1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр. София, 28.05. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 4569/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г.
Е. Ю. Д., Я. Г. Д. и Г. Д. Е. са обжалвали въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 147 от 06.06.2017г. по въззивно гражданско дело № 128/2017г. по допускане на делбата.
Ответниците са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като в изложението към касационната жалба не са поставени процесуални или материалноправни въпроси, сочещи на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК. Изложените съображения представят оплаквания по същество, които не могат да се разгледат във фазата на допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. предвид предмета на делото, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Добричкият окръжен съд е потвърдил решението на Каварненския районен съд № 106/21.12.2016г. по гр.д. 184/2015г. , с което е допусната делба на следните недвижими имоти в [населено място], [община]: дворно място с площ от 1566 кв.м. с идентификатор 72693.501.38.1, ведно с построените в него къща за живеене с идентификатор 72693.501.38.1 с площ от 112 кв.м. на един етаж ; сграда за обитаване с идентификатор 72693.501.38.2 със застроена площ от 79 кв.м.; складова база с идентификатор 72693.501.38.3 със застроена площ от 22 кв.м. ;друга складова база на площ от 16 кв.м. с идентификатор 72693.501.38.4;друг вид сграда за обитаване на площ от 50 кв.м. с идентификатор 72693.501.38.5 ;складова база със застроена площ от 13 кв.м. с идентификатор 72693.501.38.1.
Въззивният съд е приел, че имотите са принадлежали на Е. Д., починал през 1973г. и са придобити от неговите низходящи наследници по закон – страни по делото. Жилищната сграда със застроена площ от 72 кв.м. е построена въз основа на издадено на негово име разрешение за строеж от 1952г. , а дворното място също е записано на негово име в разписния лист. В двора е имало две къщи като в старата къща е живял наследодателя със съпругата си, а в новата къща са живели синовете му Ю., Д. и Ю. в различни периоди от време. Съдът е възприел изводите на първата инстанция, че по силата на еднолично ползване на делбения имот от един от сънаследниците и семейството му , същият не може да бъде придобит по давност , тъй като необезпокояваното владение не е факт, който установява владелчески действия. Във вътрешните отношения между сънаследниците се счита, че те са държатели на чуждите идеални части и трябва да докажат промяна в намерението при упражняване на фактическата власт. С тези мотиви въззивният съд е приел за недоказано възражението на ответниците за придобивна давност.
По основанията за допускане на касационното обжалване Вълповният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Не е налице поддържаното от касаторите противоречие между обжалваното решение и решението на ВКС № 1905 от 01.02.2002г. , І г.о. по гр.д.№ 1596/2001г. , в което е прието, че съдът не може едва с решението да посочва кои въпроси са съществени за спора и кои от тях са били спорни между страните. По настоящото дело въззивният съд не е направил различни от тези на първоинстанционния съд фактически и правни изводи и не е основал решението си на факти , за които страните не са спорили в първата инстанция – в доклада по делото по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е посочил, че всички факти са спорни между страните и подлежат на доказване. Въззивният съд изрично е препратил към неговите фактически изводи и не е разместил доказателствената тежест между страните, нито е приел за недоказани факти, за които в доклада по делото не са дадени указания за тежестта на доказване. Във въззивната жалба не е правен довод за непълнота на доклада и не е искано събиране на нови доказателства. Ето защо според разясненията в ТР1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК въззивният съд, за който важи ограничението на чл. 266 ГПК не е бил длъжен да събира нови доказателства
Не е допуснато нарушение на съдебната практика по приложението на чл. 235 ал.2 ГПК относно задължението на съда да извърши пълен и всестранен анализ на доказателствата и да прецени достоверността и правдоподобността на показанията на свидетелите, тъй като те не са установили противоречиви факти по решаващия за делото въпрос за промяна в намерението на ответниците и завладяване на чуждите идеални части от съсобствения имот. При разрешаване на този въпрос , съдът се е съобразил изцяло с разрешението в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК, зачел е легитимиращото действие на констативния нотариален акт на наследодателя според разясненията в ТР 11 / 2012г. при съобразяване, че ответниците – касатори нямат друг титул за собственост и се позовават едва в делбеното производство на придобивна давност .
В останалата част изложението съдържа правни доводи за неправилността на решението, без да е изведен специфичен за делото правен въпрос като основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Според тълкуването в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК, Върховният касационен съд не дължи произнасяне в производството по чл. 288 ГПК по доводи, относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК.
По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на ответника Е. Д. Д. следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 600 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ, приложен към отговора на касационната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 147 от 06.06.2017г. по въззивно гражданско дело № 128/2017г. по допускане на делбата.
Осъжда Е. Ю. Д., Я. Г. Д. и Г. Д. Е. да заплатят на Е. Д. Д. сумата 600 лв. /шесттотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: