2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
гр. София, 24.4.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 725 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. против решение № 7589/14.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 830/2017 г. от ІІ”г” състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни, отменил е първоинстанционното решение и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете.
Съдът е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е спазил процедурата по чл.193 от КТ – изискал е писмени обяснения от ищцата за отсъствията й от работа съгласно справката от системата за контролиране на достъпа и отчитане на работното време, на два пъти, в два последователни дни- 02. и 03.06.2016 г., като нарушенията на трудовата дисциплина с второто искане за обяснения са индивидуализирани по дни и часове на маркирани закъснения/отсъствия за времето от 01.05. до 31.05.2016 г. Прието е, че в заповедта, издадена в сроковете по чл.194, ал.1 от КТ, нарушенията – неспазване на работното време, са посочени по дни и часове, като е вписано основание чл.190, ал.1, т.1 от КТ, вр. чл.187, т.1, пр.1 – закъснения за работа с продължителност повече от 1 час за повече от три дни през м.май 2016 г. Съдът е посочил, че в заповедта са посочени като дни със закъснение дните 12, 20 и 27 май 2016 г., което не съответства на справката и искането за писмени обяснения, доколкото в тези дни е отчетено изобщо неявяване на работа, както и за 14.05.2016г. е посочено в уволнителната заповед отсъствие от работа, които отсъствия не попадат в посоченото в същата уволнителна заповед основание по чл.190, ал.1, т.1 вр. чл.187, т.1, пр.първо от КТ. Независимо от това, съдът е приел, че за останалите посочени в заповедта 15 дни, които са повече от 3 в един календарен месец, е установено закъснение за работа с повече от 1 час, за което закъснение не се установи основателна причина, поради което работодателят е имал правото да наложи най-тежкото наказание- освобождаване от длъжност, само и за тези дни. Съдът е приел, че е без значение за редовността на уволнителната заповед и спазването на императивните норми на чл.192-195 от КТ е възражението на ищцата, че една от докладните на изпълнителния директор-тази с изх.№ 1457/02.06.2016 г. не е изготвена от нея, съдържанието не е вярно и е подписана под натиск. В това отношение, съдът е приел, че тази докладна няма отношение към искането на писмени обяснения от ищцата за нарушенията на трудовата дисциплина, а към преценката на работодателя за наличието на извинителна причина за тези нарушения, и нито тази докладна, нито другите две сочат на извинителна причина за ищцата да нарушава работното време. Времето на подписване на докладната № 1457 след дата 02.06.2016 г. съдът е приел, че не са установява категорично и убедително, тъй като свидетелските показания в тази насока това да е станало на 06.06. или на 07.06.2016 г. се разколебава от показанията на същия свидетел в частта на твърдението й, че сама е писала другите две докладни по случая, а едната от тях- тази вх.№ 1451/02.06.2016г. има поставена дата на самия текст 02.06.2016г., т.е. датата е поставена от самата свидетелка и съдържа предложение до работодателя за налагане на дисциплинарно наказание по чл.190, ал.1, т.1 от КТ, т.е. уволнение, и свидетелката твърди, че подписването от самата нея на трите докладни до генералния директор е станало в два последователни дни. Ето защо въззивният не е приел оспорването датата на докладната № 1457 да е различна от 02.06.2016 г., като е съобразил и факта, че докладната от 06.06.2016 г. е дадена в рамките на друга процедура- такава по чл.193 от КТ спрямо нея самата за изпълнение на нейните контролни функции като изпълнителен директор по чл.8, ал.4 от Правилата.
По изложените съображения, въззивният съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е правилна и законосъобразна и е отхвърлил предявените искове.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първия правен въпрос, сочен от касатора е, предполага ли се виновното поведение на работника или самото установяване на обстоятелствата, предвидени в чл.187 КТ като нарушения на трудовата дисциплина е достатъчно основание за налагане на дисциплинарно наказание и следва ли да бъде доказано виновно поведение на работника и от кого. Твърди се, че по този въпрос съдът е изпаднал в противоречие с възприетото с решение № 544/2009 г., постановено по гр.д.№ 2182/2005 г. на ІV гр.отд. на ВКС. С това решение, ВКС е приел, че тежестта от установяване на наличието на всички предпоставки за налагането на наказанието, че заповедта е издадена в съответствие с чл.195, ал.1 КТ, след спазване на изискванията на чл.193 КТ, че наказанието е наложено в срока по чл.194 КТ, както и че работникът е извършил нарушението, за което му е наложено наказанието. В конкретното дело е посочено, че работникът е представил доказателства, от които е видно, че допуснатите нарушения /констатирани и по това дело/, се дължат на недостатъци в организацията на работата от страна на работодателя. В конкретния случай, съдът е приел наличието на горните, описани по-горе предпоставки за налагането на дисциплинарното наказание, като е приел от фактическа страна липсата на доказателства, оправдаващи допуснатите закъснения или неявявания на работа от страна на ищцата-касатор. В тази насока липсва соченото противоречие, доколкото и в цитираното решение на ВКС е прието, че след като е констатирано нарушение на трудовата дисциплина, работникът следва да установи в процеса, че те не са дължат на негово виновно поведение.
Втория правен въпрос е свързан със задължението на съда да направи преценка на съответствието между тежестта на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина и наложеното наказание, като съобрази относимите към това обстоятелства. В тази насока се сочат решения на ВКС, като се твърди наличието на противоречие по този правен въпрос с възприетото от страна на въззивния съд.
Посочените съдебни решения касаят други нарушения на трудовата дисциплина – неспазване на безопасни условия на труд, неизпълнение на служебни задължения и др., но не и нарушението, предмет на обсъждане от страна на въззивния съд, а именно това по чл.190, ал.1, т.1 КТ, за което законодателят е предвидил налагането на най-тежкото наказание. Преценката на обстоятелствата, посочени в изложението на касационните основания, както и в конкретизацията на правния въпрос – последици от нарушението, вредоносен резултат и др., не са относими към основанието, посочено в заповедта, както и към нарушението, за което е наложено наказанието, поради което така поставен, правния въпрос е неотносимо към производството по чл.288 ГПК. На следващо място, в конкретния случай съдът е достигнал до извод, че допуснатото нарушение на трудовата дисциплина е такова, че за работодателя е възникнало правото да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, т.е. въз основа на фактите по спора, съдът е достигнал до извод за съответствие на нарушението и тежестта на наказанието, като преценката на фактите, довели до този извод е въпрос на обоснованост на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основание по чл.280, ал.1 ГПК, а нейното наличие следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, т.е. след като са налице основания по допустимостта на обжалването.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7589/14.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 830/2017 г. от ІІ”г” състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.