О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
гр. София, 03.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2858 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. В. срещу решение №1511 от 29.06.2017 г. по в.т.д.№2555/2017 г. на САС. С обжалваното решение е обезсилено решение от 06.03.2017 г. по т.д.№69/2016 г. на ОС Перник, с което е отменено решението на ОС на Сдружение с нестопанска цел „Ловно-рибарско дружество Е. П.”, взето на 21.05.2016 г., с което се потвърждава решение на УС, с което е отхвърлена жалбата на Н. С. В. срещу решенията на ОС на Л. „Голема Р.-О.” взети на 28.02.2014 г., като е прекратено производството по предявения от Н. С. В. срещу Сдружение с нестопанска цел „Ловно-рибарско дружество Е. П.” иск.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като се поддържа, че обжалваният съдебен акт има характеристиката на определение, преграждащо развитието на делото, което предпоставя разглеждането му от ВКС не като касационна, а като редовна втора инстанция и то, без да е необходимо излагането на основания по чл. 280 от ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, депозирано с оглед дадени от въззивния съд указания, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на съда по следните въпроси, спрямо първия от които се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – решаването му в противоречие с решение №128 от 19.11.2009 г. оп т.д.№269/2009 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и решение №207 от 13.12.2010 г. по т.д.№129/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, а спрямо втория – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. За наличие на правен интерес от оспорване на решение на колективен орган на юридическо лице, в случай че ищецът съдружник/член на сдружение, загуби това качество в хода на производството. 2. Приложими ли са разпоредбите на ЗЮЛНЦ за ловните дружини.
Ответникът по касация Сдружение с нестопанска цел „Ловно-рибарско дружество Е. П.” заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Съгласно разясненията, дадени в т.8 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК, при обезсилване на решението на първата инстанция и прекратяване на исковото производство се стига до преграждане на производството, но проверката за правилността на въззивния съдебен акт следва да бъде извършена в производството по чл.280 и сл. от ГПК. Това въззивно решение се състои от взаимно обусловени и свързани части, които са следствие от дейността на въззивната инстанция по основателността на въззивната жалба, поради което разпоредбата на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 от ГПК не намира приложение, а проверката по правилността на становището на въззивната инстанция относно допустимостта на първоинстанционното решение и правото на иск следва да се извърши в касационното производство по обжалване на въззивното решение. В този смисъл наведените от касатора доводи относно реда, по който следва да се разгледа жалбата му не могат да бъдат споделени, а въззивното решение подлежи на касационно обжалване по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че от приетите в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява, че на 28.02.2014 г. е проведено общо събрание на ловно – рибарска дружина „Голема Р.-О.”, в която ищецът членува и която е член на ответното сдружение с нестопанска цел, на което ОС е взето решение за освобождаване на ищеца от длъжността председател. Посочил е, че с решение на общото събрание на ловно-рибарската дружина, проведено на 26.03.2016 г. ищецът е изключен като член на дружината, като решението е утвърдено с решение на Управителния съвет на ответното сдружение. В този смисъл е достигнал до извод, че считано от същата дата членственото правоотношение на ищеца е прекратено, като към датата на провеждане на общото събрание, чието решение се атакува /с което се потвърждава решението на УС, с което е отхвърлена жалбата на Н. С. В. срещу решенията на ОС на Л. „Голема Р.-О.” взети на 28.02.2014 г./ – 21.05.2016 г., ищецът не е имал качеството на член на ответното сдружение и за него не е налице правен интерес от оспорване на приетото на процесното събрание решение – единственият предвиден от закона и Устава способ за защита на членственото му право е обжалването на решението на общото събрание на ловната дружина за налагане на наказанието изключване по реда на чл.24 от Устава, което обаче не е предмет на настоящото производство. По отношение на доводите на ищеца за наличието на правен интерес от оспорване на процесното решение по реда на чл.35 от Устава на сдружението, въззивният съд е посочил, че посочената клауза предоставя право на оспорване по съдебен ред на всички решения на общото събрание единствено на лицата, които имат качеството на членове на сдружението към датата на тяхното приемане, но ищецът не е имал това качество към датата на приемане на атакуваното решение. Същият е имал качеството на член на сдружението към 28.02.2014 г. – датата на приемане на решението за неговото освобождаване като председател на Ловно-рибарска дружина, но горното обстоятелство не обосновава наличието на правен интерес от обжалване на процесното решение – съгласно разпоредбата на чл.29 от Закона за лова и опазване на дивеча, български граждани, придобили право на лов, се обединяват в ловна дружина с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район. Съгласно разпоредбата на чл.30 от същия закон, лицата по чл.29, обединени в ловни дружини, учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча, а съобразно нормата на ал.8 от същия текст ловните сдружения по ал.1 са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на ЗЮЛНЦ. С оглед изложеното, въззивният съд е приел, че законът не предвижда самостоятелна правосубектност на ловните дружини, поради което същите нямат качеството на самостоятелни юридически лица и разпоредбите на ЗЮЛНЦ за обжалване на решенията на общото събрание на сдружението са неприложими към проведените общи събрания на ловните дружини, тъй като последните нямат качеството на самостоятелни юридически лица с нестопанска цел, а за проведените общи събрания на ловните дружини и оспорването на приетите от тях решения са приложими единствено правилата на Устава на сдружението с нестопанска цел, в което същите членуват. В случая обаче разпоредбите на чл.26 – 30 от Устава на съдружието, уреждащи статута на дружината като основно организационно звено на сдружението не предвиждат процесуален ред за оспорване на решенията на общото събрание на дружината /извън решенията, подлежащи на обжалване по реда на чл.24 от Устава, каквото обаче не е процесното решение/, което обосновава извода, че решението на общото събрание на дружината не подлежи на съдебен контрол.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният от касатора първи въпрос не е обусловил правната воля на съда, респективно спрямо този въпрос не се установява общото основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. В решението не се съдържат мотиви, сочещи, че ищецът – член на сдружение, е загубил това си качество след постановяване на обжалваното решение. Напротив, както бе посочено изводът за недопустимост на предявеният иск по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ, въззивният съд е направил поради установеното по делото обстоятелство, че към датата на обжалваното решение на ОС на ответното сдружение, ищецът вече не е бил в членствено правоотношение със сдружението. Възприетият от въззивния съд правен извод е изцяло в съответствие с постоянната практика на ВКС, според която предназначението на конститутивния иск по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ е да осигури защита на членствените права на ищеца в случай на нарушаването им с незаконосъобразни или противоуставни решения на общото събрание на сдружение с нестопанска цел, като принадлежността на правото на иск е обусловена изцяло от правото на членство, поради което съществуването на право на иск, от което зависи и активна процесуалноправна легитимация в производството, предполага ищецът да е бил носител на накърненото членствено право към датата на вземане на оспорваното пред съда решение.
Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по втория от формулираните в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси, с който по същество касаторът поддържа, че ловната дружина е самостоятелно юридическо лице – сдружение с нестопанска цел. Макар и обусловил правната воля на съда, възприел становище, че с оглед липсата на правосубектност на ловната дружина решенията на Общото й събрание не подлежат на самостоятелно обжалване пред съда, по реда на ЗЮЛНЦ, а само по реда, предвиден в устава, спрямо посочения въпрос не се установява наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Освен, че основанието е въведено бланкетно /липсата на съдебна практика по даден въпрос само по себе си не може да обоснове наличие на поддържаното селективно основание/, то не се установяват и предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличие на визираното основание – когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая в практиката на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил изцяло, не съществува съмнение, че ловната дружина не е юридическо лице, а е обединение на физически лица – български граждани, придобили право на лов, с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район /чл.29, ал.1 от ЗЛОД/, сформира се при условията на чл.29, ал.2 от ЗЛОД, като българските граждани, придобили право на лов и обединени в ловна дружина, имат право да учредят ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство на основание чл.30, ал.1 от ЗЛОД, което ловно сдружение е юридическо лице и се регистрира при условията и по реда на ЗЮЛНЦ /чл.30, ал.5 ЗЛОД/.
С оглед изложеното обжалваното решение не може да се допусне до касационно обжалване, като предвид изхода на делото, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 720 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №1511 от 29.06.2017 г. по в.т.д.№2555/2017 г. на САС.
ОСЪЖДА Н. С. В. ЕГН [ЕГН] да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Ловно-рибарско дружество Е. П.” [улица] лв. разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.