2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
София, 13.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2114 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Б. Б., с адрес в [населено място], представляван от адв. Х. Х., против определение № 22015 от 28 август 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 10364 по описа на Софийския градски съд за 2017 г., с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 139354 от 7 юни 2017 г., постановено по гр.д. № 15735 по описа на районния съд в [населено място] за 2017 г. за прекратяване на производството по делото пред този съд и изпращането му по подсъдност на районния съд в [населено място].
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че въззивният състав не е обсъдил всички направени доводи в частната жалба и приложените по делото писмени доказателства, поради което е и достигнал до погрешни правни изводи относно направеното възражение за подсъдност по реда на чл. 105 ГПК. В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят въпроси, които според частния жалбоподател са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В писмен отговор ответникът по жалбата Областна дирекция „З.“ – [населено място], представлявана от директора инж. Й. С. Й., изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност.
Производството пред първоинстанционния районен съд в [населено място] е започнало по искове на Б. против Министъра на земеделието и горите по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. С решение от 20 от май 2016 г. по гр.д. № 40085/2013 г. на районния съд в [населено място] предявените искове са отхвърлени. С решение от 28 ноември 2016 г. по гр.д. № 9705/2016 г. на Софийския градски съд решението на районния съд в [населено място] е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с указание за конституиране на надлежния ответник по предявените искове – Областна дирекция „З.“. След отстраняване нередовността на исковата молба от ищеца и конституиране на новия ответник по делото, последният е подал възражение за местна подсъдност по чл. 119, ал. 3 ГПК, поради обстоятелството, че ответникът е със седалище в [населено място], където е и мястото на обичайно полагане на труд от ищеца. С определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на районния съд в [населено място]. За да потвърди този резултат, въззивният съд приема за приложима разпоредбата на чл. 105 ГПК и излага съображения, че искът се предявява в района, на който е постоянният адрес или седалището на ответника, а искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. Счетено е, че новоконституираният ответник е със седалище в [населено място], а направеното от него възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК е в срок и е основателно. Като несъстоятелни са отхвърлени доводите, че въззивният съд не е обезсилил решението за неподсъдност на спора, което съставлявало пречка делото да се изпрати по подсъдност на друг съд, защото новоконституираният ответник надлежно е упражнил правото си на отвод за местна подсъдност.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
На първо място се пита: след обезсилване на решението от въззивната инстанция като процесуално недопустимо и връщането му на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд с указания да бъде конституиран надлежен ответник по предявените искове, то в правомощията ли е на новия съдебен състав от първоинстанционния съд да прекрати производството по делото и да го изпрати на друг съд приемайки, че делото не му е подсъдно, или е длъжен да продължи съдопроизводствените действия за изясняване на спора от фактическа и правна страна и постановяване на решение. Местната подсъдност е сред изрично уредените в процесуалния закон относителни процесуални предпоставки за развитието на гражданското съдопроизводство. В съответствие с диспозитивното начало съдът проверява наличието на тази предпоставка само при заявено възражение на конституираната в процеса страна, тъй като правилата за местната подсъдност са създадени в интерес на страните по делото. Съдебната практика и правната доктрина безпротиворечиво приемат, че при възражение на заинтересованата страна за местна неподсъдност на спора, съдът е длъжен при наличие на законовите условия за това, да го уважи и да препрати делото по компетентност. Това становище на практиката не се различава и в случаите, когато въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане поради нередовност на исковата молба, изразяваща се в непосочване на надлежния по спора ответник. След отстраняването на нередовностите на иска и конституирането на новия ответник, съдебният процес срещу него започва отначало (в този смисъл виж и т. 5 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК), като не може да се приеме, че ответникът би разполагал с по-малък обем права, отколкото би имал при надлежното му конституиране. Пропускът на страната или на съда да извърши навременно или надлежно дължимото процесуално действие не може да наруши установеното в процеса равновесие на процесуалните права във вреда на срещуположната страна. Ето защо, новият ответник следва да разполага с правото да упражни всички права и предяви всички възражения, които черпи от процесуалното си положение на ответник и от спорното материално право. Обжалваното въззивно определение съответства на тези разрешения на практиката и теорията, които са утвърдени и се споделят от настоящия състав, поради което не е налице необходимост от създаването на нова практика в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Вторият поставен въпрос – изправени ли сме пред неспазване указанията на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда, също не изпълва специфичните основания за допускане на касационно обжалване, заложени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, доколкото намира отговора си в изложеното вече и съответстващо на съдебната практика становище на въззивния съд. При обезсилване на решението и връщане на делото за новото му разглеждане на първоинстанционния съд, въззивната инстанция указва естеството на порока на съдебното решение, довел до неговата недопустимост, и изрично посочва в какво се състои той. Първоинстанционният съд е обвързан от констатациите на горестоящия съд с оглед осигуряването на законосъобразен и допустим съдебен процес, но се ръководи от процесуалния закон при извършването на всички останали съдопроизводствени действия. Доколкото и с оглед т. 5 от цитираното тълкувателно решение се приема, че при конституиране на нов ответник съдебният процес започва отначало, първоинстанционният съд не може да извърши само тази част от съдопроизводствените действия, обусловили недопустимостта на акта, а следва да проведе съдебния процес съобразно неговия ред, като по необходимост повтори и останалите дължими процесуални действия, за които съдът не разполага с изрични указания. В този смисъл обжалваното въззивно определение съответства на задължителната практика, изразена с т. 5 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК, поради което и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против определение № 22015 от 28 август 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 10364 по описа на Софийския градски съд за 2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: