ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 417
София, 10. май 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 713 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1322/01.11.2017 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1525/2017, с което е потвърдено решение № 993/30.03.2017 на Пловдивския районен съд по гр. д. № 7656/2016, с което е уважен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор.
Недоволна от решението е касаторката Н. Н. Т., чрез законния си представител П. А. М., представлявана от адв. Д. Д. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правното значение на забавата на кредитора по задължението за полагане на грижи (неоказване на съдействие и създаване на пречки), за правните последици от тази забава и по-специално води ли тя до обективна невъзможност за изпълнение, както и за възможността за освобождаване от отговорност на основание чл. 81, ал. 1 ЗЗД на длъжника по алеаторен договор (отказът на прехвърлителя на недвижимия имот да бъде гледан от приобретателя, погасява ли договорното задължение за издръжка и гледане поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря); за възможността на наследниците на преобретателя, съответно техните законни представители, да изпълнят задължението му за гледане и издръжка (съществува ли задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя за наследник на приобретателя – малолетно лице и погасява ли се за него задължението за гледане и издръжка; съществува ли задължение за законния представител на малолетния наследник на приобретателя по договор за издръжка и гледане; може ли да бъде развален договор за гледане и издръжка, когато приобретателят е починал и е оставил наследник малолетно дете, което не може да осъществява само грижи за себе си, както и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовават на противоречие с практика на ВКС: решение № 82/05.04.2011 на ВКС по гр. д. № 1313/2009; решение № 24/28.01.2010 на ВКС по гр. д. № 4744/2008; решение № 1002/07.01.2010 на ВКС по гр. д. № 3800/2008 и решение № 493/05.03.2013 на ВКС по гр. д. № 236/2012.
Ответницата по жалбата Й. Г. Т., представлявана от адв. Н. А. от ПАК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението не следва да се допуска до касационното обжалване. Претендира направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 09.05.2007 г. ищцата, заедно със своя съпруг (починал на 22.06.2007 г.) са прехвърлили процесния имот на Н. Т. срещу задължение за издръжка и гледане, като са си запазили правото на ползване върху имота. През 2015 г. приобретателят Н. Т. е починал, като е оставила като наследник малолетната си дъщеря Н. (родена през 2013 г.). По делото е прието, че до смъртта си приобретателят е изпълнявал задължението си за гледане и издръжка на ищцата (дори и неточно), но след неговата смърт не са полагани грижи по отношение на ищцата. Въззивният съд е приел за установено от показанията на свидетелите се установява, че законният представител на наследника на приобретателя е давала за няколко месеца издръжка в размер на 150 лв. на ищцата, като през м. юли 2016 г. ищцата е отказала получаването на средствата, тъй като се е нуждаела от грижи, с оглед здравословните й и битови нужди, поради което е прието, че за ищцата не са полагани изискуемите чести и трайни грижи. Обстоятелството, че наследницата на приобретателя, чрез своя законен представител, е предоставяла издръжка на ищцата за няколко месеца не я прави изправна страна по договора, доколкото предоставяне само на финансови средства би могло да се счете като изпълнение, само ако сключеният алеаторен договор е трансформиран в договор за издръжка, съобразена с нуждите на прехвърлителя. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че длъжницата по алеаторния договор в забава и не е полагала съответните и необходими грижи по договора, поради правилно с първоинстанционното решение е уважен иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор по отношение на Ѕ ид. част на ищцата от процесния имот.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на ВКС. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по повдигнатия процесуалноправен въпрос, тъй като съдът е съобразил задължението си да обсъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, включително приложеното решение № 82/05.04.2011 на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1313/2009 г., че за да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справят сам). Кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи). Неприемането съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т. е. ако кредиторът „неоправдано“ (по своя вина) не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие. Останалите въпроси не обуславят изхода на делото, доколкото въззивният съд е приел, че са налице основанията за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за гледане и издръжка от страна на наследницата на приобретателя, а не във връзка с нейното качество, което, само по себе си, не я освобождава от никакви задължения.
При този изход на делото на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА решение № 1322/01.11.2017 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1525/2017.
ОСЪЖДА Н. Н. Т., чрез законния й представител П. А. М. от [населено място] да заплати на Й. Г. Т. от П., сумата 300,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.