О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр. София, 26.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 685 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Ц. В. П., действащ като [фирма] срещу решение № 197 от 18. 10. 2017г. по в. т. дело № 341/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е отменено решение № 312 от 10. 05. 2017г. по т. д. № 1205/2016г. на Варненски окръжен съд в отхвърлителната му част и вместо това е постановено ново решение, с което касаторът е осъден да заплати на ищцата С. В. С. сумата 39 000 евро, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, съставляваща платена цена по развален предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 29. 11. 2007г., ведно със законната лихва от 18. 08. 2016г. до окончателното изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и неправилно поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди, че с влязло в сила съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, която следва да бъде зачетена, е отхвърлен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД между страните за обявяване за окончателен процесния предварителен договор поради неговото изпълнение, при което в нарушение на процесуалния закон, по настоящото дело е направен извод за виновно неизпълнение на същия предварителен договор от продавача, обусловило неговото разваляне с исковата молба на основание чл. 87 ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба не се съдържат правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а само такива досежно правилността на атакувания съдебен акт.
Ответницата по касационната жалба /ищца в производството/ – С. В. С. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за отсъствието на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с цена над 5 000 лв., но не са налице общото и допълнителните основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на престирано по развален предварителен договор за продажба на жилище в строеж – договорената продажна цена в размер на 39 000 евро.
Въззивният съд е счел за установено че, страните са сключили на 29. 11. 2007г. предварителен договор за продажба на апартамент № 10, находящ се във вх. А на 5 ет. в жилищна сграда в [населено място], [улица],8а, по който ищцата – купувач е заплатила на ответника – продавач, на три транша, цялата договорена продажна цена от 39 000 евро /този факт не се оспорва от ответника/. За безспорно в процеса е прието и обстоятелството, че между съконтрахентите по горепосочения предварителен договор е имало устна уговорка, че окончателният договор за продажба ще бъде сключен в полза на сина на ищцата. Варненски апелативен съд е установил от доказателствата по делото, че на 06. 06. 2008г. е сключен договор за продажба на право на строеж в нотариална форма за апартамент № 10, но във вх. Б на 5 ет., вместо във вх. А, като се касае за техническа грешка, от горепосочената сграда в [населено място], между сина на ищцата като купувач и ответника като продавач, за сумата 17 254. 30 лв.; че на 22. 10. 2008г. ответникът е продал с договор за продажба в нотариална форма на третото лице И. П. Б. правото на собственост върху апартамент 10 във вх. Б, ет. 5 от жилищната сграда в [населено място], [улица],8а, построена вече на етап груб строеж, за 29 965.20 лв.; че с влязло в сила на 31. 10. 2012г. решение по гр. д. № 445/2012г. на ВКС, Четвърто г.о. по чл. 290 ГПК е отхвърлен предявен от ищцата срещу ответника иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на процесния предварителен договор за окончателен, поради това че той е изпълнен чрез сключването на окончателния договор от 06. 06. 2008г. в нотариална форма за прехвърляне на правото на строеж върху апартамент 10 във вх. Б на горепосочената жилищна сграда и макар да е допусната техническа грешка досежно номера на входа, окончателният договор е в изпълнение на процесния предварителен договор, при което волеизявленията на страните не са опорочени, като с оглед действителните им волеизявления са дадени указания да бъде поправена в съставения нотариален акт допуснатата техническа грешка досежно номера на входа от „Б“ на „А“; че на 07. 12. 2012г. ответникът е продал на друго трето лице /М. Д. А./ правото на собственост върху апартамент 10 във вх. А от процесната сграда, който е предмет на процесния предварителен договор; че с влязло в сила на 21. 07. 2014г. решение на ВКС, Четвърто г.о. по гр. д. № 2217/2014г., е отхвърлен иск на ответника за унищожаване като сключен поради грешка в предмета на договора от 06. 06. 2008г. за прехвърляне на сина на ищцата на правото на строеж върху апартамент 10 във вх. Б, и че с влязло в сила на 19. 02. 2016г. решение по гр. д. № 1194/2015г. на Варненски окръжен съд е уважен ревандикационният иск на третото лице М. Д. А. срещу сина на ищеца за апартамент 10 във вх. А /предмет на процесния предварителен договор/, т.е. налице е виновна невъзможност за изпълнение на процесния предварителен договор от страна на продавача – ответник.
Въззивният съд въз основа на установените факти е уважил иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, посочвайки че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д. № 445/2012г. на ВКС, Четвърто г.о. по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД между страните не е процесуална пречка за неговата допустимост, тъй като са налице нови обстоятелства, невключени в силата на пресъдено нещо, а именно виновната невъзможност да бъде изпълнен процесния предварителен договор поради прехвърляне на имота – негов предмет на трето лице на 07. 12. 2012г., т.е. след формирането на силата на пресъдено нещо по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Приел е, че неотстраняването на указаната от ВКС в решението му по чл. 290 ГПК техническа грешка в нотариалния акт, обективиращ договора за продажба на правото на строеж от 06. 06. 2008г., и прехвърлянето на имота-предмет на процесния предварителен договор на трето лице, осъществява хипотеза на пълно неизпълнение на предварителния договор от страна на продавача, което е виновно и съставлява основание за развалянето му, в какъвто смисъл се съдържа волеизявление в исковата молба. По отношение на вещно – транслативния ефект на двата договора в нотариална форма за апартамент 10 от вх. А, на ет. 5 от жилищната сграда в [населено място], [улица], 8А, въззивният съд е посочил, че ревандикационният иск на сина на ищцата срещу третото лице М. Д. А. няма да може да бъде проведен успешно, тъй като ще може да бъде противопоставено основателно възражение за изтекла петгодишна придобивна давност въз основа на добросъвестно владение, основано на договора за продажба от 07. 12. 2017г.. Поради установената виновна невъзможност за сключване на окончателен договор за продажба за апартамент 10 от вх. А в процесната сграда и осъщественото разваляне на процесния предварителен договор на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД с исковата молба, е намерил за осъществен фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, осъждайки ответника да възстанови на ищцата престираното на отпаднало основание – сумата от 39 000 евро.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В изложението към касационната жалба на ответника не са формулирани правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, вкл. касателно вероятната валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. По отношение на вероятната недопустимост на обжалваното въззивно решение следва да бъде посочено, че произнасянето с влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД между същите страни за обявяване за окончателен на процесния предварителен договор, действително касае преюдициално спрямо настоящия правен спор материално правоотношение. При ненастъпила промяна на фактите и обстоятелствата, относими към последното, силата на пресъдено нещо би могла да се окаже пречка за пререшаване на обусловения спор по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД съгласно задължителните разрешения в т. 5 ТР № 7 / 31.07.2017г. по т. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Силата на пресъдено нещо обаче на влязлото в сила решение по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не обхваща настъпилия след формирането й нов факт – сключването на окончателен договор за продажба на процесния апартамент с трето лице от страна на продавача – ответник, който е соченото от ищцата основание за разваляне на предварителния договор по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради което не съставлява отрицателна процесуална предпоставка спрямо настоящото право на иск и не обуславя недопустимост на постановеното съдебно решение.
Релевираните доводи и обстоятелства от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК представляват изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и като такива са неотносими към производството по чл. 288 ГПК. Те подлежат на преценка в касационното производство по основателността на касационната жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите не осъществяват нито общото, нито допълнителните основания за допускане на касационно обжалване. По отношение на оплакването за необсъждане на възражение на ответника за изтекла погасителна давност, което е по правилността на обжалвания съдебен акт, само за пълнота следва да бъде посочено, че същото не е предявено в срока за отговор на исковата молба, а по-късно, при което е преклудирано. Освен това съгласно т. 7 ППВС № 1 от 28.05.1979г. погасителната давност спрямо вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД започва да тече от отпадане на правното основание за престацията /от развалянето на предварителния договор, настъпило по процесното правоотношение с получаване на отговора на исковата молба/.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 2 000 лв. – хонорар за един адвокат пред касационната инстанция съгласно договор за правна защита и съдействие, приложен към отговора на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 18. 10. 2017г. по в. т. дело № 341/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Ц. В. П., действащ като [фирма], ЕИК:[ЕИК], да заплати на С. В. С., ЕГН: [ЕГН], сумата 2 000 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.