ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 527
София, 08.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5004 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Кр.К. като процесуален представител на П. М. Ж. от [населено място] срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 18.ІХ.2017г. по гр.д. № 215/2017г.
Ответникът по жалбата О. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК, приподписан от гл.юрисконсулт Ив.С., е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобръзи следното:
С атакуваното решение Ш. е отменил решението на Шуменския РС от 23.VІ.2017г. по гр.д. № 695/2017г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от П. Ж. срещу О. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „системен оператор” в група „Регистрация и отчет на ППС, собствениците им и водачи” е законно. Установени са вменените със заповедта нарушения на ищцата: 1. разпечатване на 09.ХІ.2016г. на заявление за първоначална регистрация на 6 бр. нови МПС, собственост на [фирма] Шумен, регистрирани от нея на 10.ХІ.2016г., като на същата дата са отпечатани СР на МПС с неверни дати за първоначална регистрация – на л.а. с рег. [рег.номер на МПС] – на 11.ІV.2012г., на л.а. рег. [рег.номер на МПС] – на 16.ХІ.2011г., на л.а. с рег. [рег.номер на МПС] – на 14.ІІІ.2011г., на л.а. с рег. [рег.номер на МПС] – на 15.V.2012г., на л.а. рег. [рег.номер на МПС] – на 05.ІІІ.2012г., и на л.а. с рег. [рег.номер на МПС] – на 30.ІV.2012г.; въвела в А. на КАТ за всяко от тези МПС данни, различни от тези в сертификата /описани конкретно по автомобили/, като разминаването се констатира още в подадените заявления, които тя попълвала сама; 2. на 14.ХІ.2016г. разпечатала заявление за първоначална регистрация за л.а. с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на посоченото дружество, за който е вписана дата на първоначална регистрация 14.ХІ.2011г., вписана и в сертификата за съответствие, вместо датата на заявлението за регистрация, за което МПС е налице съществено различие в данните по сертификат и в данните по заявление /описани конкретно/; 3. на 14.ХІ.2016г. извършила без основание служебна промяна в датата на първоначалната регистрация на 6 броя МПС, собственост на същото дружество: на л.а. рег. [рег.номер на МПС] – от 28.Х.2016г. на 06.ІІІ.2012г., на л.а. с рег. [рег.номер на МПС] – от 28.Х.2016г. на 30.ІV.2012г., на л.а. рег. [рег.номер на МПС] – от 28.Х.2016г. на 23.VІ.2011г., на л.а. рег. [рег.номер на МПС] – от 28.Х.2016г. на 06.ХІІ.2011г., на л.а. рег. [рег.номер на МПС] – от 28.Х.2016г. на 26.Х.2011г., и на л.а. рег. [рег.номер на МПС] – от 28.Х.2016г. на 07.V.2012г., като отпечатала нови СР на МПС с неверни данни за първоначална регистрация, старите СР били унищожени чрез разрязване и изхвърлени от Ж., вместо да бъдат приложени към преписката и унищожени от експертна комисия; 4. на 03.ХІ.2016г. отпечатала СР на МПС, собственост на същото дружество, при наличие на съществени различия в данните в сертификатите за съответствие и данните в А. на КАТ /които са станали реквизит на издадените официални документи – СР на МПС/ по отношение на девет броя автомобили /индивидуализирани по регистрационни номера/. Нарушенията са извършени във връзка с регистрацията на общо 22 броя автомобили, всички собственост на посоченото дружество, като регистрацията им е извършена без валиден сертификат за съответствие, доколкото в приложените към преписката сертификати е имало отразен евростандарт 5F със забележка в т.52 „Не важи за първоначална регистрация в страни от ЕС”, и срокът за първоначалната им регистрация в страни от ЕС е изтекъл на 31.ХІІ.2013г. По делото не съществува спор дали описаните действия са извършени от ищцата. Съдът е споделил и мотивите на първоинстанционния съд относно фактическата обстановка по спора, основани на материалите по дисциплинарното производство, с които Ж. е била запозната, характеристиката за длъжността й, „Технологичен ред за дейностите по идентификация и регистрация на П. в сектор „Пътна полиция”, утвърден от директора на О., като е приел, че тя се установява и от показанията на четирима свидетели, всичките служители при ответника към момента на налагането на дисциплинарното наказание, описвайки ги подробно.
При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че основното трудово задължение на ищцата по длъжностна характеристика е било да познава Технологичния ред. Въпреки че по делото не е установено такъв да й е връчен, не може да се счете, че тя не го е познавала с оглед данните в обратния смисъл, съдържащи се в показанията на св.К.. И другото общо задължение – да се въвеждат коректни данни – „да получава, проверява, обработва и въвежда данни от входящите документи в А.” – изключва възможността ищцата в качеството си на служител самоволно дни след регистрацията да променя датите на първоначалната такава, подобно е и регистрирането в отклонение от данните в документите различни вариант, версия и типово одобрение; това пряко нарушение на изискванията за добросъвестност при изпълнение на задълженията не може да се отдаде на разсеяност и пропуск, тъй като тези параметри са неправилно въведени за повечето от процесните автомобили. Дори да се изключи по отношение на това нарушение всичко останало, изискванията на длъжностната характеристика са нарушени, тъй като коректното въвеждане на данни произтича от изискването за добросъвестност при изпълнение на задълженията и те не произтичат единствено от спазване на технологичния ред. Освен това ищцата е била задължена да познава ЗМВР и ЗДвП, правилниците за приложението им и нормативната уредба на Пътна полиция, в т.ч. Наредба № І-45/2000г. и Наредба № 60/2009г. Съобразно наредбите за процесните превозни средства е следвало да се представи валиден ЕО сертификат за съответствие, издаден от производителя, а ако такъв не е имало или е бил нередовен, е следвало да се представи удостоверение за индивидуално одобряване, издадено от компетентен орган, както и да се представи МПС за идентификация, което не е било сторено. Дори ищцата да не е била запозната с технологичния ред за регистрация, тя е извършила нарушение, тъй като по длъжностна характеристика е задължена да познава нормативната уредба, с която действията й са в остро противоречие. Тъй като става въпрос за неправилно отразяване по документи на регистрацията на 22 автомобила, внесени от едно и също лице, следва да се приеме, че деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл. Преписките първоначално са преминали през св.К., която е отказала извършването на регистрация и е уведомила началника си за това, след което са отишли при ищцата.
Като неоснователно е оценено твърдението, че ищцата следва да бъде наказана по-леко от наредилия нарушението нейн пряк началник /св.Н./. Няма доказателства как Н. е наредил на ищцата извършването на подобни действия – само те двамата сочат, че това е сторено устно, а се установява от данните по делото, че през периода той е бил в отпуск по болест. От друга страна, дори подобно нареждане да е имало, ищцата, макар и подчинена на Н., е можела и е следвало да откаже действия, налагащи извършването на престъпление, тъй като й е разпоредено да извърши нарушение на служебните й задължения, а е можела и да се обърне към по-висшестоящ, че е заставена да изпълнява несъобразени с изискванията действия по служба.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /решения по гр.д. № 795/2014г. ІV ГО и по гр.д. № 447/2011г. ІV ГО/ по два въпроса, а именно: 1. съществува ли задължение за съда да посочи в мотивите си от кои доказателства извежда извода си за извършено от работника/служителя дисциплинарно нарушение, и 2. чия е доказателствената тежест за установяване на извършеното дисциплинарно нарушение – на работника или на работодателя. Изложени са обосноваващи съображения, че съдът в мотивите си заложил до голяма степен на показанията на свидетели, които били в трудови и служебни правоотношения с ответника; очевидно и без никакъв мотив били неглижирани показанията на св.Н. относно изнесените от него факти, издадените заповеди и разпореждания, макар и устни, които тя изпълнила точно и безпрекословно; неправилно било приетото, че Н. бил в отпуск през процесния период, а не само за част от него; задължението на Н. било да състави „Технологичен ред”, очевидно липсата на такъв документ обяснявал причината ищцата да не е запозната с него и съответно да не е изпълнила дадени в него разпореждания, което й е вменено като нарушение; вменените й неправомерно извършени действия били окачествени от работодателя като „нарушения на трудовата дисциплина”, а не като „престъпление”, с оглед на което неправилно съдът допуснал, че тя би могла да откаже да ги извърши; не били ценени редица писмени доказателства /без посочване кои/, а били изследвани само тези документи, свързани с регистрацията на процесните МПС.
Така поставените въпроси не обосновават допускането на касационно обжалване. Те не са разрешени в противоречие, а в съответствие със сочената практика. Във връзка с първия въпрос това е така, тъй като в мотивите си въззивният съд е приел, че не съществува спор дали описаните в уволнителния акт действия са извършени от ищцата, а и че това се установява от представените по делото доказателства – приетите материали по проведеното дисциплинарно производство, включващи заверени от страната копия от описаните в уволнителния акт документи, с които Ж. е била запозната, характеристиката за длъжността й, „Технологичен ред за дейностите по идентификация и регистрация на П. в сектор „Пътна полиция”, утвърден от директора на О., показанията на разпитаните свидетели, споделяйки в тази насока и мотивите на първоинстанционния съд. Във връзка с втория поставен в изложението въпрос следва да се посочи, че съдът не е формирал извод за неоснователност на претенцията на ищцата поради възлагането в нейна тежест на установяването на извършването на дисциплинарното нарушение. Изводът си в тази насока съдът е основал на събраните по делото доказателства, представени от двете страни, съобразно доказателствената им тежест, указана им с доклада на първоинстанционния съд.
Останалите релевирани в изложението съображения са за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност, представляващи основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, преценка на които касационният съд дължи, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането му.
При това положение се налага извод, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 ГПК /в редакцията преди последното изменение през 2017г./ предпоставки, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК във вр. с чл.37 и чл.38 ЗПП и чл.23 т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника по касация следва да бъдат присъдени 100лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд, № 148/18.ІХ.2017г. по в.гр.д. № 215/2017г.
ОСЪЖДА П. М. Ж. от [населено място] да заплати на О. 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: