Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София, 12.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4344 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Т. срещу въззивно решение № 192 от 07.07.2017 г. по възз.гр.д. № 214 /2017 г. на Добричкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която на основание частична трансформация на лични средства е признато за установено правото на собственост на Г. Ж. Г. върху 9 000 /13 500 идеални части от апартамент, находящ се в [населено място], и е допуснато извършването на делба между страните на този имот и на движими вещи.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага твърдения за наличие на предпоставки за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Г. Ж. Г. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по допускане на съдебна делба, за което не съществува ограничение за касационно обжалване.
Първоинстанционният съд е уважил възражението на Г. Г. за трансформация налични средства в размер на 9 000 лева в покупката на апартамента с цена 13 500 лева и възражението на А. Т. за трансформация на лични средства в размер на 4 500 лева и е допуснал делба на апартамента между двамата при квоти 9 000 /13 500 ид.ч. и 4 500 /13 500 ид.ч. (това е равно на 2 /3 ид.ч.и 1 /3 ид.ч., което не е посочено) и делба на движимите вещи при равни квоти – по 1 /2 ид.ч.
Въззивният съд е приел, че процесният апартамент и движими вещи са придобити по възмезден начин по време на брака на страните. Приел е за установено, че продажната цена (за която страните са го купили) е в размер на 13 500 лева и че част от нея в размер на 9 000 лева е платена от получената цена от продажбата на друг недвижим имот, собствен на Г. Г. и че за тази част (9 000 / 13 500) е налице (частична) трансформация на лични парични средства и делбата следва да се допусне при квоти, съобразени с дела, придобит в изключителна собственост от ищеца. По отношение на движимите вещи е прието, че същите са придобити в режим на съпружеска имуществената общност на страните, прекратена с развод, и делбата им е допусната при равни дялове. Въззивният съд е намерил за недоказани възраженията на А. Т., че ищецът е дарил част от движимите вещи на нея и на детето им.
Към това следва да се добави, че с отговора на исковата молба (л.33 и л.34) жалбоподателят А. Т. не оспорва (признава), че закупили процесния апартамент по време на брака със сумата 9 000 лева, получена от продажбата на собствен имот на ищеца, като твърди, че е участвала в подобренията на продадения имот на ищеца. Твърди, че в покупката е вложила 5 000 лева. Не оспорва, че закупили процесния апартамент за сумата 13 500 лева, от които 11 500 лева пазарната цена на процесния апартамент и 2 000 лева – пазарна цена на движимите вещи – мебели. Твърди и че заплатили 500 лева за таксите по прехвърлянето на правото на собственост. Обобщава, че закупуването на апартамента заедно с обзавеждането им струвало 14 000 лева (9 000 лева + 5000 лева).
Жалбоподателят А. Т. излага доводи за нищожност поради неясна воля на съда, доводи за недопустимост, поради това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск и нередовна искова молба, както и за неправилност на решението в резултат от нарушения на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неизяснена фактическа обстановка и недопуснати доказателствени искания.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят формулира множество доводи за неправилност и множество фактически въпроси, свързани с доказването на релевантните за спора факти (като тези за размера на трансформацията на лични средства на всеки един от бившите съпрузи), които се основават на неприетите за доказани твърдения на жалбоподателката, които не са правни въпроси по смисъла на разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС и които не подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл.288 ГПК, в което се разглеждат предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Към това следва да се добави и че при липсата на спор между страните по релевантните за трансформацията на лични средства на ищеца факти, и по това, че са купили движимите вещи, чиято делба искат по време на брака, всякакви правни въпроси, свързани с установяването на делото на тези факти, не са обуславящи. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна това, което е безспорно между страните. Както и че множеството въпроси не съответстват на само няколкото довода за неправилност, които жалбоподателката е направила във въззивната си жалба, по които е следвало и се е произнесъл въззивния съд, както и че тя не е осъзнала, че съдът не е интерпретирал нейното признание за цената на апартамента в нейна вреда, а в нейна полза (ако беше приел, че тя е била 11 500 лева, както е твърдяла (признала) жалбоподателката, следваше да признае по-голям дял на ищеца, тъй като изразеното с дроб число 9 000 /11 500 е по-голямо отколкото 9 000 / 13 500).
Няма съмнение за нищожност и недопустимост на въззивното решение. От доводите за неправилност могат да се уточнят процесуалноправните въпроси : дали съдът е задължен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване и да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните?
Тези въпроси са обуславящи, но не са разрешени както твърди жалбоподателят, а в съответствие с установената практика. Въззивният съд правилно е очертал предмета на спора (няма съмнение за недопустимо произнасяне), обсъдил е доводите на страните и е установил релевантните за спора факти въз основа на твърденията на страните и преценка на релевантните за спора доказателства за фактите, по които се спори.
Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос: Дали при определяне на дела от правото на собственост върху недвижим имот, придобит на името на двамата съпрузи при частична трансформация на лични средства на единия от тях, се вземат предвид заплатените суми за таксите по сделката? Въпросът се свежда до въпроса: Дали разноските по договора за покупко-продажба на недвижим имот са част от цената по този договор?
Въпросът е обуславящ, но е разрешен в съответствие с разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, който последователно разграничава (както теорията и съдебната практика) понятията цена на договора и разноски и разходи, свързани със сключването му. Така разпоредбите на чл.183 и на чл.186 ЗЗД разграничават цената по договора за покупко-продажба от разноските по договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността. Тези разпоредби са ясни, пълни и точни и по прилагането им на настоящия състав не е известна създадена противоречива практика, нито неправилна практика поради неточно тълкуване, нито такава, чието осъвременяване да е необходимо.
По този въпрос жалбоподателят не сочи противоречия с практиката, нито обосновава значението му (на въпроса) за точното прилагане на закона и за развитието на правото, така, както това е разяснено в т.4 от цитираното тълкувателно решение: не обосновава неточно тълкуване на правна норма, нито непълнота, неяснота и / или противоречие на закона, нито настъпили промени в законодателството и обществените условия, които да налагат необходимост от осъвременяване.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски. Насрещната страна претендира разноски за процесуално представителство и е представила списък за сумата 1800 лева и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата, поради което искането е основателно и следва да бъде уважено.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 192 от 07.07.2017 г. по възз.гр.д. № 214/2017 г. на Добричкия окръжен съд, г.о.
Осъжда А. М. Т. да заплати на Г. Ж. Г. сумата 1800 лева за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.