2
определение по гр.д.№ 3930 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 13.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3930 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Г. и Г. Д. Г. срещу решение № 294 от 27.06.2017 г. по гр.д.№ 371 от 2017 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 235 от 24.02.2016 г. по гр.д.№ 3316 от 2016 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за делба на част от делбения имот /две стаи и коридор от основния етаж на дясната страна на къща с дворищната тоалетна, навес от 14,10 кв.м., пилчарник от 5,90 кв.м. и склад от 5,90 кв.м./ и делбата е допусната. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане на делба на гараж от 16,17 кв.м., находящ се в дворно място от 1 200 кв.м., представляващо УПИ VIII-128 в кв. 45 от плана на [населено място], Р. област.
В касационната жалба се твърди, че решението на Русенския окръжен съд е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор от 27.09.2017 г. ответниците по жалбата П. И. Д., С. И. Д. и В. С. Г. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока за обжалване, посочен в чл.283 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл. 280, ал.2 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./ подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
За да постанови обжалваното решение за допускане на делба, въззивният съд е приел, че процесните имоти са съсобствени между всички наследници на Д. Г. М., починал на 15.09.1973г. Счел е за неоснователно направеното от част от наследниците на Д. М. /синовете му и ответници по делото С. Г. и Г. Г./ възражение за придобиване на тези имоти по давност, защото ответниците не са доказали да са демонстрирали недвусмислено пред останалите наследници на Д. М. намерението си да променят установеното държане на техните идеални части от имота във владение за себе. За обектите, за които искът за делба е бил отхвърлен от първоинстанционния съд /две стаи и коридор от основния етаж на дясната страна на къща с дворищната тоалетна, навес от 14,10 кв. м., пилчарник от 5,90 кв.м. и склад от 5,90 кв.м./, въззивният съд е приел, че те не притежават характеристиките на самостоятелен обект на собственост и поради това не могат да бъдат придобити по давност отделно от имота, към който принадлежат. С оглед на това въззивният съд е допуснал делбата и на тези обекти.
Няма основание за допускане на касационното обжалване на така постановеното въззивно решение поради следното: Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, ВКС може да допусне касационно обжалване само по поставени от касаторите правни въпроси от значение за конкретното дело, а служебно- само при вероятност за нищожност или недопустимост на въззивното решение.
В случая няма вероятност за нищожност или за недопустимост на въззивното решение. В касационата жалба не са изложени и никакви доводи в тази насока. Въпреки дадените указания с разпореждане № 2946 от 09.08.2017 г. в касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не са посочили и правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които са от значение за конкретното дело и по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената от касаторите задължителна практика на ВКС. В изложение вх.№ 9479 от 23.08.2017 г. е преповторено съдържанието на касационната жалба с твърдения за неправилност на решението като противоречащо на цитираните тълкувателни решения. Основанията за допускане до касационно обжалване обаче са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение, по които касационният съд може да се произнесе едва ако допусне въззивното решение до касационен контрол. Непосочването от касаторите на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Дори и да се приеме, че от касационната жалба и изложението към нея може да се изведе следния правен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза за установяване на това дали части от един делбен имот /в случая 2 стаи и коридор от къща с дворищната тоалетна, навес от 14,10 кв.м., пилчарник от 5,90 кв.м. и склад от 5,90 кв. м./ представляват самостоятелен обект на собственост, пак липсва основание за допускане на касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд. Това е така, тъй като по този въпрос обжалваното решение не противоречи на посоченото от касаторите Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.3. Според тълкувателното решение, въззивният съд е длъжен да допусне служебно експертиза само когато е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. И в тези случаи обаче експертизата се допуска само ако за решаване на спорния въпрос са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, с които съдът не разполага /чл.195, ал.1 ГПК/. А в конкретния случай не е било нужно назначаването на експертиза, тъй като за да разреши въпроса дали спорните обекти /две стаи и коридор от основния етаж на дясната страна на къща с дворищната тоалетна, навес от 14,10 кв.м., пилчарник от 5,90 кв. м. и склад от 5,90 кв.м./ са самостоятелни обекти на собственост, на съда не са му били необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, а само правни такива /познаване нормите на Закона за устройство на територията, конкретно чл.40 ЗУТ и наредбите за приложението на този закон/.
Не е налице противоречие на обжалваното решение и с посоченото от касаторите Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. В съответствие с приетото в това тълкувателно решение въззивният съд е приел, че придобивната давност не се прилага служебно, а само по възражение на владелеца. Именно поради това съдът е приел, че направеното от ответниците възражение за придобивна давност е допустимо, но е допуснал делбата на процесните имоти, тъй като е приел това възражение за неоснователно и недоказано.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 720 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 294 от 27.06.2017 г. по гр.д.№ 371 от 2017 г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Д. Г. и Г. Д. Г. и двамата с адрес за призоваване: [населено място], [улица], чрез адв.И. Д., да заплатят на П. И. Д., С. И. Д. и В. С. Г. със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, офис 7-8, чрез адв.Б. К. на основание чл.78 ГПК сумата 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.