1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр.София, 24.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 425/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. И. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 170 от 05.10.2017 г. по гр.д.№ 415/ 2017 г. в частта му, в която е потвърдено решение на Сливенски районен съд по гр.д.№ 711/ 2014 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Д. Д. 1 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени с изявления в телефонен запис, излъчен в телевизионно предаване „От упор” по телевизия С. на 10.11.2013 г., със законната лихва от 06.02.2014 г., както и разноски по делото.
В частта, в която искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1 000 лв до пълния предявен размер от 10 000 лв, въззивното решение не е обжалвано, валидно е и е влязло в сила от 14.11.2017 г.
Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалноправните въпроси „Задължен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.236 ал.2 ГПК”; „Може ли съдът да основе изводите си само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото такива и изложи съображения защо не ги възприема и дали може да се обсъди само част от доказателствата, като другата част се игнорира? Следва ли при противоречие между отделни доказателства съдът да обсъди същите в цялост като изложи мотиви кои кредитира и защо?”; „ Допустимо ли е съдът да основава своите актове на непредставен на хартиен носител електронен документ и без квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.3 от ЗЕДЕП?”; и „Има ли доказателствена сила електронно изявление, съдържащо се в електронен документ, който не е възпроизведен на хартиен носител и без да е подписано с електронен подпис?”. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна Д. Д. оспорва жалбата като поддържа, че първият и вторият от поставените въпроси са „… в кръга на оперативната самостоятелност на отделните съдебни състави”, а третият и четвъртият въпрос са „неоснователни”, тъй като електронният запис на телевизионно предаване не е документ по смисъла на ЗЕДЕП. Излага и съображения, че съдебните решения, на които касаторът се позовава, за да обоснове противоречие с практиката на ВКС, не съставляват задължителна практика съгласно чл.290 ал.3 ГПК, както и че поставените въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че ответникът И. е дал интервю пред журналиста Д. Б. по телефона, запис от което е бил излъчен в телевизионно предаване „От упор” по телевизия С. на 10.11.2013 г. В интервюто ответникът направил по отношение на ищеца Д. следните изявления: ”Аз съм писал и във фейсбук и навсякъде, че е къртица на сливенската мафия и се е настанил в централата на „Атака”, „Той обслужва мафията, обслужва”. Съдът посочил, че приема за установено авторството и съдържанието на тези изявления от показанията на свидетеля Б. и приетата по делото техническа експертиза. От последната приел за доказано и че записът не е манипулиран и че е достъпен към момента на приемане на заключението на официалния сайт на телевизия С.. Ответникът бил предварително предупреден от журналиста Б., че разговорът им ще бъде записан и излъчен в предаването му. От правна страна съдът посочил, че с изявленията си ответникът е приписал на ищеца извършването на престъпление – участие в организирана престъпна група, за което по делото не са представени никакви доказателства. Разгласената информация е неистинска и с изнасянето й ответникът е извършил противоправно деяние. В причинна връзка от него ищецът е търпял вреди, които ответникът трябва да обезщети. По отношение на размера на обезщетението съдът посочил, че съобразява продължителността и интензивността на предизвиканите у ищеца дискомфорт и стрес, притесненията му относно влошеното поради възприемането на същото предаване здравословно състояние на баща му и негативното отражение на изявленията върху политическата му кариера. От друга страна съдът констатирал, че при ищеца няма настъпили трайни увреждания на здравето, поради което приел, че сумата 1 000 лв е адекватно обезщетение за търпените от него вреди.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставените от касатора процесуалноправни въпроси за доказателственото значение на електронен документ, който не е подписан и не е представен на хартиен носител, както и допустимо ли е съдът да основава акта си на такъв документ, не обуславят обжалваното решение. Въззивната инстанция не е основала никоя от фактическите си констатации на приет по делото електронен документ, подписан или не. Съдът по същество е установил правнорелевантните факти относно извършването и авторството на противоправното действие от показанията на свидетеля Б. и от заключението на техническата експертиза. Вредите и причинната връзка също са установени със свидетелски показания, а не с електронен документ. Нито една фактическа констатация в мотивите на въззивното решение не е основана на такъв документ. Поради това поставените правни въпроси за допустимостта на такова доказателство и неговата сила нямат значение за крайния резултат, до който инстанцията по същество е достигнала.
Останалите процесуалноправни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По тях има установена практика, която е съобразена при постановяване на обжалваното решение. Съдът е длъжен да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните, както и събраните доказателства, поотделно и в съвкупност. Той не може да основе изводите си само на избрани доказателства, без да обсъди останалите и да изложи съображения защо не ги възприема, нито може, при противоречие между отделни доказателства, да не ги обсъди в цялост, като изложи мотиви кои кредитира и защо. Но резултатът, до който въззивният съд достига в резултат на така извършения доказателствен анализ, не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. Доводи, че този резултат е порочен поради извършени процесуални нарушения или необоснованост на въззивния съдебен акт (каквото всъщност касаторът поддържа в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК), не могат да бъдат разглеждани в процеса на селектиране на касационните жалби.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 170 от 05.10.2017 г. по гр.д.№ 415/ 2017 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА И. П. И., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Д. Д. Д., Е. [ЕГН], 300 лв (триста лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: