1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
Гр.София, 11.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1995/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно дружество [фирма] София срещу Решение № 549/9 март 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, постановено по гр.д.№ 1442/2015 г. след частична отмяна на решение на СГС по гр.д.№ 14794/2012 г. на І ГО, 16 състав, по искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ – в отхвърлителната му част за разликата над 90 000 лв. до 104 000 лв. по иска на Д. К. Д. и в отхвърлителните му части за разликите над 78 000 лв. до 100 000 лв. по исковете на Х. Б. Г. и на М. Б. Г. срещу дружеството-касатор „Застрахователно дружество [фирма] София е осъдено да заплати допълнително на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя на ищците Б. Г. Д., настъпила на 22 октомври 2012 г. в резултат на ПТП от 7 август 2012 г. в размер на още 14 000 лв. на съпругата на пострадалия Д. К. Д. и по още 22000 лв. допълнително обезщетение на сина Х. Б. Г. и на дъщерята М. Б. Г. заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 7 август 2012 г. до окончателното им плащане. В останалата част първоинстанционното решение на СГС, обжалвано в осъдителната част от ответника, а в отхвърлителната – от ищците, е потвърдено. С него ЗД [фирма] е осъдено да заплати на Д. К. Д. сумата 90 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й искът е отхвърлен за разликата до 150 000 лв., исковете на М. Б. Г. и на Х. Б. Г. за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на баща им Б. Г. Д., настъпила на 22.10.2012 г. вследствие на ПТП от 7 август 2012 г., са уважени до размер на 72 000 лв. и отхвърлени за разликите до 150 000 лв. Сумите са присъдени ведно със законна лихва от 7 август 2012 г. до окончателното им плащане.
В касационната жалба на „Застрахователно дружество [фирма] се поддържа, че въззивното решение е неправилно по отношение на ищцата Д. Д. в осъдителната му част за разликата над 45 000 лв. – за сумата 59 000 лв. и по отношение на ищците М. и Х. Б. – в осъдителните му части за разликите над 39 000 лв. – за сумите по 61 000 лв. Претендира се отмяната му в посочените части и отхвърляне на исковете както следва: на Д. Д. – за разликата над 45 000 лв. до 104 000 лв., на М. Б. Г. – за разликата над 39 000 лв. до 100 000 лв. и на Х. Б. Г. – за разликата над 39 000 лв. до 100 000 лв. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора материалноправни въпроси относно критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и на приноса на увредения по чл.51 ал.2 ЗЗД.
В срока за отговор на жалбата ответниците по касация Д. К. Д., Х. Б. Г. и М. Б. Г. изразяват становище, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решене.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че смъртта на наследодателя на ищците е в причинна връзка с ПТП, настъпило в [населено място] на главен път Е-79 на 7 август 2012 г. около 22 ч. Противоправният характер на извършеното от водача на МПС – влекач с ремарке – и вината на К. Н. Г. са установен с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 1120/2015 г. на САС, НО, 5 състав. Деянието е извършено по непредпазливост при действието на застраховка „Гражданска отговорност“ на собственика на процесното МПС, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал. 2 изр.1 ЗДвП, задължаващи водачите на ППС при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В потвърдената от ВКС присъда е прието, че произшествието не е настъпило на пешеходна пътека, а ударът между пешеходеца и ремаркето е бил на около 11 метра преди нея. Наказателният съд е приел, че скоростта на движене на товарната композиция не е била в рамките на разрешената – 50 км/ч. За да е могъл да спре пред пресичащия пътното платно пешеходец, водачът е следвало да се движи със скорост не по голяма от 43 км/ч. При предприето от пострадалия пешеходец късо пресичане на платното същият е нарушил правилата за движене по чл.113 ал.1 т. 1 и т. 2 ЗДвП, задължаващи го преди да навлезе на платното за движение, да съобрази разстоянието до приближаващия го товарен автомобил и скоростта му и да не удължава ненужно пътя и времето на пресичане. Нарушавайки тези правила под влияние на алкохолно опиянение средна степен Б. Д. съпричинява вредоносния резултат, като приносът му е определен от въззивния съд на 20%. Непосредствено след травмата 69-годишният Б. Д. изпада в дълбоко коматозно състояние, продължило въпреки проведено комплексно реанимационно лечение, развива клинична картина на сепсис и полиорганна недостатъчност. На 22.10.2012 г. настъпва летален изход.
При определяне размера на обезщетенията са взети предвид възрастта и социалния статус на починалия, обичта и разбирателството между него и претендиращите обезвреда съпруга, син и дъщеря, продължителността и интензивността на преживените от тях страдания и отрицателни емоции, породени от мъчителното коматозно състояние и последвалата смърт на Б. Д..
При определяне общия размер на обезщетенията са съобразени и социално-икономическите условия в страната към момента на възникване на вредите, както и обстоятелството, че дъщерята и синът на починалия не са живели в едно домакинство и в едно населено място с него и имат свои семейства.
Предвид съдържанието на мотивите на обжалваното въззивно решение следва да се приеме, че въпросите относно критериите за определяне обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и относно приложение на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД при определяне съотношението на приноса на пострадалия и на деликвента са обусловили правната воля на съда по предмета на спора.
Като касационно основание по приложението на чл.52 ЗЗД за достъп до касация се сочи в изложението към жалбата противоречие на въззивня съдебен акт със задължителна практика – ППВС № 4/1968 г. и решения по чл. 290 ГПК относно съобразяване на въведените критерии за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Решението на Софийския АС не е постановено в отклонение от изискванията на цитираното ППВС и формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, според която понятието „справедливост“ изисква преценката на конкретно установени при всеки отделен случай обстоятелства, като при смърт размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между него и претендиращите обезщетение лица и действителното съдържание на съществувалите между тях житейски отношения. Въпросът на касатора е изведен в контекста на оплакването му за завишен размер на обезщетенията с оглед възрастта на починалия към момента на застрахователното събитие, пълнолетието на наследниците, живеещи в отделни домакинства и липсата на необичайни обстоятелства, с които да се обоснове общ размер на обезвредата от порядъка на 130 000 лв. за съпругата и 125 000 лв. за всяко от пълнолетните деца на пострадалия.
Съгласно задължителните за съдилищата указания в ППВС № 4/23.12.1968 г. справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението предпоставя винаги преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства в тяхната съвкупност в мотивирано изложение за оценка на приноса им спрямо съдържанието на увреждането. В случая въззивният съд, обосновавайки справедлив размер на обезщетението, е обсъдил близките отношения на Б. Д. със съпругата и децата му, значителната интензивност на страданията им, породени от продължителното коматозно състояние на пострадалия, мъчителното очакване, характеризирано с думите „Истински ад“ в показанията на една от свидетелките. Съобразени са икономическите условия в страната към момента на процесното ПТП, които поради паричния характер на обезвредата несъмнено детерминират общественото разбиране за справедливост на конкретен етап от развитието на обществото.
Възрастта на починалия не съставлява самостоятелен критерий при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му, претендирани с иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./, доколкото сама по себе си не е критерий за съдържанието на връзката между починалия и претендиращия обезвредата родственик /в тоя смисъл Решение № 205 по т.д.№ 218/2010 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 167 от 27.10.2016 г. на І т.о. на ВКС по т.д.№ 1599/2015 г. и др./. Емоционалните и психологични аспекти на страданието от необратимата загуба са повлияни в по-голяма степен от особеностите на психиката, емоционалната устойчивост, житейската мотивираност и възприемчивост на отделния индивид и от съдържанието на връзката му с пострадалия, отколкото от възрастта. Съгласно Решение на ВКС по т.д.№ 2056/2015 г. на ТК, І т.о. и цитираното решение по чл.290 ГПК по т.д.№ 1599/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о. изложените съждения са относими и за критерия „съвместно живеене в едно домакинство“. Простото установяване на факта „съжителство в общо домакинство“ или на „неживеене в едно домакинство“ само по себе си не може да обоснове „значимост по отношение на определяне размера на обезщетението“, подлежат на оценка обстоятелства, показателни за съдържанието на общуването, взаимопомощта, подкрепата, съчувствието. Единствено фактите и обстоятелствата, релевантни към съдържанието на връзката между починалия в резултат на деликт и претендиращия обезщетение за неимуществени вреди и към преживяването на травмата от загубата на близък човек са относими към критериите за определяне справедливо обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд не е допуснал отклонение от трайно установената практика по приложение разпоредбата на чл.52 ЗЗД и определяне справедлив еквивалент на претърпени неимуществени вреди.
По въпросите, свързани с определяне степента на съпричиняване, е формирана постоянна съдебна практика по чл.290 ГПК, според която при определяне наличието и размера на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалото лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на деликвента, като съдът следва да прецени доколко действията, респ. бездействията на пострадалия са допринесли за резултата обективно, като отчете и обстоятелството, че съгласно правилата за движение по пътищата отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма от тази на пешеходците/ в тоя смисъл са Решение № 39/16.07.2010 г. по т.д.№ 551/2009 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., Решение № 33 от 4 април 2012 г. по т.д.№ 172/2011 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., Р.. № 91 от 27 юли 2017 г. по т.д.№ 1099/2016 г. на ВКС Второ т.о. и мн.др./.
В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил доколко нарушаването на правилата за движение по чл. 113 ал.1 т.1 и т. 2 ЗДвП от пострадалия са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и е определил приноса му за него в размер на 20% т.е. не се е отклонил от цитираната задължителна за него практика по чл.290 ГПК, служебно известна на настоящия съдебен състав. И. в т.5 на изложението въпрос правилно ли е определена степента на съпричиняване предвид фактическата обстановка, при която е настъпило застрахователното събитие, е свързана с правилността и законосъобразността на изводите на въззивния съд, както и с възприемането на фактическата обстановка, а такъв въпрос не съответства на критериите за общо основание за достъп до касация съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19 февруари 2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на спора по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събрани по делото доказателства.
Независимо от горното приносът на пострадалия в процесния случай е бил релевиран от застрахователя с евентуално, неконкретизирано защитно възражение, без да се посочват действия или бездействия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването му. Уточнението е предприето несвоевременно – едва с писмена защита от 4.07.2014 г. /вх. № 83433 от 7.07.2014 г. на СГС/, в която дружеството – ответник по исковете, излага конкретни твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия с предприето неправилно пресичане на пътното платно късо, извън обозначената пешеходна пътека в състояние на алкохолно опиване, което му е попречило да направи адекватна преценка за габаритите на товарния автомобил. Възражението, релевирано с отговора на исковата молба, почива на предположение за принос, но въззивното решение не е обжалвано в отхвърлителните му части от заинтересованите ищци, които в отговорите на касационната жалба не оспорват приетото от Софийски апелативен съд съпричиняване от пострадалия – 20 %.
Допълнително селективно основание по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК е бланкетно посочено от касатора, който не развива съображения за неточно тълкуване на нормите на чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД или за необходимост от осъвременяване на съдебната практика по прилагането им поради несъвършенства на правната уредба.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените предпоставки за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 549/9 март 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, по гр.д.№ 1442/2015 г. по описа на същия съд в обжалваната от [фирма] София част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: