1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
Гр.София, 12.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2400/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] София срещу Решение № 880/18 април 2017 г. по в.т.д.№ 4857/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение на СГС, VІ ТО, 14 състав, постановено на 11 юли 2016 г. по т.д.№ 6299/2015 г. С първоинстанционното решение на СГС № 1190/11 юли 2016 г. е отхвърлен предявеният от касатора ЗК [фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД във вр.чл.82 ал.1 ЗЗД срещу [фирма] за сумата 85 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението на Договор № 000-8-060/28 март 2008 г. за застрахователно посредничество. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и уважаване на иска в предявения размер 85 000 лв. Изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основания за допускане на касационно обжалване е инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба – раздел 1.
Ответникът по касация [фирма], с предишно наименование [фирма] изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касаторът не е формулирал правен въпрос, обуславящ изхода на делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба на ищцовото дружество е подадена в срока по чл.283 ГПК по пощата /на 23 юни 2017 г. видно от съхранения пощенски плик с четливо клеймо/ срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на САС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивния съд е приел за безспорно възникването на облигационни отношения между страните по силата на договор за застрахователно брокерство от 28 март 2008 г., както и уведомяването на брокера за заповедта на изпълнителния директор на ищцовото застрахователно дружество от 28 януари 2011 г. за насочване на всички застраховани автомобили със застрахователна стойност над 15000 лв., отговарящи на изискванията на т.18.3 на ОУ на застраховка КАСКО, към пунктовете за поставяне на допълнително средство за защита – имобилайзер или К. система. Ответникът в качеството на застрахователен брокер е сключил с [фирма] договор за застраховка КАСКО на лек автомобил марка „БМВ“ със срок на действие от 2.7.2012 г. до 1.07.2013 г. На 5.10.2012 г. е извършена кражба на автомобила, застрахован на 25 май 2017 г. със застрахователна полица № 93001210006476, в сила след оглед и заснемане съгласно т.17, Раздел VІ на ОУ, предоставени на застрахования собственик съобразно отбелязаното в полицата. Застрахователят е изплатил доброволно обезщетение за откраднат автомобил в размер на застрахователната сума 85 000 лв. За недоказано е прието изпращането на писмо от брокера на застрахования собственик за монтиране на второ защитно средство, както и наличието на причинна връзка между неизпълнение на задължението по т.4.2 от договора за застрахователно брокерство за предоставяне специалните условия, при чието действие се сключва полицата, на застрахования и застрахователното събитие. Недоказана е останала и причинната връзка между кражбата и липсата на допълнително защитно средство, съответно неуведомяването на собственика за поставянето му от брокера. Липсата на второ защитно устройство – имобилайзер – е била известна на застрахователя – полицата е в сила след оглед и заснемане, но той е приел да остане договорно обвързан и е получил плащане на застрахователна премия. Съдът е счел, че неизпълнение на задължението за поставяне на второ защитно средство, респ. неуведомяването на застрахования за възникването на такова задължение не би могло да доведе до изключване или ограничаване отговорността на застрахователя поради обстоятелството, че задължението не е значително с оглед интереса на застрахователното дружество. Въззивният съд е заключил, че няма причинна връзка между констатираното неизпълнение и претърпяната от застрахователя вреда, поради което е потвърдил решението на СГС за отхвърляне на иска по чл.79 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване – раздел І на жалбата – касаторът не е формулирал правни въпроси, включени в предмета на спора, обусловили решаващата воля на въззивния съд за изхода на конкретното дело. Той е бил длъжен да изведе такъв въпрос като общо основание за достъп до касация, определящ рамките за селектиране на жалбата. ВКС не е овластен и не може да формулира правния въпрос от значение за изхода на делото, като го извежда от твърденията на жалбоподателя относно релевираните обстоятелства с касационната жалба. Съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК е допустимо само конкретизиране, уточняване или квалифициране на правния въпрос от значение за изхода на делото въз основа на твърдения и доводи на касатора в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на спора, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол при липса на предпоставки за невалидност и недопустимост на обжалвания акт.
Основанията за достъп до касация по чл.280 ГПК са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т. 3 ГПК. Оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт не подлежат на разглеждане в стадия на селектиране на касационната жалба.
В процесния случай не се сочат разрешени от въззивния съд правни въпроси, обусловили изхода на делото, нито допълнителни селективни основания по чл.280 ал.1 т. 1, 2 или 3 ГПК.
Касаторът не установява наличието на законните предпоставки за достъп до касация.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 880/18 април 2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 4857/2016 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ЗК [фирма] София да заплати на [фирма] сумата 3696 лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: