О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
гр. София, 15.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№851 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Светла М. Г. срещу решение №2356 от 15.11.2017 г. по в.гр.д.№2825/2017 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение от 06.03.2017 г. по гр.д.№8666/2013 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Светла М. Г. срещу ЗК [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над 34 000 лв. до 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Г. Г., настъпила в резултат на ПТП от 20.11.2012 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следния, уточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпрос: За предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. По отношение на така формулирания въпрос се твърди, че е налице селективното основание по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, поради решаването им в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касация ЗК [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото е установен по безспорен начин следния механизъм на ПТП – на 20.11.2012 г., около 17.20 часа, по тъмно, на сух участък от пътя е настъпил удар на пътното платно между МПС Фолксваген Голф, управлявано в пияно състояние от застрахования при ответника водач и автомобила, управляван от Г. Г. – съпруг на ищцата, в резултат, на който Г. Г. е починал, като платното за движение, където е настъпило произшествието, е двупосочно, с асфалтова настилка, с обща ширина 5,70 м, без хоризонтална маркировка и разделителна линия, а виновен за произшествието е водачът на МПС Фолксваген, който е навлязъл с 0,5 м през мислената осева линия, разделяща двете пътни ленти, в лентата за движение на Г.. Посочил е, че когато и двете МПС са се изравнили е настъпил удар в лентата за движение на управлявания от пострадалия автомобил, като и двамата водачи са имали обективна възможност да се видят взаимно, и двамата са имали достатъчен резерв от странично разстояние в мислената си лента на движение от около 60 см., т.е. налице е била обективна възможност да се намали скоростта и да се осъществи безопасно разминаване, което е щяло да се случи независимо от навлизането на делинквента в насрещното пътно платно, ако пострадалият се е движил плътно вдясно на своята лента. При така установения механизъм на произшествието, въззивният съд е достигнал до извод, че пострадалият има принос за настъпване на удара, а надлежно релевираното /с отговора на исковата молба/ възражение за съпричиняване е доказано по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела – несъмнено е установено, от една страна, конкретно действие на пострадалия – движение по пътното платно в нарушение на правилото на чл.15, ал.1 ЗДвП, което изисква на пътя водачът на пътно превозно средство да се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а от друга, съществуването на причинна връзка между това конкретно поведение на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото МПС. Изложил е съображения, че следва да се има предвид, че връзката е обективна и каузална и дали е налице се преценява, като се отстрани мислено поведението на пострадалия от причините за вредоносния резултат – ако последният не би настъпил без конкретното поведение на пострадалия, то съпричиняване има, както е в случая, като независимо дали ударът е бил предотвратим, той изобщо нямаше да настъпи, ако пострадалият се беше движил плътно вдясно в лентата си за движение, поради и което е налице съпричиняване, определено в размер на 2/5.
С оглед изложените в обжалвания акт мотиви, поставеният в изложението въпрос е обусловил решаващата воля на съда, възприел извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, в размер на 2/5, но по отношение на този въпрос не е осъществено поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Съобразно константната практика на ВКС и разясненията, дадени в ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно – транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос – определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес.
Възприетият от въззивният съд извод за извършено от пострадалия нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП, което е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е направен след подробен и детайлен анализ на установените по делото действия на всеки от участниците в ПТП, като степента на обективния принос на пострадалия е определена след отчитането на поведението му като предпоставка за настъпването на ПТП. В този смисъл съдът се е съобразил изцяло с визираната практика на касационната инстанция, поради което решението в обжалваната част не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2356 от 15.11.2017 г. по в.гр.д.№2825/2017 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение от 06.03.2017 г. по гр.д.№8666/2013 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Светла М. Г. срещу ЗК [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над 34 000 лв. до 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Г. Г., настъпила в резултат на ПТП от 20.11.2012 г.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.