ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 368
София, 20. април 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 319 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 213/08.11.2017 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 431/2017, с което е отменено частично решение № 706/07.06.2017 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2885/2016, като П. е осъдена да заплати сумата от 2.000 лева обезщетение на неимуществените вреди и 800 лева обезщетение за имуществени вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът П., представляван от С. Л., прокурор от Апелативна прокуратура Пловдив, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти, включително относно наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди, както и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС №4/1968, ТР № 3/2005 на ВКС, ОСГК и практика на ВКС, която прилага.
Ответникът по жалбата К. И. Н., представляван от адв. А. Б. от ПАК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението не следва да се допуска до касационното обжалване. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че във връзка с подадена тъжба е образувана прокурорска преписка, по която с постановление от 07.07.2015 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 05.09.2014 г. от язовир в местността „С.“, [населено място], област П., в съучастие като извършители с Н. И. и с неустановено лице чрез използване на технически средства – мрежа и моторно превозно средство – лек автомобил „Ф. р.“, с рег. № С., е отнел чужди движими вещи – жива риба – 100 кг. шаран на стойност 500 лв. и 10 кг. толстолоб на стойност 525 лв. от владението на К. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. На същата дата той е разпитан в това му качество и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“ и е внесен обвинителен акт, по който е образувано нохд № 6083/2015 по описа на Пловдивския районен съд, приключило с оправдателна присъда, потвърдена с решение № 282/ 09.11.2016 г., постановено по внохд № 2017/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд по протест на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив. Съгласно справка за съдимост ищецът е бил осъждан с решение по нохд № 1438/2002 г. на Пловдивския районен съд е признат за виновен в това, че на 24.07.1999 г. е нарушил правилата за движение по пътищата, което е престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от една година, като със споразумение от 14.10.2016 г. по н.о.х.д. № 1158/2016 г. на Специализиран наказателен съд – І състав е признат за виновен за участие в периода март 2010 г. – 31.10.2011 г. в организирана престъпна група, действала на територията на България, Италия, Х., Германия и А., създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл. 354а, ал. 2 НК, което е престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК, като му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, изтърпяването на което е отложено за срок от пет години. Въззивният съд е приел, че вследствие воденото против него наказателно производство, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически и емоционален стрес, притеснение, че може да бъде осъден и да получи наказание; затворил се в себе си, ограничил социалните си контакти, много приятели го избягвали, в селото, където живеел, говорели за делото (съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели), като всичко това се е отразило негативно върху емоционалното му и психическото състояние (съгласно заключението на вещото лице не са открити симптоми на депресия и тревожност, негативните отражения са свързани главно със семейния кръг, социални контакти, трудова заетост и контакти с роднини и приятели). Описаните неблагоприятни последици са в пряка причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение и воденото против ищеца наказателно производство, продължило за него през периода 07.07.2015 г. – 09.11.2016 г. Като недоказани са приети твърденията, че вследствие на воденото против него наказателно производство е изпаднал в тежка депресия, то е било причината да не си намери (ищецът доброволно е преустановил дейността си на земеделски производител, въпреки че е притежавал собствени земи, като и че върху трудовата му заетост са се отразили предишните му осъждания). Въззивният съд е отчел и обстоятелството, че срещу ищеца е било водено и друго наказателно производство – за участие в организирана престъпна група, създадена с цел извършване на престъпления, свързани с държане и разпространение на наркотични вещества, по което той е бил осъден, поради което съдът е приел, че негативните емоции, които ищецът е преживял, са последица от двете наказателни производства, без да могат да бъдат точно определени спрямо всяко от тях. При определяне на размера на дължимото обезщетение са взети предвид следните обстоятелства: реално претърпените неимуществени вреди от ищеца (установени по вид, интензитет и продължителност, настъпилата промяна в характера му вследствие на изживения стрес, рефлектирала върху отношенията с роднини и приятели, създадената несигурност в бъдещето); характера на повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК (предвиждащо наказание – лишаване от свобода от 1 до 10 години); продължителността на наказателното производство (1 година и 4 месеца); взетата мярка за процесуална принуда „Подписка”; образуваното в същия период против ищеца друго наказателно производство с обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление при участие в организирана престъпна група, за което той е осъден, както и наложилото се в обществото понятие за справедливост. Предвид изложеното и съгласно чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сумата в размер на 2.000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, като са отчетени и бществените представи за справедливост, с оглед съществуващите обществено-икономическите условия на живот. Като основателен е уважен искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправния въпрос, тъй като съдът е съобразил задължението си, че в мотивите на решението следва да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.
При този изход на делото и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на пълномощника на ответника по касацията следва да бъде присъдено възнаграждение за касационното производство в размер, определен съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 213/08.11.2017 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 431/2017.
ОСЪЖДА П., С. да заплати на адв. А. Б. сумата 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.