1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
гр.София, 25.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 622/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПК „Н. в.”, [населено място], срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд № 149/ 27.10.2017 г. по гр.д.№ 406/ 2017 г., в частта му, в която след като частично е отменено и частично е потвърдено решение на Добрички окръжен съд по гр.д.№ 102/ 2017 г., жалбоподателят е осъден да заплати на [община] сумата 91 072 лв обезщетение за осъществено в периода 01.05.2014 г. – 28.02.2017 г. ползване без основание на общински терен с площ 1 116 кв.м., законната лихва върху тази сума от 10.03.2017 г. до окончателното й изплащане и част от разноските по делото.
С въззивното решение искът на [община] срещу ПК „Н. в.”, [населено място] е отхвърлен за разликата над уважения размер от 91 072 лв до пълния предявен размер от 97 100 лв. В тази част въззивното решение не е обжалвано, валидно е и е влязло в сила.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са повдигнати правни въпроси, които, прецизирани при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, са: процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди и да се произнесе по всички направени и поддържани възражения на страните; за задълженията му служебно да констатира неизпълнение на поставена задача по допусната експертиза, а ако то не бъде изпълнено – коя от страните в този случай понася неблагоприятните последици от доказателствената тежест; за доказателствената сила на мотивите на съдебното решение; за допустимостта на експертно заключение, което не е депозирано в писмена форма, а е направено устно в съдебно заседание; за доказателствената стойност на експертно заключение, базирано на оферти в интернет и което не отчита спецификите на имота; материалноправни въпроси за значението, при предявен иск за неоснователно обогатяване от ползване на чужд имот, на обстоятелството, че е застроен с масивна сграда и на обстоятелството какво би било хипотетичното му бъдещо застрояване; обогатява ли се неоснователно лице, което ползва чужд имот, ако върху този имот законно и със знанието и съгласието на собственика е изградило постройки; дават ли основание на ползвателя на тези законно изградени постройки да ползва безвъзмездно и земята до премахването им, макар да е осъден да предаде владението върху нея на собственика. Претендира, че по първия процесуалноправен въпрос е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, а останалите счита, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна [община] не взема становище по жалбата.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 187/ 2006 г. на Добрички районен съд ПК „Н. в.”, [населено място] е осъдена да предаде на [община] владението върху неин собствен недвижим имот с площ 1 116 кв.м. Със същото решение е отхвърлен иска за предаване на владението върху намиращата се в този имот едноетажна сграда от сглобяема метална конструкция, като е прието, че кооперацията, а не общината е собственик на постройката. Не се спори, че за исковия период постройката не е премахната и че е ползвана от ответника. От площта й 162 кв.м. попадат в имот, отреден за паркинг и улична регулация, останалите са в имоти за обществено обслужване и озеленяване. Средномесечният наем, който може да бъде получен за терена с площ 1 116 кв.м. е 2 678,58 лв., общо за исковия период 91 072 лв. Въззивният съд посочил, че за размера на възможния наем са назначени две експертизи, които са дали различни заключения, но че дава вяра на заключението от 10.10.2017 г. като по-обосновано. По него вещото лице е използвало три метода на оценка (срещу само един на другата експертиза) и не е използвало метод, при който се отчита евентуално бъдещо застрояване на имота. Съдът констатирал още, че съществената разлика в двете заключения се дължи на противоречивото становище на вещите лица дали съществува динамика в постиганите при условия на свободно договаряне наемни цени за сходни имоти. Според кредитираната експертиза от 10.10.2017 г. такава динамика няма, като съдът намерил това за подкрепено от обстоятелството, че се касае за имот в идеалния център на града. Посочил също, че ответникът, макар да е оспорил експертизата, не е ангажирал никакви доказателства за наличието на такава динамика. Въз основа на този доказателствен анализ и направените фактически установявания съдът извел от правна страна, че ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, тъй като е ползвал негов собствен имот, държейки върху него постройка. Посочил, че по въпроса за собствеността има сила на пресъдено нещо, като ответникът е осъден да предаде имота на ищеца, но не го е сторил. Със сила на пресъдено нещо съдът счел за преклудирани и възраженията на кооперацията, че като собственик на постройката има правно основание да ползва земята безвъзмездно – ако би имала такова право, искът срещу нея за предаване на владението не би бил уважен. Съдът отхвърлил и доводите, че обогатяването на ответника е основателно, защото ищецът бездействал да упражни правото да получи вещта, за което има влязло в сила решение. Посочил, че собственикът има право, а не задължение, да получи вещта си и че неупражняването на това право не изключва неоснователното обогатяване на ползвателя. Това обогатяване не може да има друг обективен критерий, освен средния пазарен възможен наем за земята, без оглед обстоятелството, че ищецът е община, а имотът – публична общинска собственост. Земята – публична общинска собственост също може да бъде отдавана под наем, върху нея могат да бъдат поставяни преместваеми обекти за търговска дейност, освен това тя може да бъде обявена за частна. Затова критерий за размера на неоснователното обогатяване не може да бъде определената в Наредба на [община] наемна цена за 1 кв.м. площ за паркинг, а единствено възможният среден месечен пазарен наем.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди и да се произнесе по всички направени и поддържани възражения на страните, не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В обжалваното решение съдът е изложил становището си по всички възражения на ответника и ги е отхвърлил. Касаторът всъщност изразява недоволство от резултата, до който съдът е достигнал при обсъждане на възраженията му, но в производството по чл.288 ГПК този резултат не може да се контролира. Дали правилно съдът е отрекъл правните твърдения на някоя от страните може да се проверява само при разглеждане на спора по същество, ако касационната жалба бъде селектирана за разглеждане. В производството по селекцията се контролират само правните разрешения на въззивния съд, които по въпроса за задълженията му да обсъди и се произнесе по всички възражения на страните, съответстват на установената задължителна практика.
Останалите повдигнати от касатора правни въпроси, доколкото обуславят обжалваното решение, също не могат да послужат като основание за достъп до касационен контрол, тъй като нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По разрешаването им има установена от Върховния касационен съд практика, която е съобразена в обжалваното решение. Ако становищата на вещите лица не съвпадат, съдът следва да извърши анализ на данните за осъществяването на специфичните релевантни факти и техните последици, съпоставяйки наличната за осъществяването им информация и в други доказателства, представени по делото, като използва правилата на формалната житейска логика (решение № 103/ 04.07.2017 г. по гр.д. № 4405/ 2016 г., І г.о.). След като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача (решение № 267/ 04.03.2014 г. по гр.д.№ 30/ 2013 г., I г.о.). Пълнотата и обосноваността на заключението се преценява след изслушването му в съдебно заседание, при което експертът може да поясни и допълни заключението си. Съобщеното от вещото лице при устното излагане на заключението в съдебно заседание е част от експертното заключение. То може да бъде базирано на всякакви източници на информация, въпросът за тяхната достоверност се решава от съда. По иск с правно основание чл.59 ЗЗД не може да бъде въведено от ответника валидно възражение по чл.83 ЗЗД, за освобождаването му от отговорност, поради поведението на кредитора, с оглед наличие на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, тъй като този текст предполага наличие на договорно правоотношение (решение № 190/ 12.12.2017 г. по т.д.№ 512/ 2017 г., І т.о.). Решението, с което е уважен ревандикационен иск установява със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ищеца, както и задължението на ответника да предаде владението на имота, което той (ответникът) е осъществявал в деня на предявяването на иска и не е предал на ищеца до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на делото. Това решение установява със сила на пресъдено нещо неизпълнението на задължението за предаване на владението (решение № 124/ 06.06.2017 г. по гр.д.№ 4048/ 2016 г., ІV г.о.). Страните са длъжни да се съобразят с решението и ако при спора за собственост съдът е постановил, че другата страна няма основание в отношенията си с първата да държи вещта, този спор също не може да бъде пререшаван при иск за изравняване на неоснователното обогатяване, произтекло от държането. При предявен иск от невладеещ собственик срещу владеещ несобственик, за заплащане на обезщетение за ползване на вещта, е необходимо ищецът да е собственик на същата, ответникът да я ползва фактически и без основание за това, като размера на обезщетението се определя на базата на средномесечен пазарен наем; горните обстоятелства са релевантни и в хипотеза на иск относно вещ, за която, с влязло в сила съдебно решение по чл. 108 ЗС, владеещият несобственик е осъден да предаде владението на невладеещия собственик (решение № 293/ 30.09.2015 г. по гр.д.№ 119/ 2015 г., IV г.о. и цитираните в него). Разрешенията на въззивния съд съответстват на тълкуването на закона, дадено с горепосочената практика, поради което няма основание решението му да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 149 от 27.10.2017 г. по гр.д.№ 406/ 2017 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: