Определение №111 от 18.6.2018 по ч.пр. дело №1708/1708 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 111

София, 18.06. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1708 по описа за 2018 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] и [фирма] срещу определение № IV-468 от 14.03.2018 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, постановено по ч.гр.д.№ 295 от 2018 г., с което по същество е потвърдено определение № 3 от 09.01.2018 г., обективиращо отказ на Съдията по вписванията при РС- [населено място] да впише договор за замяна, сключен между двамата жалбоподатели с нотариален акт № 77, т.V, рег.№ 6365, дело № 691 от 29.12.2017 г. на нотариус В. В. с рег.№ 354 в регистъра на Нотариалната камара на РБ.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното определение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 196 от 24.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 2544 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 582 от 15.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 5149 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 14 от 12.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 4482 от 2016 г. на ВКС, ГК, III г.о. и определение № 722 от 08.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 4293 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г.о.
Освен това, според жалбоподателите, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Налице ли е основание съдията по вписванията да извърши справка до нотариуса, пред който са представени изискуемите по закон документи за извършване на процесната сделка, когато от представения за вписване акт може да се направи извод, че поради големия обем от прехвърляеми имоти е възможно да не е приложена скица на един от имотите ?
2. Допустимо ли е съдия по вписванията да извърши вписване на акт, от приложението на който да е видно, че пред нотариуса са представени всички документи по преписката, извършена е индивидуализация на имотите, съгласно закона и акта отговаря на изискванията за форма и съдържание, съгласно чл. 6 от Правилника за вписванията /П./?
3. Следва ли съдия по вписванията при наличие на всички основания за вписване на акт за замяна на недвижими имоти да даде указания на нотариуса да се представи липсващ описан документ- скица-копие, когато от представените пред съдията по вписвания документи може да се направи извод, че преписката по нотариален акт за замяна на имоти, находящи се в различни землища и подлежащи на вписване в различни съдебни райони е представена в цялост пред нотариуса ?

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното:
Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /молители в охранително производство по вписване/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното определение на Окръжен съд- Бургас на 21.03.2018 г., а частната жалба е подадена по пощата на 28.03.2018 г./.
Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който се дава разрешение по същество на друго производство /охранително производство по вписване/. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК обжалваното определение може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че представянето на нотариално заверени копия на скици на имотите- предмет на подлежащия на вписване акт не е приравнено по правни последици на представяне на скици- копия от кадастралната карта с оглед изискванията на чл.6, ал.3 от Правилника за вписванията /П./, понеже под „скици-копия от кадастралната карта“ в тази разпоредба на правилника следва да се разбира издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър скици, представляващи копия от кадастралната карта и съдържащи индивидуализиращите белези на имотите, а не ксерокопия с нотариална заверка, каквито са представени в случая. Приел е, че непредставянето на скица за един от имотите- предмет на договора за замяна /имот с идентификатор 27454.24.13/ е недопустим пропуск с оглед изискванията на чл.6, ал.3 П., макар и такива да са представени за другите имоти. В обобщение съдът е приел, че не са изпълнени изискванията на чл.6, ал.3 П. за представяне на скици- копия от кадастралната карта на имотите и е потвърдил отказа на съдията по вписванията да извърши вписване на договора за замяна, обективиран в нотариален акт № 77 от 29.12.2017 г.

Предвид тези мотиви на съда за постановяване на обжалваното определение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на това определение поради следното:
1. Не е налице посоченото от жалбоподателите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване: обжалваното определение не противоречи на приетото в посочените от жалбоподателите определения на ВКС.
1.1. В определение № 196 от 24.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 2544 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, е даден отговор на въпроса: дали изискването на чл.6, ал.3, изр.2 от П. за прилагане на скица- копие от кадастралната карта към момента на вписване на акта, касаещ недвижим имот, находящ се в район с одобрена кадастрална карта, включва единствено скица по чл.31 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. или кадастралните данни на имота могат да се удостоверят и с други документи на АГКК като скица- извадка от кадастралната карта и извадка от кадастрален регистър. По този въпрос съдът е приел, че съдията по вписванията няма право да откаже вписване на акт, касаещ недвижим имот, за който е представена скица, съдържаща всички данни по чл.60 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Същото е прието и в определение № 722 от 08.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 4293 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г.о.
Обжалваното определение не противоречи на тези определения на ВКС. Напротив, в съответствие с тях съдът е приел, че отказът на съдията по вписванията да впише договора за замяна от 29.12.2017 г. е основателен, тъй като за вписването на този договор не е представена съдържаща данните по чл.60 ЗКИР скица за един от имотите- предмет на замяната.
1.2. В определение № 582 от 15.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 5149 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и в определение № 14 от 12.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 4482 от 2016 г. на ВКС, ГК, III г.о., постановени по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, е даден отговор на въпроса: има ли правомощия съдията по вписванията /съответно съдът в производство по чл.32а П. по обжалване на отказа на съдията по вписванията да впише подлежащ на вписване акт/ да обсъжда материалноправните предпоставки на представения за вписване акт. По този въпрос в определенията на ВКС е прието, че както съдията по вписванията, така и съдът в производството по жалба срещу отказа на съдията по вписванията да впише подлежащ на вписване акт, нямат право да проверяват материалноправните предпоставки на представения за вписване акт.
Обжалваното определение не противоречи, а е в съответствие с тези определения на ВКС. В него съставът на Бургаския окръжен съд е приел, че неправилно съдията по вписванията е посочил като мотив за отказа за вписване обстоятелството, че една отстраните по представения за вписване договор за замяна не е собственик на имотите, които се заменят, тъй като съгласно т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС няма право да проверява материалноправните предпоставки на представения за вписване акт, освен ако това не е изрично предвидено в закона. Бургаският окръжен съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията по други съображения: защото пред него не са били представени скица- копие от кадастралната карта за един от имотите, които се заменят и защото скиците за останалите имоти- предмет на замяната са представени в копие, а не в оригинал.

2. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по поставените от касаторите въпроси. Съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото- когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
2.1. Първият от поставените въпроси касае правомощията на съдията по вписванията в производството по чл. 577 ГПК във връзка с чл.4 П. да прави справки пред нотариуса и да изисква от него представени в нотариалното производство скици- копия от кадастрална карта, необходими в производството по вписвания, които не са представени от заявителя, но може да се предположи, че са приложени в нотариалното производство.
По този въпрос няма неяснота или непълнота в закона. Компетентността на съдията по вписванията е нормативно установена в Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и чл.32а от Правилника за вписванията. Съобразно чл.280 ЗСВ съдията по вписванията разпорежда или отказва вписвания, отбелязвания или заличавания в имотния регистър, произнася се за издаването на справки и удостоверения, извършва нотариални и други действия, предвидени в закон. Производството по вписване е едностранно охранително производство, което изисква пред съдията по вписванията да се представят всички доказателства, установяващи допустимостта и основателността на искането. Когато към подлежащ на вписване акт, законът изисква да се приложи скица- копие от кадастралната карта, с оглед точната индивидуализацията на имота и такава не е приложена, то е налице непълнота на заявлението за вписване, която нито съдията по вписвания, нито съдът може да отстрани. Това могат да направят само заявителите.
Освен това, е налице задължителна съдебна практика относно това при какви предпоставки съдията по вписвания може да разпореди вписване или да откаже да извърши вписване на акта /Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
2.2. Вторият от поставените въпроси е свързан с това, дали вписването може да се извърши, въпреки непредставянето пред съдията по вписванията на изискуемите от Правилника за вписванията документи /в случай скица по чл.6, ал.3 от Правилника/. По този въпрос също няма неяснота в закона. Напротив, разпоредбата на чл.6, ал.3 П. е напълно ясна и непротиворечива и не се нуждае от тълкуване.
2.3. По третия поставен въпрос /относно възможността съдията по вписванията да дава указания на заявителя за поправяне на нередовности на молбата за вписване и подлежащия на вписване акт/ съдебната практика е уеднаквена с т.1 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че съдията по вписванията не може да дава указания за поправяне на нередовности в производството по вписване, поради необходимостта вписването на акта да бъде извършено незабавно в съответния регистър, в деня на постъпване на молбата за вписване. Обжалваното определение не противоречи на тази съдебна практика, а от приемането й не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.

Поради всичко гореизложено и тъй като не са налице основания да се приеме, че обжалваното определение на Бургаския окръжен съд е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно, касационното обжалване на това определение не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на [фирма] и [фирма] срещу определение № IV-468 от 14.03.2018 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, постановено по ч.гр.д.№ 295 от 2018 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top