1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
гр.София, 20.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4705/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. Г. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 321 от 31.07.2017 г. по гр.д.№ 474/ 2017 г., с което е потвърдено решение на Плевенски районен съд по гр.д.№ 3308/ 2016 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против Т. р. с. и Л. о. с. искове, квалифицирани по чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 8 840 лв обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неразглеждане по същество на подадена от И. Й. Г. пред Троянски районен съд искова молба вх.№ 50/ 07.01.2015 г.
Касаторът повдига като основание за допускане на касационното обжалване следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) правни въпроси: допустимо ли е по реда на чл.49 ЗЗД българският съд, сезиран с иск за присъждане на обезщетение за вреди от нарушаване на правото по чл.6 пар.1 ЕКЗПЧОС за справедливо и публично гледане на делото, да се произнесе налице ли е такова нарушение; следва ли в производство по реда на ЗОДОВ, в което се разглежда иск за обезщетяване на вреди, причинени от съдилища, съдът да съобрази разпоредбите на ЕКЗПЧОС; законосъобразно ли процедира съд, който служебно прекратява производството по предявена пред него искова молба поради разрешаване на повдигнатия с нея спор със сила на пресъдено нещо, ако липсва обективен идентитет между разрешения спор и повдигнатия с исковата молба. Счита, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Л. о. с. оспорва жалбата с доводи за правилност на обжалваното решение. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване поддържа, че не е налице никое от допълнителните основания по чл.280 ал.1 ГПК, без да излага допълнителни съображения.
Ответната страна Т. р. с. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че ищецът И. Й. Г. е подал пред Троянски районен съд искова молба вх.№ 50/ 07.01.2015 г. срещу Г. Н. М. за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт. С определение № 74/ 20.01.2015 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба на ищеца поради това, че между същите страни, на същото основание и със същия предмет е разгледано гр.д.№ 107/ 2012 г. на същия съд, с което иска на И. Й. Г. е бил отхвърлен. По частна жалба на ищеца срещу определението за прекратяване е било образувано гр.д.№ 194/ 2015 г. на Ловешки окръжен съд. С определение от 23.04.2015 г. въззивният съд е потвърдил обжалвания пред него акт, а с определение от 16.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 3794/ 2015 г. на ВКС, І г.о., не е било допуснато касационно обжалване на въззивното определение и то е влязло в сила от същата дата. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че съдилищата отговарят за вреди от непозволено увреждане съгласно чл.49 ЗЗД, но само когато при разглеждане на делата са извършени виновни и противоправни вредоносни действия от съдии от техния състав. В случая като противоправни действия на съдиите в Троянски районен и Ловешки окръжен съд се твърди отказът да разгледат и разрешат по същество спора, заявен от И. Й. Г. с искова молба вх.№ 50/ 07.01.5015 г. Въззивният съд посочил, че тези действия не са противоправни, а са законосъобразни, тъй като актовете на съда, обективиращи този отказ, са влезли в сила и се ползват с презумпция за правилност. Доводите на касатора, че не са били налице основанията по чл.299 ал.2 ГПК, въззивният съд отказал да обсъжда, като посочил, че не е в неговите правомощия да се произнася по законността на влезли в сила актове. Посочил също, че по твърденията за наличие на нарушения на ЕКЗПЧОС компетентен да се произнесе е ЕСПЧ, а евентуално изложил мотиви, че твърдяните нарушения не са налице. Правото на ищеца на справедлив процес по чл.6 пар.1 ЕКЗПЧОС не е нарушено поради прекратяване на производството по исковата молба в закрито заседание, тъй като това право не изисква националните съдилища да решават въпросите за допустимостта на подадените пред тях искове непременно в публично заседание.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставените от жалбоподателя правни въпроси не обуславят обжалваното решение. Въпросът допустимо ли е по реда на чл.49 ЗЗД български съд, сезиран с иск за присъждане на обезщетение за вреди от нарушаване на правото по чл.6 пар.1 ЕКЗПЧОС, не е релевантен за крайния резултат по обжалвания акт. Въззивната инстанция, макар да е посочила, че установяването на нарушения на ЕКЗПЧОС е от компетентността на ЕС, е разгледала твърденията на ищеца за наличие на такива и ги е отхвърлила като недоказани. Правен въпрос дали при установените по делото факти има нарушение на чл.6 пар.1 ЕКЗПЧОС ищецът не е повдигнал, а отговорът на въпроса допустимо ли е национален съд да разгледа твърдения за такива нарушения, не е от значение за крайните изводи на инстанцията по същество.
Въпросът приложими ли са в производство по реда на ЗОДОВ, в което се разглежда иск за обезщетяване на вреди, причинени от съдилища, разпоредбите на ЕКЗПЧОС, няма отношение към въззивното решение. Със същото не е разгледан спор по ЗОДОВ, а е отхвърлен иск по чл.49 ЗЗД, предявен по общия съдопроизводствен ред (не по специалните съдопроизводствени правила на ЗОДОВ).
А що се касае до въпроса законосъобразно ли процедира съд, който служебно прекратява производството по предявена пред него искова молба поради разрешаване на повдигнатия с нея спор със сила на пресъдено нещо, ако липсва обективен идентитет между разрешения спор и повдигнатия с исковата молба, той е относим към производството по искова молба вх.№ 50/ 07.01.2015 г. на Троянски районен съд. Той няма значение за настоящето производство, в което съдът не е проверявал наличието на идентитет между делата, нито пък е прекратил производството по делото. Съдът е отхвърлил иска, съобразявайки установената съдебна практика, според която правилността на определение, с което производството по делото се прекратява поради недопустимост на иска, може да бъде проверявана само по реда на инстанционния контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 321 от 31.07.2017 г. по гр.д.№ 474/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: