1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр.София, 23.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 290/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-43 от 21.08.2017 г. по гр.д.№ 265/ 2017 г., с което е потвърдено решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 3143/ 2016 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма], [населено място], евентуално съединени искове, квалифицирани по чл.79 ал.1 ЗЗД и по чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 17 300 лв (частичен иск от вземане в общ размер 120 000 лв, представляваща пазарната стойност на автомобил Б. ** рег.№ А., противозаконно отнет от Н. М. на 19.08.2015 г. от подземен паркинг на ваканционно селище „Е. – 4” в к.к. С. б.) със законната лихва от 02.06.2016 г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателката повдига като основание за допускане на касационното обжалване следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. ОСГТК, ВКС) материалноправни въпроси: за действието на вписването на обитател в книгата за собствениците и обитателите на етажна собственост – декларативно или конститутивно; и има ли качеството „обитател” лице, което е в пряка роднинска връзка със собственик на обект в етажната собственост и ползва обекта, макар да не е вписан като обитател в книгата. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна [фирма], [населено място], не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че на 16.02.2013 г. ищцата Н. М. придобила чрез покупко-продажба собствеността върху автомобил Б. ** рег.№ А., за сумата 60 000 щ.д. Към 19.08.2015 г. този автомобил е имал пазарна стойност 40 000 лв. В. М. (който е син на ищцата) и Г. Г. били собственици на недвижими имоти – самостоятелни обекти в сграда, находяща се във ваканционно селище „Е. – 4” в к.к. С. б., жилищна група „Е”, включително гаражна клетка № 5. На 01.06.2013 г. между Г. Г. и ответника [фирма] бил сключен договор за обслужване, по силата на който дружеството поело срещу възнаграждение задължения да извършва цялостна охрана на обекта чрез организиране на необходимия пропускателен режим, да поддържа външните комуникации, водните съоръжения, зелените площи и др. под. Ищцата заявила в М., че притежаваният от нея автомобил – автомобил Б. ** рег.№ А. – бил противозаконно отнет на 19.08.2015 г. във времето между 16,30 часа и 20 часа от подземен паркинг на ваканционно селище „Е. – 4” в к.к. С. б.. Съдът посочил, че с исковата молба тя претендира заплащане от ответника на стойността на отнетата й вещ поради неизпълнение на задълженията му да извършва охрана на обекта, евентуално поради неизпълнение на задължението му като инвеститор на комплекс от затворен тип, да контролира достъпа на външни лица в него. Приел, че главната претенция е неоснователна, тъй като между ищцата и ответника не е съществувала договорна връзка, по силата на която последният да е поемал задължение да охранява обектите в комплекса от затворен тип. Такова задължение ищецът бил поел по отношение на Г. Г., но не и спрямо ищцата. Съдът счел за неоснователен довода на ищцата, че договорът я ползва, тъй като тя била обитател на самостоятелния обект, чиято охрана ответникът се е задължил да осигурява. Посочил, че макар синът на ищцата да е съсобственик на самостоятелните обекти в комплекса, това само по себе си не е доказателство, че тя е била обитател или ползвател на тези обекти. Индиция за това би било вписването й в книгата по чл.7 З., но за наличието на такова вписване нито били изложени твърдения, нито били събрани доказателства. Освен това съдът изложил съображения, че ответникът е изправна страна по договора, тъй като е доказал по делото, че е осигурил охрана на обекта. Отнемането на вещта на ищцата, въпреки наличието на охрана, не съставлява неизпълнение на договора. Допълнително съдът посочил, че ищцата не е доказала твърдението си, че вещта й е отнета от „външно” лице, а не от лице, което е имало право на достъп до комплекса. По евентуално заявената претенция съдът посочил, че липсва противоправно бездействие на служители на ответника. Натоварените от него лица са извършили предписаното от пар.1 т.3 ДР З. действие – да осъществят охрана на комплекса и не е установено да са допуснали неконтролиран достъп на външни лица.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставените от жалбоподателката материалноправни въпроси не обуславят обжалваното решение. По отношение на евентуално предявения иск тези въпроси нямат никакво отношение. Те биха били релевантни за решението на съда по същество по главния иск, ако той бе извел от правна страна, че за едно лице не би могло да възникне качеството „обитател” на самостоятелен обект в етажна собственост, ако не е вписано в книгата за собствениците и обитателите. Такъв мотив обаче въззивният съд не е държал, искът е отхвърлен поради това, че ответникът е доказал изпълнение на договора, а не е налице твърдяното от ищцата неизпълнение, пораждащо вземане за обезщетяване на вреди. Допълнително съдът е посочил, че липсват каквито и да е доказателства ищцата да е била обитател или ползвател на самостоятелен обект в етажната собственост. Вписването в книгата по чл.7 З. е прието само за възможно доказателство относно твърдяното обстоятелство. Съдът не е посочил, че липсата на вписване изключва възможността ищцата да бъде счетена за „обитател” в етажната собственост, поради което отговорите на въпросите какво е действието на вписването в книгата по чл.7 З. и дали фактическият ползвател в роднинска връзка със собственика е „обитател”, не биха променили крайния резултат, до който е достигнал.
По необуславящи обжалваното въззивно решение правни въпроси то не може да бъде допуснато до касационен контрол, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-43 от 21.08.2017 г. по гр.д.№ 265/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: