О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр. София, 31.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 222 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ответника ЧСИ Г. Н. К. срещу решение № 5682 от 31. 07. 2017г. по в. гр. дело № 12206/2015г. на СГС, ГО, трети „В“ въззивен състав, с което е потвърдено решение от 15. 04. 2015г. по гр. дело № 17457/2013г. на СРС, РС, 40 състав, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма], на основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата 8 943 лв. – част от сумата 17 886. 05 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 20077920400001 поради начислена и изплатена в полза на взискателя [фирма] законна лихва върху главница от 406 473 евро, за периода: 10. 07. 2007г. – 28. 08. 2007г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 09. 07. 2012г. до окончателното плащане; сумата 2 823. 87 лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 8 943 лв., за периода: 09. 07. 2009г. – 08. 07. 2012г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски в размер на 941. 94 лв..
Касаторът – ответник счита, че обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено при наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуване и упражняване правото на иск – сила на пресъдено нещо на влязло в сила решение по гр. д. № 809/2012г. на Самоковски районен съд по същия спор и между същите страни. Евентуално поддържа неправилност на въззивното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира сторените деловодни разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът навежда доводи единствено за недопустимост на въззивното решение, съдържащо повторно произнасяне след наличие на влязло в сила съдебно решение между същите страни, за същото искане и на същото основание /по гр. д. № 809/2012г. на Самоковски районен съд/.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – [фирма] депозира писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а по същество – за неоснователност на касационната жалба. Счита, че атакуваното решение не е недопустимо, тъй като предметът на спора по настоящото и соченото от касатора друго дело е различен – претендират се различни вреди от различно противоправно действие на частния съдебен изпълнител, макар по едно и също изпълнително производство. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба /ответник по евентуално съединените искове с правни основания чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ – [фирма] подава писмен отговор, в който заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, за неоснователност на касационната жалба и за допустимост и правилност на атакуваното решение.
Третото лице – помагач на страната на касатора – [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с цена на обуславящия иск над 5 000 лв. и предмет – граждански спор, но не е налице релевираното основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предявен е главен частичен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ от [фирма] срещу ЧСИ Г. Н. К., с участието на трето лице – помагач на страната на ответника /застрахователят му [фирма]/, за сумата 8 943 лв. – част от сумата 17 886. 05 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, при което ЧСИ Г. К. незаконосъобразно е начислил в полза на взискателя [фирма] /предишно наименование [фирма]/ лихва за забава върху главницата на вземането на този взискател в размер на 406 473 евро, за периода: 10. 07. 2007г. – 28. 08. 2007г..
Въззивният съд е приел за осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 74 ЗЧСИ: противоправно изпълнително действие, извършено виновно от ЧСИ – ответника по процесното принудително изпълнение; настъпили имуществени вреди по принудителното изпълнение за длъжника – ищец и причинно – следствена връзка между вредите и противоправното изпълнително действие. Счел е за установено от приетите по делото доказателства, че ищецът е закупил хотел в Б. – „Е.“, за което му е отпуснат ипотечен кредит от [фирма], понастоящем [фирма]; че поради необслужване на кредита, банката се е снабдила с изпълнителен лист за целия кредитен дълг в хипотеза на предсрочна изискуемост, на основание чл. 237 ГПК /отм/; че по искане на кредитодателя – банка е образувано изпълнително дело първоначално пред ДСИ, впоследствие при ответника – ЧСИ, по което изпълнението е насочено върху ипотекирания хотел; че по изпълнителното дело са се присъединили множество взискатели – кредитори на същия длъжник [фирма] /ищеца/ и че след извършената публична продан на хотела, са удовлетворени всички взискатели и дори е останала част от получената от публичната продан сума, върната впоследствие на длъжника.
Според СГС, на 09. 07. 2007г., по специалната сметка на ЧСИ е постъпила цялата сума от публичната продан на ипотекирания хотел – собственост на длъжника, която е била достатъчна за погасяване на вземанията на всички присъединени взискатели, т.е. не е било необходимо извършване на разпределение по чл. 355 ГПК /отм./, в която хипотеза, моментът на погасяване на задължението на длъжника – ищец е датата на постъпване на сумите по специалната сметка на ЧСИ по чл. 349 ГПК /отм./, а не датата на постъпването им по сметка на взискателя, което по отношение на [фирма] е станало на 31. 08. 2007г.. Решаващият съд е заключил, че плащането по специалната сметка на съдебния изпълнител е изпълнение в полза на взискателя и от този момент длъжникът се освобождава от забавата. Като е начислил в полза на взискателя [фирма] лихвата за забава върху главницата от 406 473 евро, за периода от 10. 07. 2007г. – 28. 08. 2007г., в размер на сумата 15 524. 87 лв., ЧСИ е действал незаконосъобразно, тъй като забавата не е по вина на длъжника – ищец. Самият взискател е посочил сметката си едва на 29. 08. 2007г., а до непосочване на сметка от взискателя, сумата от публичната продан стои по специалната сметка на ЧСИ до поискване съгласно чл. 349, ал. 3 ГПК/. Въззивният съд е приел, че когато сумата от проданта е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, длъжникът се освобождава от забавата с постъпването на главницата, лихвите и разноските по специалната сметка на съдебния изпълнител. След този момент отговорен за забавата може да е съдебният изпълнител или някой от взискателите, които не са посочили банкова сметка, по която да им бъдат преведени постъпилите за удовлетворяване на вземанията им суми. Въз основа на този решаващ правен извод предявените исковете по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени от СРС и СГС – акцесорният само в непогасената по давност част, съобразно основателното в този смисъл възражение на ответника – ЧСИ.
Единственият формулиран от касатора правен въпрос е за наличието на сила на пресъдено нещо по отношение на конкретния спор като абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на исковете и на постановеното по тях въззивно решение. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол и по служебен почин, а преценката за валидността и допустимостта, следва да се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Като основание за недопустимост на атакуваното въззивно решение касаторът релевира формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение от 12. 05. 2015г. по гр. д. № 809/2012г. на Самоковски районен съд, потвърдено с решение от 25. 02. 2016г. по в.гр.д. № 858/2015г. на Софийски окръжен съд, последното недопуснато до касационно обжалване с определение № 697 от 03. 11. 2016г. по гр.д.№ 3307/2016г. на ВКС, Трето г.о.. Предмет на това исково производство са искове на [фирма] /ищец и по настоящото дело/ срещу ЧСИ Г. Н. К. /ответник и по настоящото дело/ с правни основания чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконно принудителното изпълнение /процесното изпълнително дело № 20077920400001/, изразяващо се в забавено плащане на дължими суми на взискателя [фирма] и в неправомерно плащане на същия взискател на по – голяма от дължимата сума, а именно противоправно начисляване на законна лихва за забава в размер на 11 215. 75 лв. върху дължима по принудителното изпълнение главница, за периода: 10. 07. 2007г. – 31. 08. 2007г.. Исковете са отхвърлени с решаващите съображения за липса на ангажирани от ищеца доказателства за увреждане, чрез неизпълнение на дължимо от ЧСИ в срок действие и/или чрез превеждане на недължима сума на взискателя поради неправилно начисляване на законна лихва, поради това, че липсват доказателства за размера на вземането на конкретния взискател към 10. 07. 2007г., за да се прецени съотносимостта му с преведената от ЧСИ на 31. 08. 2007г. сума от 897 210. 63 лв. по посочената от взискателя банкова сметка.
От така очертания предмет на гр. д. № 809/2012г. на Самоковски районен съд, може да се направи извод за отсъствие на обективен идентитет с настоящото дело. Това е така, тъй като иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ има за предмет различни имуществени вреди от различно противоправно виновно изпълнително действие на същия ЧСИ по същото принудително изпълнение. Изпълнителното действие е забавено плащане на дължими суми и/или превеждане на недължима сума на взискателя [фирма], който е различен от взискателя по настоящото дело / [фирма]/, а имуществените вреди, макар изведени по идентичен механизъм, са претърпени поради постъпване в имуществения патримониум на различен правен субект – взискателя [фирма], на недължима от ищеца по двете дела законна лихва за забава от постъпилата от публичната продан на собствения на длъжника имот парична сума. Независимо, че страните по двете искови производства са идентични, различен е техния предмет /вредоносното действие, вредоносния резултат и размера на оценимото в пари субективно деликтно право/, поради което не е формирана сила на пресъдено нещо, разпростираща обективните си предели спрямо настоящия спор, съгласно чл. 299 ГПК. При това положение не съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо поради наличието на процесуална пречка за съществуване на правото на иск, т.е. отсъства основание за допускане на касационно обжалване по служебен почин на съда съгласно задължителните разрешения в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Други основания за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не са релевирани от касатора и такива е недопустимо да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав, освен в хипотеза на вероятна нищожност на съдебния акт, каквато хипотеза не е осъществена.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца [фирма] не следва да бъдат присъждани съдебни разноски в настоящото производство, тъй като не са ангажирани доказателства за сторени такива, вкл. за платен хонорар за един адвокат, нито е установена някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5682 от 31. 07. 2017г. по в. гр. дело № 12206/2015г. на СГС, ГО, трети „В“ въззивен състав в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: