1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр.София, 13.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5123/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П.(П.) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 91 от 10.10.2017 г. по гр.д.№ 244/ 2017 г. в тази му част, в която е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 244/ 2017 г. и по този начин П. е осъдена да заплати на Х. Д. Д. 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение, за което наказателното производство е било прекратено, със законната лихва върху тази сума от 29.08.2016 г. и 252 лв разноски по делото.
Ищецът Х. Д. не е обжалвал въззивното решение в отхвърлящата иска му част – за разликата над 5 000 лв до 10 000 лв – и в тази част то е влязло в сила.
Касаторът П. моли решението (в осъдителната част) да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да посочи и обсъди в мотивите на акта си всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди както и значението им за размера на тези вреди или по материалноправния въпрос за изискванията към понятието „справедлив размер” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Х. Д. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че на 28.11.2011 г. срещу ищеца Д. е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.129 ал.2 НК, на 03.06.2013 г. същият е бил привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. Впоследствие обвинението е прецизирано по чл.128 ал.1 НК, а на 09.12.2014 г. е отменена мярката му за неотклонение. На 01.07.2016 г. прокурорът прекратил наказателното производство поради несъставомерност на деянието, като постановлението било обжалвано пред районния и окръжния съд и е влязло в сила на 29.08.2016 г. Предприетата срещу Д. наказателна репресия довела до стрес, безпокойство и опасения от възможността за несправедливо осъждане. Съдът посочил, че щом наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на деянието, отговорността на държавата е ангажирана и тя следва да обезщети причинените вреди от неоснователно предприетото наказателно преследване срещу ищеца. По отношение на размера на дължимото обезщетение посочил, че следва да се има предвид продължителността на наказателното производство (повече от 4 години) и интензитетът на търпените от ищеца притеснения и страх от евентуално осъждане. От друга страна съдът съобразил, че срещу Д. е взета най-леката мярка за неотклонение и че тя е отменена преди прекратяване на производството, както и че не са настъпили сериозни последици за здравето и психиката му. При съвкупната преценка на тези обективно съществуващи обстоятелства и при отчитане на жизнения стандарт и икономическите условия в страната, съдът приел, че обезщетение от 5 000 лв е адекватно на търпените от ищеца неимуществени вреди.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от П. като основание за допускане на касационното обжалване въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил указанията, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г., а решението си е мотивирал съгласно изискванията на Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. и Тълкувателно решение № 3 от 2005 г., ОСГК, ВКС. Взети са предвид конкретните установени по делото обстоятелства, които са релевантни за определяне на обезщетението в справедлив размер и същите са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Съдът не е избегнал обсъждането на доводите във въззивната жалба. Изложил е съображения по оплакванията на въззивника П. и част от тях е счел за основателни, други отхвърлил. Дали преценката му е правилна, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява, но даденото разрешение по поставените въпроси е в съответствие (не в противоречие) с практиката на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 91 от 10.10.2017 г. по гр.д.№ 244/ 2017 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: