О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
гр. София, 14.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 5051 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ответника Н. Т. Д. срещу решение № 912 от 10.07.2017г. по в. гр. дело № 1179/2017г. на Пловдивски окръжен съд, X граждански състав, с което е потвърдено решение № 551/23.02.2017г. по гр. д. № 7464/2015г. по описа на Пловдивски районен съд, с което са уважени предявените искове на И. С. К. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като Н. Т. Д. е осъден да предаде на И. С. К. 3 бр. папки, както следва: първа папка-архитектура и конструкция на сграда в [населено място], Република Турция, втора папка – Elektrik proje, т.е. електро-проект на сграда в [населено място], трета папка – Mekanik proje, т.е. – захранващи и отходни инсталации за ВиК, парно, газ и др. на сграда в [населено място], както и ответникът Д. е осъден да заплати на ищеца К. сумата 5 500 евро, получена на отпаднало основание – развален неформален договор за доставка на 40 бр. водомери с клапи за отваряне и затваряне, оборудвани с радио модули (RF) за дистанционно отчитане на потреблението и съответните комуникационни софтуери за връзка с единен център на управление и обработка на данните с цел изграждане на пилотен проект със С. – Метеринг система за дистанционно отчитане на потреблението на вода на абонати на ВиК в [населено място]. С първоинстанционното и въззивното решения е реализирана отговорността на ответника за съдебно-деловодни разноски.
Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ „Длъжен ли е съдът при решаване на делото да обсъди всички релевантни факти, обстоятелства, твърдения, доказателствени искания и доводи на страните с оглед нормата на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, относими към основни факти на кондикционните искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД?“, сочейки допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- противоречие на атакуваното решение с практиката на ВКС, а именно с решение № 646/12.10.2010г. по гр.д. № 1210/2009г. на ВКС, IV ГО; решение № 38/29.03.2011г. по гр.д. № 1276/2009г. на ВКС, IV ГО; решение № 241/17.10.2012г. по гр.д. № 850/2011г. на ВКС, II ГО; решение № 139/24.04.2013г. по гр.д. № 926/2012г. на ВКС, IV ГО; решение № 166/15.07.2013г. по гр.д. № 1285/2012г. на ВКС, III ГО; решение № 76/16.05.2017г. по гр.д. № 2926/2016г. на ВКС, IV ГО, и 2/ “Допуснал ли е съдът процесуални нарушения в процеса на доказване/оборване на писмен документ по смисъла на чл. 154 във вр. с чл. 146 ГПК за вида на сключения договор между страните-договор за доставка /ДПП/(договор за покупко-продажба по чл. 183 ЗЗД на 40 бр. водомери и 2 бр. газомери) или ненаименован сложен/комплексен договор/НСКД/, неговото разваляне и кондикционен иск с оглед фактическите твърдения в обстоятелствената част на ИМ?“, сочейки допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие на атакуваното решение със задължителната практика на ВКС, а именно с ППВС № 1/28.05.1979г.; решение № 52/22.05.2009г. по т.д. № 695/2008г. на ВКС, I ТО; решение № 115/04.03.2009г. по гр.д. № 5922/2007г. на ВКС, III ГО; решение № 155/13.10.2010г. по т.д. № 1113/2009г. на ВКС, II ТО; решение № 591/19.01.2011г. по гр.д. № 1759/2009г. на ВКС, III ГО; решение № 198/17.01.2012г. по т.д. № 814/2010г. на ВКС, II ТО; решение № 118/17.06.2013г. по т.д. № 539/2012г. на ВКС, II ТО. Касаторът релевира и довод за нередовност на исковата молба поради несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, неяснота на петитума относно имуществените претенции и относно искането за предаване на документите, твърдейки, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да излага конкретни обстоятелства за това.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – И. С. К. подава писмен отговор в рамките на законния преклузивен срок, в който излага становище за неосъществени предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира съдебно – деловодните разноски в настоящото касационно производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с цена над 5 000 лв., но не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че на 19.06.2010г. ответникът е получил от ищеца сумата 5 500 евро и процесните папки – проектите за част ВИК, ел. и строителна на сградите в [населено място], Турция, като паричната сума е престирана за доставка на 40 броя водомери и 2 броя газомери – факт, установен с подписана от ответника разписка. Според Пловдивски окръжен съд съдържанието на разписката, както и получаването на сумата и проектната документация не са оспорени от ответника, който е възразил единствено, че тази разписка материализира обикновен договор за покупка на 40 бр. водомери и 2 бр. газомери, които са закупени в срок, но никой не го е потърсил, за да ги получи. Решаващият съд е посочил, че дори и да се приеме, че е налице договор за продажба на измервателни уреди, а не описания в исковата молба ненаименуван договор за доставка и монтиране на 40 броя водомери за дистанционно отчитане и комуникационни софтуери за връзка с единен център на управление и обработка на данните с цел изграждане на пилотен проект със смърт – метеринг система за дистанционно отчитане на потреблението на вода на абонати на ВиК в [населено място], Турция, то доставчикът – ответник не е установил да е изпълнил точно задължението си във времево отношение. Обсъдил е показанията на свидетеля Б., като е приел за недоказано твърдението на ответника, че Б. е отказвал да получи закупените измервателни уреди, защото не бил упълномощен от съконтрахента му И. С. К.. При анализа на приетото по делото писмо от Митница П. изх. № 32 – 214917/01.08.16г. Пловдивски окръжен съд е намерил за недоказани също твърденията на ответника, че е доставил водомери от Китай, тъй като в писмото липсват данни за осъществяване на подобен внос от Н. Д.. Приел е за неоснователни и възраженията на Д., че доставката на водомерите е извършена чрез софийска фирма. Формирал е извод, че до 2015г. ответникът не е изпълнил задължението си да достави уредите – предмет на процесния договор на ищеца, който е монтирал други уреди в сградата в [населено място], Турция. Счел е, че с получаване на препис от ответника от исковата молба, съдържаща волеизявление за разваляне на договора от ищеца, е реализирано възникналото в полза на ищеца право на разваляне на договора в хипотезата на чл. 87, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, поради това, че е отпаднал интереса му от изпълнението, защото е поставил други (дигитални) водомери. Заключил е, че с разваляне на договора е отпаднало основанието, на което ответникът е получил сумата от 5 500 евро и процесните документи и затова той дължи връщането им на ищеца.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва формулираният правен въпрос да е от значение за изхода на конкретния правен спор, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, обективирани в решението. Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на двата процесуалноправни въпроси, релевирани от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната му жалба, е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, но липсва допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, тъй като те са разрешени изцяло в съответствие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вкл. визираната от касатора. Въззивният съд е мотивирал решението си по същество, като е обсъдил всички релевирани от страните доводи и възражения, съставляващи защитните им позиции по делото, спазвайки нормите на чл. 12, чл. 164 и чл. 235 ГПК, след което е формирал своите фактически и правни изводи по делото, за да приеме за основателни предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу ответника. Изводът му за допустимост на показанията на свидетеля Б. за установяване на действителната воля на страните при сключване на процесния договор не е обуславящ за крайните фактически и правни изводи във въззивното решение, изведени въз основа на съдържанието на неоспорената процесна разписка, удостоверяваща предаването на процесните парична сума и документи от ищеца на ответника, достатъчна като доказателство, за да бъде прието, че е сключен договор за продажба на процесните измервателни уреди /40 бр. водомери и 2 бр. газомери/, който е останал виновно неизпълнен от ответната страна. Поради това в горепосочената част досежно приложението на чл. 164 ГПК и допустимостта на свидетелските показания на Б. поставените от касатора процесуалноправни въпроси не осъществяват и общото основание за допускане на касационно обжалване.
Всички останали оплаквания в касационната жалба с изложението към нея не могат да бъдат квалифицирани като правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, вкл. досежно допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, и като такива са неотносими към производството по чл. 288 ГПК, а подлежат на преценка в касационното производство по основателността на касационната жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не са налице основания и за служебно допускане на касационно обжалване поради вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение. По наведените твърдения за нередовност на исковата молба, следва да бъде посочено, че тя съответства на изискванията, въведени с чл. 127 и чл. 128 ГПК, при което не е необходима процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на спора в настоящото касационно производство, касаторът – ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 450 евро, съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция, чието плащане е удостоверено с договор за правна защита и съдействие от 10. 11. 2017г..
Касаторът Н. Т. Д. е подал и частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК срещу определение № 2442 от 16.10.2017г. по в. гр. дело № 1179/2017г. на Пловдивски окръжен съд, X граждански състав, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като искането е за намаляване до предвидения в закона минимум на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. В обжалваното определение въззивният съд е изложил съображения, че делото е с висока правна и фактическа сложност, релевантните за делото факти са възникнали в продължителен период от време в две държави, налагало се е извършване на преценка за допустимост на свидетелски показания и писмени доказателства, поради което е приел, че заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен и не подлежи на намаляване.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
С въззивното решение, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 700 евро /с левова равностойност 1369,08 лева/ – адвокатски хонорар за въззивното производство. Съобразно правомощията си по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и задължителните разрешения, дадени в т. 3 ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, след извършена преценка за фактическата и правна сложност на делото, което е по искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, настоящият касационен състав, като съобрази правнорелевантните факти и доказателствата в процеса, ангажирани за установяването им, както и дължимото разрешение на повдигнатите правни въпроси, които не се отличават със сложност, надхвърляща обичайната, както и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца пред въззивната инстанция, намира че размера на адвокатското възнаграждение за въззивното производство е прекомерен и подлежи на намаляване до предвидения минимален размер в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата 852.71 лв..
Обжалваното определение по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено и вместо това въззивното решение следва да бъде изменено в частта досежно разноските в горепосочения смисъл.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 912 от 10.07.2017г. по в. гр. дело № 1179/2017г. на Пловдивски окръжен съд, X граждански състав.
ОСЪЖДА Н. Т. Д., ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 3, да заплати на И. С. К., [дата на раждане] , гражданин на Република Турция, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, – адв. Г. Д. П., сумата 450 /четиристотин и петдесет/ евро – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
ОТМЕНЯ определение № 2442 от 16.10.2017г. по в. гр. дело № 1179/2017г. на Пловдивски окръжен съд, X граждански състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 912 от 10.07.2017г. по в. гр. дело № 1179/2017г. на Пловдивски окръжен съд, X граждански състав в частта за разноските досежно присъдения в полза на И. С. К., [дата на раждане] , гражданин на Република Турция, адвокатски хонорар пред въззивната инстанция в размер на 700 /седемстотин/ евро, като НАМАЛЯВА размера на последния до сумата 852. 71 лв. /осемстотин петдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.