2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
гр. София, 24.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 703 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. А. против решение № 145/25.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 409/2017 г. от състав на Апелативен съд – В..
Ответникът по жалбата [фирма] оспорва същата, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок /видно от пощенското клеймо/ и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.26 вр. чл.167, ал.3 ЗЗД. Съдът е приел, че предявения иск е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че целта на чл. 167, ал. 3 ЗЗД е да не се увреждат интересите на действителния собственик на имота, върху който се учредява ипотеката и да не бъде ипотекиран чужд имот без съгласието на неговия собственик. Посочено е, че договорните ипотеки могат да са недействителни (нищожни) и на основанията по чл. 26 от ЗЗД, а вписването на ипотеката е нотариално действие, основанията за нищожност на което са регламентирани в чл. 472 от ГПК (отм.), респ. в чл. 576 от ГПК. Съдът е приел, че ако ипотеката е учредена върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява, респ. чийто дълг се обезпечава с нея, тя е недействителна по аргумент и на основание чл. 170 от ЗЗД.
Съдът е очертал предмета на спора, а именно, дали първият ответник в лицето на банката е обвързана от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по гр.д. № 2678/08г. на Д. за прогласяване на договора за покупко-продажба, сключен между ищеца и втория ответник, за нищожен като привиден /абсолютно симулативен/; и дори и банката да е обвързана – дали в случая намира приложение нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД. Прието е, че ответната банка не е участвала в никакво качество в производството по гр.д. № 2678/08г. на Д., нито е правоприемник на някоя от страните. Поради това е допустимо да се оспорва от банката и твърдяната от ищеца недействителност на договора за продажба поради неговата абсолютна симулация, тъй като е прието, че банката не е обвързана от СПН на посоченото решение. Въпреки това, съдът е приел, че в случая ипотечното право на банката се запазва по силата на специалната норма на чл. 172, ал. 2 от ЗЗД, тъй като вписването на законната ипотека значително предхожда по време вписването на исковата молба за разкриване на привидността на договора да покупко-продажба на имотите, върху които е била вписана законната ипотека. Изхождайки от същността на основанието за нищожност на договора за продажба на имотите /поради привидност/, съдът е приел че логически се предполага и горното разрешение на казуса, тъй като да се позволи на нарушителя да се позове на предизвикания от него порок на сделката, означава да му се предоставят права, черпени от неправомерното му поведение, като съдът е посочил, че друго би било разрешението при нищожност на договора за продажба на друго основание.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът сочи правни въпроси, които според него са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Сочат се процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да посочи в доклада си налице ли са посочени във въззивната жалба процесуални нарушения и представлява ли процесуално нарушение искането за събиране на относими доказателства, неприети от въззивния съд. Съдът не е отрекъл с постановеното в закрито съдебно заседание своето задължение да отстрани допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, но е приел, че липсват допуснати такива нарушения и правилно е разпределена доказателствената тежест с доклада на първоинстанционния съд, като в тази връзка е приел, че липсват основания, предвид разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК, за допускане на нови доказателства. Съдът не е процедурал в насоката, в която за поставени процесуалноправните въпроси, доколкото не е приел, че са налице нарушения от първоинстанционния съд, поради което и така поставени, правните въпроси са неотносими към производството по чл.288 ГПК.
Поставят се материалноправни въпрос, свързани с действието на вписаната ипотека за период от 10 години, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.2 ЗЗД, как се заличава имотеката, какви действия следва да се предприемат в тази насока.
Нито в исковата молба, нито във въззивната жалба е поставян въпрос относно действието на ипотеката и действията във връзка с нейното заличаване, както и относно действието на този срок във връзка със заличаването. Липсата на доводи в тази насока, въведени своевременно в процеса са очертали и обема на произнасянето от страна на въззивния съд, т.е. той не е дължал произнасяне по тези доводи, поставени с изложението на касационните основания като правни въпроси, липсва и произнасяне по тях, поради което не е налице относимост към производството по чл.288 ГПК, доколкото относимостта на правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, предполагат произнасяне, респ. задължение за такова от страна на въззивния съд по тях.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145/25.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 409/2017 г. от състав на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.