г. същото въззивно решение е обжалвано и от И. В. И. в частта, в която е изнесено на публична продан дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот ІІ-182 кв.46 по плана на [населено място], В. област и в частта по сметките. Тази касационна жалба също е процесуално допустима като подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт, отговаряща на изискванията на чл. 284 ГПК.
Постъпил е отговор на касационната жалба от съделителката Б. Й. К. , в която са развити доводи , че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество поради липса на формулирани въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК. Поддържа също така, че по същество въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на двамата касатори в изложенията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
1.Не са налице предпоставките за допускане за разглеждане по същество на касационната жалба на С. Б. Н..
Правните въпроси, които касаторът поставя, свързани с установяване на действителните собственици на делбените имоти не са обуславящи за делото, защото по тях въззивният съд не се е произнасял . Те се разглеждат в първата фаза на делбеното производство, приключваща с решение по чл. 344 ал.1 ГПК. С това решение се разрешават въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти следва да се извърши делбата и то се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което във втората фаза на делбеното производство същите въпроси не могат да бъдат пререшавани.
Правният въпрос кому следва да се постави в дял съсобствен имот, предмет на делбата, обоснован с нарушение на съдебната практика, /без такава да е посочена от касатора/ , това да стане в полза на съделител който притежава по-голяма част от имота в сравнение с останалите, докато в разглеждания случай съдът е възложил имота на съделител, който притежава по-малка идеална част от тази, притежавана от жалбоподателката, също не е обуславящ за делото. Съдът не е възлагал имот по реда на чл. 349 ал.2 ГПК, нито е разпределял имотите по реда на чл. 353 ГПК, а е приел, че делбата на нежилищните имоти следва да се извърши чрез жребий като е съставил и обявил за окончателни два разделителни протокола с оглед допуснатите до делба недвижими имоти – земеделски земи , произтичащи от наследствено правоприемство на двама наследодатели.
Правният въпрос дали може да се изнесе имот на публична продан при условие, че съществува реална и законна възможност един от тях да бъде поставен в дял на съделител, който отговаря на изискванията на закона , също не е обуславящ за правата на касаторката С. Б. Н., защото тя не е искала възлагане на жилищния имот по чл. 349 ГПК , а нежилищни имоти не подлежат на възлагане по този ред съгласно ТР1/2004г. на ВКС, ОСГК.
2. Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по жалбата на И. В. И. по следните съображения:
По възлагателната претенция на И. В. И. за жилищния имот в [населено място] съдът е изложил съображения, че не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК, защото не е доказано съделителката да е живяла в жилището към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище. Въз основа на подробно обсъждане на показанията на свидетелите съдът е приел, че И. В. И. е посещавала имота преди и след смъртта на родителите си, но не е установила трайно фактическо състояние, продължило във времето, както и пребиваване в делбения имот, с цел използването му по предназначение. На следващо място съдът е приел, че представените по делото писмени доказателства не установяват по несъмнен начин, че тя не притежава друго жилище.
Правните въпроси, които поставя касаторката И. В. И. дали е допустимо да се изнася на публична продан имот при направена възлагателна претенция от съделител без жилищен имот , към кой момент трябва да се докаже липсата на друго жилище и следва ли да се уважи възлагателна претенция на съделители, за които делбения имот е семейно жилище, са обуславящи за делото, но те са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС ТР 1/2004г. на ВКС, ОСГК т.7, поради което няма основание по тях да бъде допуснато касационното обжалване. С тълкувателното решение е прието, че предпоставките за възлагане на недвижим имот по реда на чл. 349 ал.3 ГПК са кумулативни и отсъствие на която и да е от тях е основание такава претенция да не бъде уважавана, в какъвто смисъл са и решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
При този изход на делото по касационната жалба на И. В. И. , на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата Б. Й. К. следва да се присъдят поисканите с отговора на жалбата разноски в размер на 900 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.09.2017г.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 239 от 21.06.2017г. по гр.д.№ 502/2016г.

Осъжда И. В. И. да заплати на Б. Й. К. сумата 900 /деветстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top