1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр.София, 31.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1958/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на М. Н. К. срещу определение на Благоевградски окръжен съд № 1034 от 28.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 102/ 2018 г., с което е потвърдено определение на Разложки районен съд от 20.12.2017 г. по гр.д.№ 900/ 2017 г. и по този начин е прекратено производството по иска, предявен от частната жалбоподателка против И. Г. К. и Г. И. С. за обявяване на недействителността по отношение на нея на сделката, обективирана в нотариален акт № ** т.** рег.№ ****, н.д.№ 250/ 2016 на нотариус рег.№ **, с която първият ответник прехвърля на втората ответница недвижим имот, представляващ семейно жилище на ищцата и първия ответник.
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд незаконосъобразно счел, че липсва правен интерес от иска, щом бракът между нея и първия ответник е прекратен с развод. Счита, че единственото условие за допустимостта на иска по чл.26 СК е извършено разпореждане със семейно жилище от съпруга, който е негов собственик, без съгласието на другия съпруг по време на брака между тях. Без значение за допустимостта на иска е въпросът прекратен ли е бракът след извършване на разпореждането. Според жалбоподателката, като приел обратното, съдът постановил незаконосъобразно определение, което моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол повдига процесуалноправния въпрос „Налице ли е правен интерес за съпруг – несобственик да атакува на основание чл.26 СК сделката, с която другият съпруг се е разпоредил по време на брака с имот негова лична собственост, представляващ семейно жилище, ако искът по чл.26 СК е предявен по време на висящо дело за развод между съпрузите, бракът между тях е прекратен с влязло в сила решение, преди да е приключил спора по чл.26 СК и ползването на семейното жилище не е предоставено на съпруга, предявил иска по чл.26 СК?”. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответните страни И. Г. К. и Г. И. С. не вземат становище по жалбата.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Въззивният съд е установил, че производството по делото е образувано по искова молба на М. Н. К. срещу И. Г. К. и Г. И. С., предявен е иск за обявяване на недействителността по отношение на ищцата на сделката, с която първият ответник прехвърля на втората ответница недвижим имот, представляващ семейно жилище. Ищцата и първият ответник са били съпрузи, втората ответница е тяхна дъщеря. Твърденията на ищцата са, че имотът, с който е извършено разпореждане, е лична собственост на първия ответник, но е тяхно семейно жилище и прехвърлянето му по време на брака на трето лице без нейно съгласие не й е противопоставимо. Отправеното до съда искане е за обявяване на относителната недействителност на сделката по отношение на ищцата. Съдът е установил, че след предявяване на иска бракът между ищцата и първия ответник е прекратен с развод, решението е влязло в сила и в него не е разглеждан въпросът за предоставяне на ползването на семейното жилище. При тези констатации съдът извел, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес. За ищцата не е налице законен интерес да иска обявяване на сделката за недействителна спрямо нея, тъй като тя не е претендирала ползване на семейното жилище в бракоразводния процес и не би могла да заяви такива претенции за в бъдеще, предвид прекратяването на брака.
С оглед мотивите на инстанцията по същество, поставеният от ищцата процесуалноправен въпрос обуславя обжалвания акт, но той няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, такова значение би имал въпрос, по разрешаването на който няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна. Случаят не е такъв, тъй като е налице установена от Върховния касационен съд практика, според която с прекратяването на брака дотогавашните съпрузи вече не са такива, жилището, което е собственост на единия от съпрузите и което до момента на прекратяването е било „семейно“, вече не е „семейно“ и правата на другия дотогавашен съпруг по отношение на това жилище се погасяват. Затова дотогавашният съпруг няма правен интерес от предявения иск по чл.26 СК. Такъв правен интерес би бил налице само с оглед определяне на мерките относно ползването на семейното жилище, но когато бракът е прекратен без съдът да се е произнесъл по този въпрос, искът за обявяване на относителната недействителност на разпореждането с бившето семейно жилище е недопустим (в тази насока са разрешенията, дадени в решение № 385 от 24.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 968 /2011 г., I г.о., решение № 307 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 295 /2012 г., I г. о.). Така установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното определение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Благоевградски окръжен съд № 1034 от 28.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 102/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: