1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
Гр.София, 31.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 1035/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на прокурор при Окръжна прокуратура К. срещу Определение № 874/14 март 2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, постановено по ч.т.д.№ 1230/2018 г., с което е потвърдено определение от 21.02.2018 г. на Окръжен съд Кюстендил по т.д.№ 9/2018 г. за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.155 ал.1 т. 3 ТЗ. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Претендира се отмяната му и връщане на делото на Кюстендилския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на иска.
В изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 и 2 ГПК. Не е посочен правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело и не са изложени съображения за очевидна неправилност на обжалваното определение.
След преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ т.о., приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно определение на Софийския апелативен съд по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК, с което е потвърдено определение на Кюстендилския окръжен съд от вида на преграждащите развитието на делото. С първоинстанционното определение е прекратено производството по т.д.№ 9/2018 г. поради недопустимост на предявения от прокуратурата иск за прекратяване на еднолично [фирма], чийто управител и едноличен собственик на капитала е починал.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предявеният конститутивен иск по чл.155 ал.1 т. 3 ТЗ цели правна промяна-прекратяване на ответното търговско дружество, която вече е настъпила със смъртта на едноличния собственик на капитала Х. А. Х., починал на 4.10.2017 г. Налице са предвидените в чл.157 ал.1 ТЗ отрицателни предпоставки, обуславящи действието на законовото непряко прекратително основание – наследниците на единствения член на Е.-физическо лице – не са поискали продължаване на дейността на дружеството и в обявения в Търговския регистър учредителен акт на ответното Е. не е предвидено друго. Въззивният съд е заключил, че е безпредметно провеждането на исково производство за прекратяване на вече прекратеното на друго основание търговско дружество, поради което е потвърдил обжалваното определение на първоинстанционния съд.
В касационната жалба и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК към нея не са изведени правни въпроси, включени в предмета на спора, обусловили решаващата воля на въззивния съд и изхода на делото. Жалбоподателят е бил длъжен да посочи такъв въпрос като общо основание за достъп до касация, определящ рамките, в които се селектира жалбата. Върховният касационен съд не е овластен да извежда правния въпрос от значение за изхода на спора от твърденията на касатора, както и от сочените факти и обстоятелства в касационната жалба. Съдът може само да конкретизира, да уточнява или квалифицира правния въпрос въз основа на твърденията и доводите на жалбоподателя.
Непосочването на правен въпрос, значим за конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1.
Независимо от горното представените съдебни актове на Кюстендилския окръжен съд установяват противоречие между разрешението на въпроса относно допустимостта на иска на прокурора по чл.155 т. 3 ТЗ за прекратяване на Е., ако починалият управител на дружеството е бил и едноличен собственик на капитала му, дадено в обжалваното определение на САС и в решенията на окръжен съд, действуващ като първоинстанционен.
Противоречие между разрешение на правен въпрос, дадено в обжалвания акт на въззивен съд и решение на друг съд независимо от степента му в системата на съдебната йерархия, попада в хипотезата на чл.280 ал.1 т. 2 ГПК в отменената му редакция, която в случая е неприложима /аргумент от параграф 74 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ.бр. 86 от 27 октомври 2017 г./. Частната касационна жалба е подадена по пощата на 26 март 2018 г. и подлежи на разглеждане по новия ред.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява наличието на законните предпоставки за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 874/14 март 2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, постановено по ч.гр.д.№ 1230/2018 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: