2
определение по ч.гр.д.№ 1672 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 22.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1672 от 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. И. и Л. Д. И. срещу определение № 390 от 31.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 203 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 12 състав, с което е потвърдено определение № 28519 от 02.11.2017 г. по гр.д.№ 9484 от 2016 г. на Софийския градски съд, II „Е“ въззивен състав за оставяне без уважение молбата на Р. И. и Л. И. за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното по гр.д.№ 9484 от 2016 г. решение от 16.03.2017 г. на Софийския градски съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според жалбоподателите, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на тази разпоредба от ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. При положение, че молителите, подали молба на основание чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока за обжалване на решението, твърдят, че техният процесуален представител не е получил съобщението за решението поради заболяване /респ. съобщението не му е било предадено от получилата го негова съканторничка/, съществува ли изискване заболяването на процесуалния представител на молителите да е било внезапно ?
2. Показанията на лице, което е допуснато като свидетел, независимо от това, че като адвокат е било процесуален представител на молителите, съставляват ли годно доказателствено средство ?
В писмен отговор от 26.03.2018 г. ответниците Е. Г. Ф. и Т. Й. К. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /обжалваното определение на Софийския апелативен съд е било съобщено на жалбоподателите на 12.02.2018 г., а частната жалба е подадена на 15.02.2018 г.
Тъй като се обжалва определение на въззивен съд, с което по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се дава разрешение по същество на производство по чл.64, ал.2 ГПК /за възстановяване на срок за касационно обжалване/, съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК, за да е допустимо касационното обжалване на това определение, следва да са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
В случая не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд по поставените правни въпроси поради следното:
1. Първият поставен от жалбоподателите въпрос /при положение, че молителите, подали молба на основание чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока за обжалване на решението, твърдят, че техният процесуален представител не е получил съобщението за решението поради заболяване /респ. съобщението не му е било предадено от получилата го негова съканторничка/, съществува ли изискване заболяването на процесуалния представител на молителите да е било внезапно/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Въззивният съд не е приел, че за да бъде уважена молбата за възстановяване на срока за обжалване, заболяването на пълномощника на молителите следва да е било внезапно, дори когато той въобще не е получил съобщение за решението /респ.съобщението не му е било предадено от получилата го негова съканторничка/. Приел е за установено друго: че пълномощникът на молителите адв.Д. е била уведомена от съканторничката си адв.Г. за постановеното от СГС решение от 16.03.2017 г. по гр.д.№ 9484 от 2016 г. преди изтичане на срока за обжалването му: срокът за обжалване на това решение е изтичал на 03.05.2017 г., а адв.Д. е била уведомена за него от адв. Г. през втората половина на м.04.2017 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че дори заболяването на адв.Д. да е налагало внезапното й заминаване за лечение в чужбина, то тя е имала възможност преди изтичане на срока за касационно обжалване на 03.05.2017 г. да уведоми доверителите си за това, за да могат те да организират защитата си сами, или да натовари свой колега, като го упълномощи да извърши необходимите процесуални действия- подаването на касационна жалба.
2. Вторият поставен въпрос /показанията на лице, което е допуснато като свидетел, независимо от това, че като адвокат е било процесуален представител на молителите, съставляват ли годно доказателствено средство/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за конкретното дело. По него съдът е основал съдебния си акт на показанията на адв.Д., която не е била пълномощник на молителите в производството по чл.64, ал.2 ГПК. Напротив, в това производство те са били представлявани от адв.Т..
Поради изложеното и тъй като жалбоподателите не са посочили други въпроси от значение за конкретното дело, касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 390 от 31.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 203 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, 12 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.