3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
гр. София, 05.6.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1950 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Р. Н. против определение № 83/09.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 55/2018 г. от състав на Апелативен съд – В..
Ответниците не са представили писмени отговори.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на един от посочените ответници, като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес.
Съдът е приел, че съобразно направеното в изпълнение указанията на съда последно уточнение от ищцата на предявените искове /с молба вх. № 33202/27.11.17г./, същата претендира от съда да постанови решение, с което: на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД да прогласи нищожността на сделката, обективирана в НА за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение № 103, т. ІІ, рег. № 4832, дело № 243/27.11.14г., което прехвърляне се явява неправомерен резултат от множеството предхождащи го позволени от закона сделки, поради заобикаляне на закона; да признае за установено по отношение на Д. К. и последния приобретател на имота Г. Д., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че те не са собственици на подробно описания недвижим имот, както и ответниците да заплатят направените по делото разноски. Прието е, че надлежни ответници по първия установителен иск (за прогласяване нищожността на посочената сделка) са именно страните по договора за прехвърляне на имота вместо изпълнение на парично задължение – [фирма] и Д. К., а по отрицателните установителни искове за собствеността на имота са съответно Д. К. и Г. Д. и евентуално техните съпрузи, ако същите са били в брак съответно към 27.11.14г. и 22.12.16г. Прието е, че независимо от наведените от ищцата твърдения относно привидност на договора за паричен заем, сключен между Д. К. и П. С. на 20.02.14г., иск за разкриване на привидността на тази сделка не е предявен, поради което съдът е приел, че участието като ответник на посочения правен субект при така определения предмет на делото, се явява недопустимо.
В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, при предявяване на иск за обявяване на нищожност на сделка, пасивно легитимирани ли са страни по предходни сделки, които водят до целения неправомерен резултат.
При предявяване на иск за прогласяване на нищожност на сделка, легитимираните страни по този иск са страните по сделката, като при липса на искане или позоваване на нищожност на предхождащи сделки, страните по тези сделки не са легитимирани да участвуват като страни в процеса. В тази насока е и трайната съдебна практика. Видно от исковата молба, както и от молбата, с която се уточняват предявените искове /молба от 27.11.2017 г./, в обстоятелствената част на исковата молба, ищцата се позовава и твърди, че договор за паричен заем между Д. К. и П. С. е привиден, но въпреки това в петитума на исковата молба липсва искане, което да касае тази сделка. Съдът е констатирал това противоречие между обстоятелствена част и петитум, като е дал указания на страната за неговото отстраняване, но въпреки това не е предявен иск за прогласяване на нищожността на тази сделка, поради което съдът не е влязъл в противоречие с цитираните съдебни решения, доколкото липсва предявен иск за прогласяване на нищожност на сделка, страна по която е ответника, по отношение на който производството по делото е прекратено.
По останалите правни въпроси, касаещи наследстваните правоотношения с починал представител и едноличен собственик на капитала на дружество, съдът не е формирал правни изводи и не се е произнасял. Липсата на произнасянето по тези въпроси от страна на съда води и до неотносимост на поставените правни въпроси в производството по преценка допустимостта на касационното обжалване, доколкото разпоредбата на чл.280 ГПк на първо място предвижда въззивният съд да се е произнесъл по тях, за да е налице кое да е от основанията относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 83/09.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 55/2018 г. от състав на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.