ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 560
София, 14. юни 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1400 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 279/30.01.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2234/2017, с което е потвърдено решение № 1401/01.03.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 16170/2015, като П. е осъдена да заплати сумата 8.000 лева обезщетение на неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът П., представляван от Б. С. – прокурор от Апелативна прокуратура С., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, включително относно наличие на причинна връзка между неоснователното обвинение и настъпилите вреди, както и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС №4/1968, ТР № 3/2005 на ВКС, ОСГК и практика на ВКС, която прилага.
Ответникът по жалбата И. Ц. Ч., представляван от адв. Ч. Т. от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационното обжалване. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищеца е образувано наказателно производство, като с постановление от 29.09.2012 е привлечен като обвиняем по ДП № Б-54/2012г. по описа на ГД“Б.“, М. за престъпления по чл. 321 ал. 3, т. 2 и т. 3, във вр. с ал. 2 вр. ал. 1 НК, чл. 152, ал. 1, т. 2 и чл. 142а, ал. 1 НК и като уличен в участие в организирана престъпна група ищецът е бил задържан на 28.09.2012 г., наложена му е мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 29.09.2012 г. до 10.10.2012 г., заменена с „подписка”. Наказателното производство срещу ищеца е частично прекратено с постановление на прокурор от Специализираната прокуратура от 27.08.2014, наложената мярка за неотклонение „подписка“ спрямо ищеца е отменена и материалите по делото са изпратени по компетентност на СРП, като с постановление от 16.12.2014 г. на прокурор от Софийската районна прокуратура е било прекратено и наказателното производство спрямо ищеца по чл. 152, ал. 3, т. 1 и т. 4 и чл. 142а НК. Предвид неоснователността на обвиненията въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на ответника. Прието е, че във връзка с образуване на предварителното производство, задържането на ищеца под стража за срок от 12 дни; вземане мярка за неотклонение “подписка”; извършваните процесуални действия във връзка с проведеното разследване, ищецът е претърпял вреди и страдания, изразяващи се в ограничаване на личната му свобода, чрез препятстване правото му на свободно придвижване, довели до негативни емоции и чувство на притеснение и дискредитиране доброто му име в семейната среда и приятелите. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил, следните обстоятелства: периода на воденото наказателно производство – около две години (разумен срок); наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 12 дни, впоследствие заменена с най-леката „подписка“; изживяваните от ищеца негативни емоции през този период, довели до вреди, изразяващи се в негативни последици, свързани с емоционалното състояние на ищеца; преживеният стресов период, довел до физиологичен дискомфорт, нарушение на съня, тревожност, което обуславя претърпени от ищеца неимуществени вреди, преодолими и сравнително леки (съгласно показанията на разпитания по делото свидетел); недоказаността на твърденията на ищеца, че неправомерните действия на органи на ответника са довели до разгласяване в обществото на повдигнатото и поддържано срещу ищеца незаконосъобразно обвинение (макар да е имало публикации в медиите, не е доказано разгласяването да е извършено от органи на ответника). Предвид изложеното е прието, че сумата в размер на 8.000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос, тъй като съдът е съобразил задължението си да осъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.
На ответника по касацията
не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като по делото не са представени доказателства, че такива са реално сторени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 279/30.01.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2234/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.