1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр.София, 21.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1641/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 1065 от 19.02.2018 г. по гр.д.№ 5992/ 2017 г. С него частично е потвърдено и частично е отменено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 20629/ 2016 г. и като краен резултат с въззивното решение П. е осъдена да заплати на И. Г. Г. 3 500 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което е оправдан с присъда по НОХД № 2735/ 2004 г. на Софийски районен съд, със законната лихва върху тази сума от 30.04.2015 г. и разноски по делото, като за разликата до пълния предявен размер от 22 000 лв претенцията е отхвърлена.
Ищецът И. Г. не е обжалвал въззивното решение в отхвърлящата иска му част и в тази част то е влязло в сила. П. не е обжалвала първоинстанционното решение в осъдителната му част, поради което за уважаването на иска до размер 1 500 лв първоинстанционният съдебен акт също е влязъл в сила.
Касаторът П. обжалва въззивното решението в осъдителната му част и сочи като основание за допускането му до касационен контрол материалноправния въпрос как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД вр. чл.4 ЗОДОВ и процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства, които са от значение при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди; и представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила липсата на собствени мотиви в решението на въззивния съд, в случай на допълнително присъдени суми като обезщетение на неимуществени вреди над размера, определен от първоинстанционния съд. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивната инстанция в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната по касация страна И. Г. оспорва жалбата с доводи, че по поставените въпроси в обжалваното решение са дадени отговори, които съответстват, а не противоречат на практиката, установена от Върховния касационен съд. Евентуално излага съображения за неоснователност на жалбата по същество.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи предявения иск частично, въззивният съд, излагайки собствени фактически и правни съображения, е приел, че през 2002 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 НК, задържан бил от органите на полицията, след което му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер 100 лв. Наказателното производство по повдигнатото срещу ищеца обвинение продължило до 30.04.2015 г., когато с неподлежащо на обжалване решение по ВНОХД № 1464/ 2015 г. на Софийски градски съд бил отхвърлен протестът на П. срещу присъда на Софийски районен съд по НОХД № 2735/ 2004 г., с която И. Г. бил признат за невиновен и оправдан. През времетраенето на наказателното производство, от 16.07.2007 г. до 02.07.2009 г., ищецът бил задържан за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” по друга влязла в сила присъда по различно обвинение. Предприетата срещу ищеца наказателна репресия довела до преживяване на значителен душевен дискомфорт, социално отстраняване и затруднения за намиране на работа. От правна страна съдът приел, че щом ищецът е признат за невинен, всички действия по воденото срещу него наказателно преследване са незаконно предприети и ангажират отговорността на държавата, която следва да обезщети причинените от тези действия вреди. По отношение на размера на дължимото обезщетение посочил, че следва да се вземат предвид продължителността на наказателното производство далеч извън разумните срокове (повече от 13 години), тежестта на повдигнатото обвинение и дискредитирането на ищеца в обществото, както и негативното отражение на обвинението върху семейния му живот. От друга страна съдът посочил, че значителна част от неимуществените вреди, търпени по време на наказателното производство, се дължат и на търпяното от ищеца наказание „лишаване от свобода” по друга присъда. Това наказание е предизвикало много по-интензивни негативни изживявания от провеждането на наказателното производство, по което ищецът е оправдан, но не изключва напълно причинната връзка между вредите и незаконното обвинение. При съвкупната преценка на тези обективно съществуващи обстоятелства, съдът приел, че обезщетение от 5 000 лв е адекватно на търпените от ищеца неимуществени вреди. Районният съд присъдил 1 500 лв, актът му не бил обжалван, поради което въззивният съд осъдил П. да заплати на ищеца още 3 500 лв.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Съобразени са ръководните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, т.2, според които непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Въззивният съд е длъжен да мотивира собствените си фактически и правни изводи, а не да коментира първоинстанционното решение и да излага съображения защо не е съгласен с определения в него размер на обезщетението.
При определяне на размера на обезщетението инстанцията по същество е съобразила указанията, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г., а решението си е мотивирала съгласно изискванията на Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. и Тълкувателно решение № 3 от 2005 г., ОСГК, ВКС. Взети са предвид конкретните установени по делото обстоятелства, които са релевантни за определяне на обезщетението в справедлив размер и същите са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Въззивният съд е изложил съображения по доводите във връзка с размера на дължимото обезщетение и е посочил кои обстоятелства са релевантни за завишаването му. Дали преценката му е правилна, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява, но даденото разрешение по поставените въпроси е в съответствие, а не в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 1065 от 19.02.2018 г. по гр.д.№ 5992/ 2017 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: