6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
гр. София, 09.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 846 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника С. Й. Я. /частен земеделски производител/ срещу решение № 311 от 30. 11. 2017г. по в. гр. дело № 369/2017г. на Добрички окръжен съд, гражданска колегия, в частта му, с която е потвърдено решение № 547 от 12. 06. 2017г. по гр. дело № 3302/2016г. на Добрички районен съд в частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца Д. В. В., на основание чл. 200 КТ, сумата 8 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 24. 08. 2016г., ведно със законната лихва от 24. 08. 2016г. до окончателното изплащане.
Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД и при приемане на липсата на груба небрежност от страна на ищеца в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ– основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново, съответстващо на обема на отговорността на работодателя за вреди от процесната трудова злополука, при съобразяване с действително установените от доказателствата по делото неимуществени вреди и факта на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия работник, проявил груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.
Касаторът – ответник не въвежда основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. След указания по чл. 285, ал. 1 ГПК на администриращия касационната жалба въззивен съд, уточнява че единственото релевирано от него основание за допускане на касационния контрол е „очевидната неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, в която хипотеза законодателят не изисква формулиране на правен въпрос.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – Д. В. В. подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски в касационното производство в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 200 КТ, с цена над 5 000 лв., т.е. тя е допустима.
Въззивният съд е приел по предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ, че през времетраенето на трудовия договор, сключен между страните, на 24. 08. 2016г., е настъпила трудова злополука, призната за такава от компетентния административен орган, при която на работника /ищец/, заемащ длъжността „оператор на селскостопански машини“ при работодателя – ответник, регистриран като частен земеделски производител, е причинена частична ампутация на пети пръст на лява ръка, в средната му фаланга и разкъсно – контузна рана на четвърти пръст на лява ръка; че възстановителният период е бил 30 – дневен, ампутацията е извършена оперативно в спешно отделение на местната болница с частична костна резекция на остатъка от средната фаланга и кожна пластика по К. за оформяне на ампутационния чукан, ищецът е изписан същия ден, след което е проведено антибиотично лечение, сменяни са превръзки, сваляни са конци; че получените травматични увреждания са в причинно – следствена връзка с трудовата злополука и че те нарушават естетичния вид на увредената лява ръка, но не затрудняват цялостното й движението, вкл. хватателната способност /ищецът може да върши с нея това, което е могъл да прави и преди увреждането/, съгласно приетото заключение на медицинската експертиза. Въз основа на така установените факти, съобразявайки и гласните доказателства за търпяните от ищеца болки и страдания от причинените от процесната трудова злополука травми, Добрички окръжен съд е намерил за осъществен целия фактически състав на чл. 200, ал. 1 КТ, при което е определил сумата 8 000 лв. като справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, достатъчен за пълната им репарация.
Възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 КТ за наличие на груба небрежност, разбирана като неполагане на грижа, каквато и най – небрежният би положил, е прието от решаващия съд за неоснователно. Горният извод е изведен от установения механизъм на процесната трудова злополука: по време на оран с трактор с прикачен чисто нов плуг в гаранция от производителя, се счупва предпазен /срезен / болт на едно от работните тела на плуга и при предприемане на действия от ищеца по подмяната му, при демонтиране на държача на повредения работен орган от основната греда на плуга, под въздействието на собственото му тегло, пада върху лявата ръка на ищеца, с която той се е подпрял на плуга, за да вземе от земята паднал ключ, при което вследствие на ножичното притискане на ръката към металните части на плуга, настъпва процесното травматичното увреждане. Обоснован е и със следните правнорелевантни обстоятелства, доказани в процеса: 1. ищецът не е бил запознат с предписанията за безопасна работа на плуга, макар да му е проведен начален общ инструктаж за безопасност при сключване на трудовия договор и преди трудовата злополука, но той е бил общ, а не за конкретния плуг /доводът на ответника, че е провел инструктаж за безопасна работа с конкретния плуг, уведомявайки устно всички работници, ако се повреди, да не предприемат никакви ремонтни дейности, защото е в гаранция, и оставяйки книжката с указанията на производителя на плуга в самия трактор, обстоятелства установени от разпитан по делото свидетел на ответника, е приет за неоснователен, тъй като по такъв начин не се провежда инструктаж за безопасност, понеже ищецът остава незапознат с конкретните условия за работа с плуга, а не е длъжен сам да се запознава с оставена в трактора книжка с указанията за безопасност на производителя/; 2. при разследването на трудовата злополука от компетентния орган са констатирани нарушения от страна на работодателя, част от които са, че ищецът не е бил запознат с резултата от оценката на риска при работа със селскостопанските машини, което е задължително по ЗЗБУТ, вкл. и по отношение на процесния плуг, и 3. в длъжностната характеристика за длъжността на ищеца са включени и ремонтни дейности на управляваната селскостопанска техника, а подмяната на срезния болт на процесния плуг според приетото заключение на техническата експертиза е действие по обикновеното управление на вещта и по създаване на нормални условия за експлоатация; не се касае за отстраняване на неизправност вследствие неправилна употреба или на дефектирала част, тъй като функцията на срезния болт е предпазна – да се среже при претоварване на плуга в хода на експлоатацията му, така че в случая той е изпълнил технологичното си предназначение – сразвянето му е част от правилната, нормална, работа на плуга; затова подмяната на този болт се извършва от оператора на плуга, а не от обслужващия гаранционен сервиз. Въззивният съд е възприел горепосочените експертни констатации на техническата експертиза по отношение квалификацията на извършения от ищеца ремонт на процесния плуг и предназначението на дефектиралия негов срезен болт. Намирайки, че работникът е действал в изпълнение на възложената му от работодателя по трудовия договор работа, в интерес на последния, при непроведен задължителен инструктаж за безопасност, без да е съзнавал неблагоприятния резултат за себе си и без самонадеяно да е очаквал, че той няма да настъпи, Добрички окръжен съд е заключил, че поведението на ищеца не може да се квалифицира като груба небрежност.
Касаторът е посочил като единствено основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение неговата очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. От наведените доводи в касационната жалба може да се направи извод, че счита атакуваното съдебно решение очевидно неправилно поради неправилно приложение на материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД, въвеждаща „справедливостта“ като критерий при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и на материалноправната норма на чл. 201, ал. 2 КТ, регламентираща възможността за намаляване на отговорността на работодателя при трудова злополука, ако пострадалият я е съпричинил, проявявайки груба небрежност.
Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти – явна необоснованост.
Приложението на принципа за справедливост от решаващия съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, е съответно на посочения смисъл на закона от задължителната /ППВС №4/23.12.1968г./ и незадължителната безпротиворечива съдебна практика, вкл. решенията на ВКС по чл. 290 ГПК, според която при определяне на обезщетение за неимуществени вреди се извършва преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства за конкретното правоотношение, като характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и тяхната интензивност и продължителност, осакатявания, загрозявания и др.. Гореизложеното се отнася и за съдържанието на понятието „груба небрежност“ като основание за намаляване на отговорността на работодателя при трудова злополука, регламентирано в чл. 201, ал. 2 КТ. Визираната в нормата на чл. 201, ал. 2 КТ „груба небрежност“ съставлява липса на елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност – неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил при същите обстоятелства, като непровеждането на задължителен инструктаж за безопасност от работодателя за работа с конкретна машина изключва проявата на груба небрежност, освен ако от конкретните обстоятелства е несъмнено ясно, че определени действия на пострадалия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. /в този смисъл: решение № 207 от 28.02.2006г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 719 от 10.11.2009г. по гр. д. № 2898/2008г. на І г.о. на ВКС, решение № 977 от 14.01.2010г. по гр. д. № 298/2009г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 60 от 05.03.2014г. по гр. д. № 5074/2013г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 291 от 11.07.2012г. по гр. д. № 951/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 548 от 24.07.2012г. по гр. д. № 1490/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 18 от 8.02.2012г. по гр. д. № 434/2011г. на ВКС и др./. Въззивният съд, приемайки за неоснователно възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 КТ за проявена от ищеца груба небрежност, е процедирал съобразно точния гореизложен смисъл на закона.
Съобразно гореизложеното релевираните от касатора пороци на атакуваното въззивно решение не осъществяват основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационен контрол – очевидна неправилност.
Не е налице и вероятност обжалваният акт да е нищожен или недопустим като основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на спора в настоящото касационно производство, касаторът – ответник следва да бъде осъден да заплати на адв. Я. Д., осъществявал безплатно процесуално представителство по отношение на ищеца пред ВКС, сумата 730 лв., съставляваща хонорар за един адвокат, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311 от 30. 11. 2017г. по в. гр. дело № 369/2017г. на Добрички окръжен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА С. Й. Я. /частен земеделски производител/, ЕГН: [ЕГН], да заплати на адвокат Я. Д. Д., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], пл. „П.“ № 3, ет. 2, офис 12, сграда на С., сумата 730 лв. – хонорар за един адвокат пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.