Определение №561 от 14.6.2018 по гр. дело №1809/1809 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 561
гр. София, 14.06.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1809 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. П. против решение от 25.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 12120/2017 г. от ІV „а” състав на СГС.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че е налице реално извършено съкращение в щата на ответника – работодател, като е извършен законосъобразен подбор, при спазване на критериите за това. Прието е също така, че ищецът не се ползува със защитата по чл.333, ал.3 КТ, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е бил член на синдикално ръководство на синдикално дружество към предприятието на работодателя, доколкото посочената от ищеца синдикална организация няма структурно звено в предприятието на работодателя, както и че учредената синдикална структура в поделението на дружеството не е на ниво работодател на ищеца. Посочено е също така, че синдикалното дружество, посочено от ищеца и за което се твърди ,че същия е член на ръководството му е с цел защита на работещите като професионални шофьори,, към датата на прекратяването на правоотношението и няма отношение към извършваната от ищеца работа на длъжност „портиер”.
Обсъдени са доказателствата, касаещи извършения подбор – протокол, методика, таблица и др. и съдът е достигнал до извод, че е извършен законосъобразен подбор, предвид изискването за това и основанието за прекратяването на правоотношението.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
Съдът подробно е обсъдил доводите на ищеца във връзка с позоваването му на защитата по чл.333, ал.3 КТ, като е приел, че в настоящия случай ищецът не се ползува от тази защита. Поставения правен въпрос, касаещ задължението на съда да се произнесе по този довод и отказ на съд да обсъди доказателствата в тази насока е неотносим, доколкото съдът се е произнесъл по тези доводи на страната, както и е обсъдил представените доказателства в тази насока, във връзка с учредяването на синдикална организация в дружеството – работодател, като е приел от фактическа страна, че липсват данни в дружеството – работодател да е учредена синдикална организация, както и че същата организация има за предмет защита на лица, упражняващи друг вид труд – професионални шофьори. Съдът не е отрекъл задължението си да обсъди доказателства и доводи във връзка с твърдения за наличие на защита по чл.333, ал.3 КТ, но е приел, че липсват данни за наличието на подобен вид защита, поради което липсва противоречие с цитираната съдебна практика относно това процесуално задължение на съда.
Поставени са правни въпроси, касаещи законосъобразността на извършения подбор при извършеното съкращение в щата на работодателя. Съдът е приел, че такъв подбор е извършен, при спазване на законовите критерии, като е изложил подробни мотиви защо приема от правна страна това. Поставените въпроси са в насока, че не е спазена последователността от действия при осъществяване на подбора, както и че липсва яснота как са определен броя на точките за всеки един от оценяваните. Съдът е приел от фактическа страна обратното – че е спазена процедурата по извършването на подбора, като в тази насока е обсъдил събраните по делото доказателства, както и че от доказателствата, в т.ч. свидетелски показания, че оценките на участвуващите в подбора са поставени съобразно законовите критерии за това. Така поставени, правните въпроси, предвид и тяхната обосновка, целят преразглеждането на възприетите от съда факти по спора, във връзка с извършения подбор, но не водят до противоречие с посочените съдебни решения на ВКС, касаещи задължението на съда да се произнесе по законосъобразността на осъществения подбор, както и да обсъди събраните доказателства във връзка с оценките на участвуващите лица в подбора и т.н. в тази насока. Поставените правни въпроси и тяхната обосновка касаят обосноваността на съдебното решение, доколкото от доказателствата по делото, касаторът прави различни фактически изводи от тези на въззивния съд, но необосноваността и нейното евентуално наличие не е сред основанията, водещи до допустимост на касационното обжалване, тъй като е касационно основание по чл.281 ГПК, т.е. евентуалното наличие на неправилно съдебно решение поради необоснованост следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, но не и в производството по чл.288 ГПК.
По поставения правен въпрос, как следва да се уведоми работодателя за учредено синдикално дружество и за избор на негов председател, съдът не се е произнасял и не е формирал правни изводи, което е първото изискване на разпоредбата на чл.280 ГПК, за да се търси противоречие с практиката на ВКС, както и наличието на кое да е от основанията по чл.280 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Поставения правен въпрос, поради липсата на произнасяне по него от въззивния съд, е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 12120/2017 г. от ІV „а” състав на СГС.
ОСЪЖДА П. А. П. да заплати на [фирма] сумата 100 /сто/ лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top