2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 13.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4949 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. университет София, представляван от ректора проф. д-р В. З., чрез юрисконсулт М. Г., против въззивното решение № 3475 от 19 май 2017 г., постановено по в.гр.д. № 14466 по описа на Софийския градски съд за 2016 г., с което се отменя решение № 131450 от 8 септември 2016 г., постановено по гр.д. № 58569/2014 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта му за отхвърляне исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Р. Т. Г.-Н., с адрес в [населено място], против М. в [населено място], и вместо него уволнението на Г.-Н. е признато за незаконно и е отменено, Г.-Н. е възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент” в катедра „Медицинска химия и биохимия”, университетът е осъден да й заплати сумата от 7052,13 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 01.10.-08.12.2014 г., сумата от 5263,32 лева обезщетение за разликата в заплатите за периода 08.12.2014 г. – 08.02.2015 г. поради постъпване на по-ниско платена работа вследствие на незаконното уволнение, сумата от 3471,96 лева обезщетение за разликата в заплатите за периода 10.02.-01.05.2015 г. поради постъпване на по-ниско платена работа вследствие на незаконното уволнение, и в тежест на касатора са определени разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на въззивното решение според чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът твърди, че извършените от ответницата дисциплинарни нарушения са открити на 01.07.2014 г., а са извършени в периода 22.01.-25.06.2014 г. Оспорен е изводът на съда, че наложеното наказание е извън законовия срок, защото заповедта за дисциплинарното й уволнение е издадена в двумесечния срок от откриване на нарушението (като се вземе предвид и разрешен и ползван отпуск от ответницата). Незаконосъобразен били и изводът, че представител на работодателя е констатирал всяко едно от нарушенията (26 на брой) най-късно към последно число на месеца, тъй като те са констатирани не от работодателя, а от негов служител, поради което моментът на узнаване следва да се счете датата на узнаване от работодателя, и при отчитане на ползван отпуск, крайната дата за налагане на наказанието е 28.10.2014 г., а уволнението е от 01.10.2014 г. Неправилно е било и заключението, че останалите нарушения, за които безспорно е наложено наказание в срок, не представляват въобще дисциплинарни нарушения, тъй като, независимо от изпълнението на трудовите задължения, те не са изпълнявани в работното й време: извършвани двукратно изпити на студенти едновременно в две различни зали, насрочване на упражнения след изтичане на установеното работно време, извън установените графици и извън работното време на университета. Подчертано е, че извършените от ответницата закъснения, преждевременни напускания на работа и отсъствия във връзка с участие на научни конференции и защита на дисертационен труд, водят до тежки пропуски в обучението на студентите по медицина. Изразява се несъгласие със заключението, че задължението на ответницата за придобиване на докторска степен, тъй като е посочено в трудовия договор, е обективно основание за отсъствията й по провеждане и защита на докторската й теза, тъй като законово закрепена е възможността тя да ползва за тази цел отпуск. Според касатора непровеждането по график на упражненията, сливането на групи и провеждането им не на мястото (в лабораторията), на което е предвидено в графика, е особено тежко дисциплинарно нарушение, тъй като се отразява негативно в подготовката на студените. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответницата Р. Т. Г.-Н., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Р. П., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, и излага доводите си за правилността на обжалваното въззивно решение.
Въззивният съд взема предвид 27 броя констативни протоколи за преждевременно напускане на работното място, закъснения, отсъствия и непровеждане на редовни занятия със студенти, едновременно провеждане на изпити на студенти от различни специалности, длъжностната характеристика на ответницата, доказателства за ползван от нея платен годишен отпуск и отпуски по болест, доказателства за командироване на ответницата в чужбина, присъждането й на научна степен „доктор” по професионално направление Химически науки, свидетелски показания, според които ответницата идвала на работа главно извън регламентираното работно време, както и в събота и неделя, случвало се да насрочва упражнения от 7:30 ч. сутрин и след 17:30 ч. следобед, нарушавала тематичния план и графика на упражненията. Счетено е, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е съставена след подаване на обяснения на работника и съдържа мотиви по тези обяснения, но срокът за налагане на дисциплинарно наказание е спазен само за нарушения, открити най-късно два месеца преди връчването на заповедта, и като се вземат предвид ползваните от ответницата отпуски, наказанието би могло да бъде наложено за нарушения, открити след 11.06.2014 г. Тъй като в Правилника за вътрешния трудов ред на медицинския факултет е предвидено контролът по спазване на трудовата дисциплина да се осъществява от прекия ръководител, като това се осъществява с предаване всеки месец на форма за присъствие на всеки от служителите в сектор „Химия” за съответния месец, и въз основа задължението на административния асистент да информира прекия ръководител за спазването на работното време, то най-късно в края на всеки месец, в който нарушенията, свързани с работното време, са извършени, прекият ръководител е бил известен за това, поради което е приет за неспазен двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 КТ за нарушения за времето от 21.12.2013 г. до 26.05.2014 г. Обжалваната заповед за уволнение има предвид допуснати множество нарушения, като дори горният извод да не е верен, то за първото констатирано нарушение ответницата е била в командировка, за периода януари-март е била заета с подготовка на дисертационния си труд, и го е защитила, което й е вменено като задължение с длъжностната характеристика, при констатираните закъснения или неявяване на работа не е било проверявано дали ответницата не е в библиотеката на учебното заведение. По твърденията за нарушения на трудовата дисциплина – неизпълнение на задължения, свързани с дейността на Центъра за обучение по физическо възпитание и спорт, е прието, че три от тях не са установени при съобразяване на доклад от отговорника по учебна дейност, че занятията са проведени при пълен хорариум по норматив от 180 учебни часа, и е прието, че този доклад съставлява извънсъдебно признание на работодателя за изрядно поведение на ответницата във връзка с дейността на центъра. Заключено е, че работодателят не е доказал извършването на нито едно от деянията, за които ответницата е наказана.
Поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Първият въпрос е как се определя датата на откриване на нарушението, когато има наличие на системност на дисциплинарните нарушения, за което се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 277 по гр.д. № 2243/2016 г., ІV г.о., и решение № 207 по гр.д. № 1123/2016 г., ІV г.о. Въпросът, дори и да се приеме, че съдът е възприел извод за системност на дисциплинарните нарушения, какъвто в случая липсва, не е обусловил самостоятелно изхода на спора. Това е така, защото освен съображения за неспазване на срока за налагане на дисциплинарното наказание, съдът подробно е разяснил защо приема, че визираните в заповедта за уволнение нарушения не е установено да са извършени. Поради липсата на обуславящо изхода на спора значение на въпроса, съпоставката на даденото от въззивния съд негово разрешение не е необходимо да бъде извършвана с тълкуването, дадено от ВКС, в цитираната съдебна практика.
Следващите два въпроса: изпълнението на трудовите задължения извън работното време на предприятието отразява ли се на качеството на изпълнение и на целения с тях резултат, и изпълнението на трудовите задължения санира ли неспазването на установеното работно време и има ли отношения към него, също не водят до допускане на касационното обжалване. Твърдения за осъществяване на трудови задължения извън работно време не са включени в оспорената заповед за уволнение, а последната точка от нея – променя учебната програма по собствено усмотрение, като променя мястото и часа за провеждане на занятията по химия с чуждестранните студенти, обучаващи се в ЦЕОФВС, който център е звено на университета, не съдържа каквато и да е конкретизация относно изпълнението на задълженията извън работно време. Изводи на съда в тази насока не са давани, поради което и този въпрос не е обусловил изхода на спора. Основният аргумент на съда по отношение на групата нарушения, посочени в заповедта, които касаят закъснения, преждевременно напускане на работното място и неявяването на работа, е, че работодателят не е установил, че ответницата действително не е била в рамките на учебното заведение към съответния момент, тъй като мястото й на работа е Катедра по химия и биохимия към университета, а проверките за присъствието й на работното място не са включвали и библиотеката на учебното заведение. Въпрос по този извод на съда също не се поставя. По отношение на непровеждането на редовни занятия в ЦЕОФВС за периода 18.03-22.04.2014 г. е прието, че те са извън срока по чл. 194 КТ, конкретен правен въпрос за което не се поставя. Ако касаторът има предвид възприетото по вменените на ответницата нарушения през м. юни 2014 г. за дейността й в ЦЕОФВС, че с доклада на отговорника по учебната дейност за завършване на преподаването и изпитването по химия и за заплащане на проведените занятия, е осъществено извънсъдебно признание от страна на работодателя за изрядно поведение на ответницата във връзка с дейността на ЦЕОФВС, то правният въпрос би следвало да е друг.
В заключение, тъй като касаторът не е поставил правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, касационното обжалване не следва да се допуска. При този изход на спора е основателно искането на ответницата за заплащане на сторените за касационното производство разноски от 800 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3475 от 19 май 2017 г., постановено по в.гр.д. № 14466 по описа на Софийския градски съд за 2016 г.
ОСЪЖДА М. София, БУЛСТАТ[ЕИК], да заплати на д-р Р. Т. Г.-Н., с адрес в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] сумата от 800,00 (осемстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: