ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 545
София, 12.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 121 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П.В. като процесуален представител на М. П. А. от София срещу въззивното решение на СГС от 19.VІІ.2017г. по гр.д. № 24/2017г.
Ответникът по жалбата [фирма] София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат П.Б. е изложил съображения за липса на предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобръзи следното:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 01.ХІ.2016г. по гр.д. № 31853/2016г. в частта по исковете по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ и вместо него е постановил друго, с което ги е отхвърлил и е присъдил в тежест на М. А. разноски и държавна такса.
Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „оператор/координатор мрежа от данни/без данни” със заповед от 13.ІV.2016г. на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ е законно. Счетено за установено е, че ищцата е отказала на 13.ІV.2016г. да получи заповедта, удостоверено с подписите на трима свидетели, но че е узнала за уволнението й по чл.328 ал.1 т.5 КТ както чрез вписването в трудовата книжка на 14.ІV.2016г., така и при получаване на обезщетението за неспазено предизвестие по платежно нареждане от 15.ІV.2016г. От значение е прекратяването да е направено писмено и изявлението на работодателя да е достигнало до знанието на ищцата, което е настъпило преди предявяването на исковата молба, което се подкрепя и от факта на предявяването в двумесечния срок по чл.358 ал.2 т.1 КТ. А и в исковата си молба тя не спори, че е била извикана след края на работното време на 13.ІV.2016г. в отдел „Човешки ресурси” и че в присъствието на прекия й ръководител са й представени „някакви” документи, някои от които подписала, но поддържа, че не получила препис от заповедта. Дори да се приеме, че тя не е била запозната към датата на връчването с мотивите на заповедта, най-ранният момент, в който това е станало, е получаването на препис от отговора /посочено е „от исковата молба”, но от редакцията на мотивите е ясно, че съдът е имал предвид отговора на ответника/, с който тя е получила и препис от заповедта, дадена й е възможност да вземе становище по представените доказателства, поради което не е нарушено правото й да се защити. Освен това още в исковата си молба тя е оспорила наличието на основанието, на което е уволнена.
Заповедта е мотивирана с две групи липсващи на ищцата качества: 1. свързани с неефективно изпълнение на трудовата й функция: непознаване на задължителните процедури, правилата, инструкциите и нормите на работа, неумение за вземане на правилни решения по възложените задачи, несъобразяване с инструкции на ръководителяа на екипа, преки и горестоящи ръководители, липса на продуктивност, организираност, активност и инициативност, и 2. морално-етични и личностни: неспособност за работа в екип, липса на умения за активна комуникация и пасивно поведение спрямо клиентите, незадоволително ниво на чувства за отговорност към поставените задачи и операции. Взети са предвид задълженията, отговорностите и уменията по длъжностна характеристика: добри умения в общуването с вътрешни и външни клиенти по факс, телефон, мейл и др.средства с цел събиране на данни за определя проблема на клиента и насочването му за решаване в определени срокове, попълване на документация /електронна/, правилно водене на одобрени процедури, бързо и ефективно обслужване на клиентите, добра екипна работа, при работа на смени 24/7 в областта на критично обслужване на компютърни корпоративни среди, готовност за активни решения, гъвкавост и мотивираност, степенуване на приоритетите и едновременно извършване на няколко задачи, добра организираност и желание за работа на смени с денонощна ротация от 8 или 12 часа, умение за работа под напрежение и др.
Съдът е взел предвид показанията на четиримата разпитани свидетели и съобразявайки евентуалната им заинтересованост от спора е приел, че превес имат показанията, от които се установяват пропуски в работата на ищцата – липса на концентрация, довела до пропуски и грешки при извършването й. Счетено е, че е без значение дали процентът на грешките е голям или малък и дали те са тежки или леки, тъй като в случая не става въпрос за нарушение на трудовата дисциплина или за виновно неизпълнение на задълженията. Релевантно е обстоятелството, че в последните месеци преди уволнението ищцата не се е справяла добре с възложената й работа съобразно изискванията, имало е пропуски с клиенти, довело до неефективно изпълнение на задълженията й като цяло. Идвали и сигнали /ескалации/ от клиенти за нередности във връзка с работата й и за проблеми при обработка на информацията, подадена от тях. Прието е, че тези обстоятелства не говорят за виновно поведение, а за състояние, дължащо се на личностови особености и професионални недостатъци на служителката – обективно положение, препятстващо ефективното изпълнение на задълженията й, относимо към основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, представено след дадено й указание, касаторката сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /в редакцията преди изменението на ГПК по ДВ бр.86/2017г./ по три въпроса.
Първият въпрос е „влияе ли на законосъобразното връчване на заповедта за уволнение това, че не са връчени едно или повече приложения към нея”. Така поставен, въпросът поради неконкретизирането му /колко и кои са невръчените приложения/ не позволява преценка за значението му за спора по делото. Освен това, решаващият извод на въззивния съд е, че ищцата е отказала получаването на заповедта, неразделна част от която е докладна записка от 31.ІІІ.2016г. В атакуваното решение липсва преценка дали към заповедта е имало или не и други приложения и дали и те са били връчени или не при отказ на ищцата, респективно, липсват и изводи за значението на такива обстоятелства за изхода по спора.
Вторият въпрос „представлява ли записването в трудовата книжка, че трудовият договор е прекратен, заповед за уволнение и може ли да е такава, след като няма посочване в нея на мотиви” няма отношение към решаващ извод на въззивния съд, чийто смисъл да е, че записването в трудовата книжка на прекратяването на трудовия договор представлява заповед за уволнение. Вписването в този документ съдът е приел като едно от установените по делото обстоятелства, доказващи узнаването от ищцата за уволнението й.
Фактически, а не правен, само каквито са основание за допускане на касационно обжалване, е въпросът дали позоваването на несъстоятелен и невъзможен факт /записването в мотивите на атакуваното решение, че най-ранният момент, в който ищцата е запозната със съдържанието на заповедта, е получаването на препис от исковата молба, а с него – и от заповедта/ прави решението порочно. С оглед на това и тъй като, както вече бе посочено, съдът погрешно в мотивите си е посочил, че ищцата е получила заповедта с връчения й препис от исковата молба, вместо с връчения й препис от отговора на ответника, въпросът не обосновава допускането на касационно обжалване.
При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 т.1 ГПК /в редакцията преди последното му изменение през 2017г./ предпоставка, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 1502.08лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство пред настоящата инстанция от адвокат Б..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГК, ІV-„Д” с-в, № 5377/19.VІІ.2017г. по в.гр.д. № 24/2017г.
ОСЪЖДА М. А. П. от София, [улица] ет.1 ап.1, да заплати на [фирма] София 1502.08лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: