Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 15.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 1313 /2018 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 вр. чл.83,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Г. П. срещу определение от 08.02.2018 г., постановено по в. ч. гр. д. № 264 /2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение молбата на Г. Г. П. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото.
Жалбоподателят излага доводи за наличието на основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и за неговата незаконосъобразност.
Настоящият състав установи следното:
Жалбоподателят е предявила срещу трима ответници искове , на които е посочила правна квалификация чл.109 ЗС и за обезщетение за лишаване от ползване в размер на по 3000 лева, на които е посочила правна квалификация чл.45 ЗЗД. С молба от 14.01.2015 г. (л.101) е посочила цените на исковете по чл.109 ЗС в размер на 528.42 лева и на тези по чл.45 ЗЗД в размер на 360 лева и е поискала освобождаване от държавна такса. С допълнителни молби от 11.12.2017 г. (л.115) и 11.01.2018 г. (л.115) е заявила, че оттегля част от исковете по чл.109 ЗС.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил първоинстанционното определение, с което е отхвърлено искането за освобождаване от държавна такса, въззивният съд е приел следното: очертал е по вид обстоятелствата, които според установената съдебна практика имат значение при преценка на възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и по-конкретно тези от тях, които се отнасят до имущественото състояние на молителя : действителните доходи, доходите, които могат да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права.
Въззивният съд е съобразил доходите на молителката и съпруга и от пенсия, доход от аренда от земеделска земя (20 дка), които са в размер на 30 5 от продукцията, собствеността върху два недвижими имота в [населено място] и запазеното право на ползване върху партерен етаж от жилищна сграда в [населено място] и и право на собственост върху 20 дка земеделска земя в землището на село в [община] и е направил извод, че молителката (ищца) има възможност да заплати дължимата държавна такса, защото независимо от минималните размери на нейната и на съпруга и пенсии, разполага със секвестируеми вещни права, чиято стойност е достатъчна да покрие дължимата държавна такса чрез възмездно разпореждане или чрез осигуряване на заемни средства тях, защото упражнява право на ползване върху един жилищен имот в [населено място] и може да получава доходи от друг жилищен имот в [населено място], както и от земеделски земи в Добричко и същевременно не са представени доказателства за разходи за лекарства за установените и заболявания, а фактът, че молителката е упълномощила двама адвокати по делото е индиция за наличие на достатъчно средства за заплащане на адвокатски възнаграждения, които несъмнено ще са в размер по-висок от дължимата държавна такса.
Жалбоподателката извежда следните процесуално-правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с посочени определения на ВКС:
Длъжен ли е съдът да съпостави доходите и имущественото състояние на страната с държавната държавна такса? Размерът на държавната такса релевантен ли е при преценка на съда за освобождаване от заплащане на държавна такса?
Въпросите са обуславящи, но видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, те не са разрешени както твърди жалбоподателката в противоречие, а в съответствие с установената практика.
Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е съпоставил доходите и имущественото състояние на жалбоподателката с дължимата от нея държавна такса.
Жалбоподателката извежда следния процесуално-правен въпрос, за който твърди, че е разрешен в противоречие с посочени определения на ВКС: Наличието на упълномощен процесуален представител, на когото е заплатен при предявяване на иска адвокатски хонорар, само по себе си основание ли е за постановяване на отказ от освобождаване от такси и разноски, при наличие на законовите предпоставки за това съгласно чл.83,ал.2 ГПК?
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът не е обуславящ, тъй като е основан на твърдения, които не са установени по делото от въззивния съд, който не е приел, че заплащането на адвокатски хонорар само по себе си е основание за отказ от освобождаване на държавна такса, нито че законовите предпоставки за това освобождаване са осъществени, а обратното – че жалбоподателката разполага с достатъчно имущества, които да и осигурят достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, Упълномощаването на двама адвокати въззивният съд е приел само за индиция, допълнително съображение за наличие на средства в подкрепа на формирания вече извод за наличие на средства.
Поради изложеното не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 08.02.2018 г., постановено по в. ч. гр. д. № 264 /2018 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.