1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
Гр.София, 18.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1644/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] Л., И. И. Л. и Ц. И. Л. срещу Решение № 59/7 април 2017 г. на Русенския окръжен съд по в.т.д.№ 36/2017 г., с което е потвърдено Решение № 1269/19 октомври 2016 г. на Русенския РС, постановено по гр.д.№ 525/2016 г. С първоинстанционния съдебен акт е уважен предявен по реда на чл.422 ГПК установителен иск, предявен от [фирма] срещу касаторите и [фирма]. С решението съдът е признал за установено, че ответниците дължат солидарно на ищцовата банка суми по договор за банков кредит от 28 март 2012 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4108/12.11.2015 г. на основание чл.417 ГПК по гр.д.№ 6654/2015 г. на Русенския РС – сумата 24158,50 лв., представляваща главница, 1910,71 лв.-просрочена лихва за периода от 25.02.2015 г. до 8.11.2015 г. – 500,98 лв. –лихвена надбавка за забава от 6.02.2015 г. до 8.11.2015 г. – 738,88 лв. -такси от 17 март 2015 г. до 4.11.2015 г. и законна лихва върху главницата от 9.11.2015 г. до окончателното й плащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение за материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, инкорпорирано в съдържанието на жалбата, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото материалноправен въпрос „Изключва ли забавата на кредитора-банка приложението на чл. 305 ТЗ, приложим ли е чл. 305 ТЗ и не следва ли да се приложи чл.68, ал.3 и ал.4 от Закона за платежните услуги и платежните системи при неотменимо преводно нареждане и прието от банката суифт съобщение съгласно представените документи и явен отказ на банката да приеме плащането.
Ответникът по касация [фирма] София изразява становище в срока за отговор на касационната жалба, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
[фирма], [населено място], не е взело становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Русенския окръжен съд, поради което се явява процесуално допустима. Допълнителното становище на процесуалния представител на касаторите към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, подадено по почин на жалбоподателите и приподписано от техния пълномощник, е просрочено и не следва да бъде обсъждано.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ответниците-жалбоподатели за извършено плащане с международно платежно нареждане, предназначено да погаси задълженията им към ищцовата банка по процесния договор за кредит и по договор за кредит № 31/9.12.2013 г. г. в размер на 80 000 ЕВРО с левова равностойност 156 408 лв., както и твърденията за неприемането му по вина на кредитора. Въззивният съд е заключил, че твърдяното неприемане на плащането не е подкрепено с никакви доказателства, обстоятелството, че сметката на ищцовата банка не е заверена със сумата по международно платежно нареждане № 153248В47264, е установено със заключение на ССЧЕ, по делото не е установено получаване на сумата по извършен международен паричен превод, поради което възражението за кредиторска забава е неоснователно. В първоинстанционното решение, към чиито мотиви препраща въззивният съд на основание чл.272 ГПК, е прието, че кредитът по процесния договор е усвоен в пълния му размер и поради неплащане в срок на уговорени погашения е обявена предсрочната му изискуемост, процесните суми са дължими в претендирания размер по иск, предявен в преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал.1 ГПК.
Предвид съобразителната част на обжалваното решение следва да се приеме, че формулираният от касаторите въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за основателност на положителните установителни искове. Зададеният въпрос предпоставя отказ на банката да приеме твърдяното плащане и кредиторска забава, каквито въззивният съд е приел, че не са налице. Въпросът е зададен в контекста на оплакванията за необоснованост на изводите на Русенския ОС относно недоказаност на кредиторската забава и грешки на съдебния състав при формиране на вътрешното му убеждение. В касационната жалба се поддържа, че с приложените и неоспорени по делото писмени доказателства се установява съществуването на международни превод, вината за неосъществената транзакция и блокирането не преведените средства.
Съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че изведеният от касаторите правен въпрос не покрива критериите за общо основание за достъп до касация.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на спора само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Независимо от горното жалбоподателите не развиват съображения за неточно тълкуване на цитираните правни норми в ТЗ и в ЗПУПС, за необходимост от осъвременяване на съдебната практика, формирана по непълна, неясна или противоречива правна уредба. Допълнителното основание за селектиране на жалбата по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е бланкетно посочено.
Предвид изложеното съдът приема, че касаторите не установяват наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на ТК на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 59/7 април 2017 г. на Русенския окръжен съд, постановено по в.т.д.№ 36/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], И. И. Л. и Ц. И. Л. да заплатят на [фирма] София по 70 лв. съдебни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: