6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
гр. София, 07.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1717 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. С. против решение №427/19.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 12260/2017 г. от ІV „г” състав на Софийски градски съд.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на СГС е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни, отменил е решението на първоинстанционния съд, постановено в обратния смисъл и е отхвърлил предявените искове.
Съдът е приел, че видно от текстовото съдържание на Заповед №[ЕИК]/06.11.2014 година работодателят е прекратил правоотношението с ищеца поради липса на умения да организира и планира ефективно работата си и да работи под напрежение, липса на заинтересованост и концентрация, невъзможност за довършване работата до край, неумение за работа в екип и липса на задълбоченост. Във връзка с доказването на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът е приел, че видно от формуляр за оценка на изпълнението за периода от 01.12.2011 година до 31.05.2012 година в работата на ищеца е констатирана необходимост от подобрение в бързината на работа и по – задълбочено познаване на специалните продукти на банката. Уменията му по отношение на комуникативност, работа в екип, презентация, постигане на резултати са оценени като средни, а способността му да управлява ресурси – като под средната. В последващото атестиране – за периода от 01.01.2013 година до 31.12.2013 година, съдът е приел, че работодателят е констатирал средни умения у работника за комуникация, лична компетентност и управление на ресурси и под средните умения за работа в екип, създаване на връзки и партньорства, взимане на решение, постигане на резултати, като е прието, че е необходимо подобряване на нивото за презентационни, организационни умения и е въведен вътрешен срок за допълнително наблюдение. Прието е, че за периода от 01.01.2014 година до 30.06.2014 година е направена констатация, че работникът разбира материята, но не довършва работата си до край, не е достатъчно концентриран, по – повърхностно разглежда сделките, не прави задълбочен анализ. Съдът е приел, че констатираните в атестационните протоколи обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетелите, които са посочили, че ищецът е забавял работата, не е умеел да планира и приоритизира задълженията си, не е довършвал докрай поставените му задачи и не е проявявал необходимата задълбоченост. Въз основа на доказателствата, съдът е приел за доказано обстоятелството, че работникът не притежава посочените в заповедта за уволнение професионални качества, знания, умения, навици, като е посочил, че с оглед продължителния период на атестиране, включващ близо три календарни години, видно е, че формираните от работодателя констатации касаят трайно състояние, а не съвкупност от инциденнти прояви или временна дезориентация при изпълнение на задълженията в работния процес. Прието е, че доказана се явява и причината, поради която работодателят е счел, че работникът не притежава необходимите качества, тъй като в атестационния формуляр за периода от 01.01.2014 година до 30.06.2014 година е формирана констатация, че работникът дава приоритет на сделки ниво 4 пред тези нива 5-9 и се забавя с разглеждането им, като въпреки това сделките на ниво 4 не се предават в зададените срокове, както и че досиетата не се класират навреме в архива, не се прочита предложенито пред М. в случаите на заместване и не се следи влизат ли в сила решенията. Въз основа на горното, съдът е приел, че констатираните преценки не са произволни, а се базират на наблюдение на конкретно поведение. Тълкувайки основните функции на длъжността „анализатор“, съдът е посочил, че тази функция включва както задачи, предполагащи поемането на лична отговорност, така и съвместна работа с други лица по конкретни задачи и в обозрим срок, поради което е приел, че умението за водене на комуникация и работа в екип е решаващо за надлежното изпълняване на функцията „анализатор“. Същият извод съдът е направил и по отношение на умението за планиране и приоретизиране на задачите, като е приел, че доколкото работникът на длъжността „анализатор“ следва да координира кредитни предложения, да анализира и проверява кредитен риск, понякога и по множество преписки, за надлежното изпълняване на функцията е важно у него да е налице способност за навременна ориентация коя преписка следва да бъде извършена приоритетно. С оглед обстоятелството, че работата на анализатора е свързана с преценка на банкови кредити, често и за значителни суми, съдът е приел, че важна е и способността за задълбоченост и концентрация, доколкото грешната преценка е свързана с риск от понасяне на значителни загуби както за кредитополучателя, така и за банката, отпуснала кредита. Въз основа на горното, съдът е приел, че в процесния случай работодателят е доказал, че описаните в Заповед № [ЕГН]/06.11.2014 година като липсващи у работника качества и умения по организиране и планиране ефективно на работата и работа в екип, са необходими за ефективното изпълнение на осъществяваната от работника трудова функция.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2 ГПК.
Първите два правни въпроса, поставени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, касаят задължението на работодателя да мотивира заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и липсата на мотивирана заповед прави ли същата незаконосъобразна, както и невръчването на докладна записка, на която се основава заповедта, прави ли я незаконосъобразна.
На първо място, съдът не се е произнасял по въпроса, мотивирана ли е заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение, нито е обсъждал връчването на докладната записка, още по-малко е мотивирал от правна страна горните факти, касаещи законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Изцяло правните изводи на съда касаят наличието на обстоятелствата, водещи до законосъобрзаност на уволнението, относно липсата на качества за ефективно изпълнение на работата от страна на ищеца. Правните изводи на съда касаят приетото от него липса на тези качества, като сами в това се състои и произнасянето от страна на въззивния съд. Относимостта на поставените от касатора правни въпроси към производството по чл.288 ГПК на първо място предполага произнасяне по тях от страна на съда, за да е налице кое да е от основанията по чл.280 ГПК, като липсата на произнасяне по тях води и до тяхната неотносимост към производството по допустимост на касационното обжалване. Отделен е въпросът, дали въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по тях, като в тази насока не се сочи процесуалноправен въпрос от касатора по делото, а в тази насока касационният съд не действува служебно, предвид диспозитивното начало в процеса.
Сочения процесуалноправен въпрос касае обосновката на съдебния акт и възприемането на едни или други представените от страните доказателства, в случая – писмените доказателства и свидетелските показания, като изцяло касаторът твърди в този насока, че решението е необосновано, като навежда доводи в тази насока. Проверката на фактите по спора е недопустимо да се извършва при преценка допустимостта на касационното обжалване, доколкото касае обосноваността на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 ГПК, а евентуалното й наличие следва да се преценява при проверка на касационните основания по чл.281 ГПК, едва след като са налице касационните основания относно допустимостта на обжалването. Същите доводи се излагат и във връзка с твърдението на касатора, че е налице очевидна неправилност на решението, като по отношение на тези доводи отново следва да са отбележи, че касаят необосноваността на съдебния акт, но не и основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди на основание чл.78, ал.8 вр. чл.23 НЗПП в размер на 100 лева.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №427/19.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 12260/2017 г. от ІV „г” състав на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А. М. С. да заплати на основание чл.78, ал.8 ГПК на [фирма] сумата 100 /сто/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.