О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр. София, 21.05.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1198 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „С. П. сп.з.о.о“, със седалище и адрес на управление: [населено място], Индустриална зона, Л. Н. Б. АД, срещу решение от 12. 12. 2017г. по в. гр. дело № 756/2017г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав, с което е отменено решение № 474 от 05. 04. 2017г. по гр. д. № 6723 на Бургаски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което касаторът е осъден да заплати на ищеца П. Я. А., р. на 24. 06. 1976г., гражданин на Република Полша, на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 150 вр. чл. 262 КТ, сумата 25 741. 37 лв. – възнаграждение за положен извънреден труд в извънработно време през работни дни, през почивни дни и по време на официални празници, за периода: 03. 10. 2013г. – 31. 10. 2014г., на основание сключен между страните на 06. 08. 2013г. трудов договор, ведно със законната лихва от 03. 11. 2016г. /датата на исковата молба/ до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 5 265. 19 лв. – изтекли лихви за забава върху възнаграждението за извънреден труд, за периода: 31. 10. 2014г. – 02. 11. 2016г.; на основание чл. 224 КТ сумата 3 452. 51 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 25 работни дни, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като е оставено без уважение възражението за прихващане на ответника „С. П. сп.з.о.о“ за сумата 11 010. 78 лв. – платени в полза на ищеца разноски за храна, настаняване в хотел и транспорт през времетраенето на трудовия договор.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за положен извънреден труд в конкретни дни и часове, като такива не съставляват и заинтересованите в негова полза свидетелски показания на други работници – полски граждани, които не са конкретни, при което направените фактически и правен изводr за положен от ищеца извънреден труд на посочените от него дати и за посочените от него часове, са в нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа също, че без да разгледа по същество възражението му за прихващане с платени суми за храна, нощувки в хотел и транспорт, приемайки че правопораждащият му факт е извън трудовия спор и следва да се заяви в отделно исково производство, въззивният съд го е отхвърлил и така е нарушил правото му на защита. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за извънреден труд да бъде отхвърлен като неоснователен, а този по чл. 224 КТ да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещно задължение към работодателя за разноски за храна, хотел и транспорт. Претендира съдебни разноски пред касационната инстанция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба не се съдържат правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, макар това основание да е релевирано като текст на законовата норма на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е наведено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – П. Я. А. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за отсъствието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а по същество – за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 128 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена на всеки иск над 5 000 лв., но не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По предявения иск за заплащане на извънреден труд по процесното трудово правоотношение, породено от трудов договор от 06. 08. 2013г. между страните, въвеждащ като приложимо право действащото законодателство на Република България, вкл. КТ, и като компетентен съд за разглеждане на всички спорове – българският съд, въззивният съд е заключил въз основа на всички доказателства по делото, вкл. събраните гласни доказателства пред втората съдебна инстанция в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, че ищецът е полагал извънреден труд в ответното дружество съобразно твърдяното от него в исковата молба. Посочил е, че страните са постигнали съгласие в сключения процесен трудов договор ищецът да работи като „монтьор, тръби за продуктопроводи“ в рафинерията на [фирма]– [населено място], където ответникът като подизпълнител на „С.“ С.П.А /италианско дружество/ по сключен договор с [фирма], изпълнява „първи етап на комплекс за обработка на тежки остатъци“ – мащабен технологичен проект по проектиране, строителство, монтаж и внос на уникална за България техника и материали от чужбина, като договореното работно време е между 8.00ч. и 17.00ч., по 8 часа на ден, 5 дни в седмицата и право на 1 час на ден обедна почивка, а договореният платен годишен отпуск е 20 работни дни за 1 пълна календарна година. Въззивният съд е кредитирал показанията на разпитаните от полския съд съгласно Регламент /ЕО/ 1206/2001 на Съвета от 28. 05. 2001г. свидетели на ищеца С. и Горчица /работници по същия проект при същия работодател в рафинерията на „Л. Н. Б.“/ като непротиворечиви, непосредствени и неопровергани от останалите доказателства по делото, а напротив подкрепени от процесуалното поведение на ответника, който въпреки задължаването му от съда по реда на чл. 190 ГПК, не е представил документи, които е бил длъжен да изготви и съхранява като работодател, вкл. книгата за отчитане на извънреден труд по чл. 149, ал. 1 КТ за процесния период. Това процесуално поведение на ответника е ценено на основание чл. 161 ГПК като пречка за събиране на относими към спора доказателства и съобразено при кредитирането на горепосочените свидетелски показания, като потвърждаващо установените с тях обстоятелства. Претенцията на ищеца за заплащане на положения извънреден труд през времетраенето на процесното трудово правоотношение е установено по размер с помощта на заключение на съдебно – икономическа експертиза, като при уважаването й решаващият съд е съобразил основателността на направеното от ответника възражение за частичното й погасяване с приложимата тригодишна давност за месеците август и септември 2013г..
Искът с правно основание чл. 224 КТ е уважен от Бургаски окръжен съд за сумата 3 836. 12 лв., при установяване със заключението на икономическата експертиза неползването от ищеца на полагащия му се по процесния трудов договор платен годишен отпуск в размер на 25 работни дни. Възражението на ответника с правно основание чл. 59 ЗЗД за възстановяване на платени разходи за храна, хотел и транспорт на ищеца през времетраенето на процесното трудово правоотношение, е счетено че следва да се разгледа в отделно исково производство, тъй като вземането, съставляващо негов предмет не произтича от трудовото правоотношение.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към касационната жалба не са формулирани правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, вкл. касателно вероятната валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Релевираните доводи и обстоятелства от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, освен че не са обуславящи за крайния изход на спора, представляват изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и като такива са неотносими към производството по чл. 288 ГПК. Те подлежат на преценка в касационното производство по основателността на касационната жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В контекста на гореизложеното следва да бъде посочено, че въззивният съд не е формирал извода си за положения от ищеца извънреден труд при липса на доказателства, а след съвкупната преценка на всички приети по делото относими доказателства, в контекста на процесуалното поведение на ответника, създал пречки за събиране на доказателства, които е бил длъжен да изготви и съхранява, съгласно правилото на чл. 161 вр. с чл. 190 ГПК. В този смисъл показанията на свидетелите на ищеца С. и Горчица, дори да могат да се приемат за заинтересовани във вреда на ответника, не са обсъдени изолирано или произволно, а единствено като съответстващи на останалите доказателства в процеса, така както е възприето и в цитираното от касатора решение № 159 от 29. 12. 2017т. по гр. д. № 203/2017г. на Първо г.о. на ВКС по чл. 290 ГПК. По отношение на възражението за прихващане на ответника, въззивният съд не е формирал извод за недопустимост или неоснователност на претенцията – предмет на възражението за прихващане, а е отрекъл наложителността последното да бъде разгледано в настоящия трудов спор, като е указал на възможността вземането да бъде предявено в отделно исково производство. Поради това по възражението за прихващане на ответника не е формирана сила на пресъдено нещо. Като не се е произнесъл по същество по допустимостта или основателността на възражението за прихващане, въззивният съд въобще не е формирал изводи, относими към третия въпрос на касатора за възможността да се прихващат парични вземания на работодателя с парични вземания на работника, произтичащи от трудов спор. Освен това соченото като допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК решение № 203 от 30. 05. 2011г. по гр. д. № 832/2010г. на Трето г.о. на ВКС не съдържа разрешения по така зададения трети въпрос.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на съдебни разноски пред касационната инстанция, но тъй като не е представил доказателства за сторени съдебни разноски, такива не му се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12. 12. 2017г. по в. гр. дело № 756/2017г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.