ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 573
София 18. юни 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1381 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3/02.01.2018 на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 437/2017, с което е отменено решение № 78/16.06.2017 на Златоградския районен съд по гр. д. № 18/2017, като П. е осъдена да заплати сумата от 1.000 лева – обезщетение на неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволна от решението е касаторката Р. А. Ч., представлявана от адв. Б. М. – САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС №4/1968, ТР № 3/2005 на ВКС, ОСГК и практика на ВКС, която прилага. Счита, че е налице основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението е очевидно неправилно
Ответникът по жалбата П. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищцата е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. с чл. 2, вр. с ал. 1 НК, което е прекратено с влязло в сила на 25.07.2014 г. постановление за прекратяване на наказателно производство, поради това, че деянието не съставлява престъпление. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, но при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, районният съд е присъдил завишен размер, като не е отчел продължителността на воденото срещу ищцата наказателното производство (разследването е приключило в разумен срок и няма извършени действия извън сроковете по чл. 234, ал. 1 – 3 НПК). На 17.06.2013 г. е образувано досъдебно производство срещу ищцата, която е била привлечена към наказателна отговорност на 25.04.2014 г. и й е било повдигнато обвинение, като в качеството на обвиняема е била разпитвана два пъти, наложена й е най-леката мярка за неотклонение „подписка“. На 22.07.2014 г. е внесен обвинителен акт и е било образувано нохд № 50/2014 г. по описа на СОС, по което е осъдена на „пробация“ с присъда № 11/12.11.2014 г., отменена с решение № 30/09.03.2015 г. по внохд № 494/2014 на САС, като делото е върнато на прокурора за ново разглеждане и с постановление от 02.07.2015 г., влязло в сила на 25.07.2015 г. е прекратено наказателното производство срещу ищцата. Въззивният съд е приел, че от представените по делото доказателства ищцата не е доказала, че именно в резултат на започналото срещу нея наказателно преследване се е влошило заболяването й – от хипертония, което е провокирало острата сърдечна недостатъчност, тъй като съгласно заключението по приетата по делото съдебно медицинска експертиза хипертонията е възникнала много преди да започне наказателното преследване, като ищцата не е провеждала постоянно системно лечение, което е довело до обостряне на заболяването. Вещото лице е посочило, че заболяването сърдечна недостатъчност е в пряка причинна връзка с настъпилата хипертония, но не е в пряка причинна връзка с емоционалните изживявания на ищцата по време на наказателното производство.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма; както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните (напр. при поставяне или отмяна на запрещение) или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др.), в които случаи също следва да бъде формулиран служебно материалноправният или процесуалноправният въпрос, които очевидно обуславят правилността на решението.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3/02.01.2018 на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 437/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.