О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 398
гр. София, 22.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2898 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК, вр. §74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ бр.86/2017 г.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1954 от 14.08.2017 г. по т.д.№2576/2015 г. на САС. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 10.02.2012 г. по т.д.№148/2007 г. на СГС, ТО, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени искове по чл.95, ал.1, т.1, вр. чл.93в от ЗАПСП за установяване на факта на извършеното нарушение чрез осъществено извличане под формата на „постоянно пренасяне” от „А. Право” и „А. Практика” към базите данни „Българско право” и „Съдебна практика” на [фирма], което съдържание е съществено в количествено и качествено отношение към м.09-м.10.2006 г., по чл.95, ал.1, т.2, вр. чл.93в от ЗАПСП за преустановяване на нарушението, изразяващо се в повторното използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част, чрез неправомерно търговско разпространение на извлечените данни от „А. право” и „А. практика” под формата на копия от модулите „Българско право” и „Съдебна практика” и по чл.94а, ал.1, т.1 вр. чл.94 от ЗАПСП, за заплащане на сумата от 100 000 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното нарушение.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. В случай, че необходимостта да се отговори на въпрос, изискващ специални знания, възникне с оглед съдържащите се данни във вече прието по делото заключение на вещо лице, следва ли съдът да допусне нова експертиза в това число и служебно, на която да формулира изрично задача, с оглед конкретно възникнала нужда. 2. Следва ли съдът служебно да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача. 3. Според разпоредбата на чл.127 от ГПК /отм./, длъжна ли е страната да установи обстоятелствата, на които основава възраженията си, носи ли страната доказателствена тежест за фактите, от които извлича за себе си изгодни правни последици и когато тази тежест не е изпълнена, следва ли съдът да приеме, че фактите не са се осъществили и страната, която се позовава на тях, не може да извлече изгодните във връзка с тях правни последици. 4. Следва ли при приложението на разпоредбата на чл.93в, ал.1, т.1 от ЗАПСП съдът да приеме претенцията за основателна, само ако е доказано извличането в размера, твърдян в исковата молба или съдът следва да направи самостоятелен извод дали установеното в хода на съдебното дирене извличане е осъществено в количествено или качествено отношение, без да се съобразява с конкретния размер, посочен в исковата молба. 5. Обвързан ли е съдът от заключението на вещото лице или следва да го обсъжда и преценява заедно с останалите доказателства по делото. 6. Как следва да се прилага разпоредбата на чл.95в от ЗАПСП, вр чл.93в, ал.1, т.1 от ЗАПСП и в частност допустимо ли е фактите на извличане на съдържанието на базата данни или на съществена в количествено или качествено отношение част, да бъде доказвана и установявана с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян от ЗАПСП обект. Спрямо четвърти и шести от поставените въпроси се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо останалите въпроси – че са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, разглеждащ делото в хипотезата на чл.218з от ГПК /отм./, е изпълнил дадените от ВКС в отменителното решение указания, като е назначил съдебно – техническа експертиза, която е извършила съпоставка между програмните модули „А. Право” и „А. Практика” и програмните модули „Българско право” и „Съдебна практика” на правно – информационна система „Л. Л.”, в техните версии, актуални към бр.85 на ДВ от 20.10.2006 г. При изготвянето на заключението, вещото лице е анализирало три инсталации на двете правно-информационни системи с посочените програмни модули в техните версии към посочения момент: А. /ПИС-1/, представена от ищеца и инсталирана на лаптоп, собственост на ищеца, Л. /ПИС-2/, представена от ищеца и инсталирана на лаптоп, който е бил в държане на трето по делото лице – [фирма], но по делото е представен от ищеца и Л. /ПИС-3/, представена от ответника и инсталирана на лаптоп, негова собственост, като и на трите преносими компютри е извършен оглед от въззивния съд, отразен в протокол от съдебно заседание от 15.03.2016 г. При обсъждане на приетото по делото заключение, въззивният съд е изложил съображения, че към 20.10.2006 г., лаптопът, на който е инсталирана ПИС-2 е бил в държание на трето лице [фирма], което закупило от ответното дружество правно-информационната му система „Л. Л.”, като в този смисъл са и показанията на свидетелката Д., която твърди, че не знае чия собственост е бил този лаптоп, но след инсталацията на правно-информационната система от ответното дружество е предаден на ищеца, без да уточнява момента на предаване. Посочил е, че показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани, тъй като не са в противоречие с приетите по делото доказателства, а същата е допусната като свидетел по искане на ищеца и не са налице предпоставките на чл.136 ГПК /отм./. Приел е, че на 20.12.2006 г. лаптопът е предаден от представител на [фирма] на вещи лица, наети от ищеца, за изясняване на идентичността на процесните бази данни, което обстоятелство е удостоверено с нотариално заверен протокол, т.е. ищцовото дружество след като е държало лаптопа за неопределено време в периода 20.10.2006 г. – 20.12.2006 г., го е върнало на третото лице, за да може в последствие да бъде удостоверено, чрез съставения протокол, че лаптопът е предаден на вещите лица от третото лице. Анализирайки: 1. Отговора на въпрос №19, даден от вещото лице, според който няма данни съдържанието на съответните бази данни да е променяно след 20.10.2006 г. и даденото от вещото лице уточнение в съдебно заседание на 22.11.2016 г., че и в трите системи има разлика, а под манипулация в софтуерен вид разбира, да е направена промяна в самия софтуер, т.е. в системата за управление на базата данни /каквато не е извършена в случая/, като редакцията на документите не означава манипулация, а същевременно съществува /абстрактна/ възможност базата данни на ищеца да бъде променена и след това да бъде визуализирана по начина, по който е била изменена, така, че да прилича на тази на ответника. 2. Обстоятелството, че при изпълнение на поставената задача към 14.11.2016 г. /повече от 10 години след инсталирането на процесната база данни от ответното дружество/ вещото лице основно е преценявало наличието на документите в трите системи към 20.10.2006 г. и редакцията им – съдържание, пунктуация, препратки, наименование и т.н., 3. Обстоятелството, че за неопределен период от време в периода от 20.10.2006 г. – 20.12.2006 г. лаптопът, на който е инсталирана ПИС-2 е бил в държание на ищеца, при посочената по-горе фактическа обстановка, въззивният съд не е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза, в частта, в която е обсъждано съдържанието на ПИС-2 и сравняването й с ПИС-1 и ПИС-3. Изложил е и съображения, че преди да подаде исковата молба ищецът е извършил поредица от действия с цел обезпечаване на доказателства, но не по реда на чл.165 и сл. ГПК /отм./, които като краен резултат не създават сигурно убеждение на съда в истинността на фактическите му твърдения, доколкото не изключват по несъмнен начин възможността документите в ПИС-2 да са били редактирани, преди извършването на експертизата, което от своя страна се е отразило върху обосноваността на заключението на вещото лице в тази му част. Съдът е възприел заключението на заключението на съдебно-техническата експертиза в останалата му част, като обективно и обосновано, но тъй като същото не установява идентичност между базите данни на ПИС-1 и ПИС-3, е достигнал до извод, че не е доказан соченият от ищеца факт на нарушение по чл.95 ал.1, т.1 ЗАПСП, вр. с чл.93в ЗАПСП, който извод е намерил за съответен и на решение от 05.03.2009 г. по дело С – 545/07 на Съда на ЕО, задължително за съда на основание чл.633 от ГПК, с което са тълкувани чл.7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни. Навел е съображения, че доказателствата по делото не установяват по несъмнен начин, че материалните и техническите характеристики на съдържанието на защитена база данни на ищеца са налице и в съдържанието на база данни на ответника, което да се тълкува като белег за наличието на извличане по смисъла на член 7 от Директива 96/9, а доколкото има такова съвпадение, то същото се обяснява с други фактори – спазване на установения модел наложен при публикуването на съответните документи и наложените стандарти за оформяне на съдебни решения, а не само с извършено пренасяне между двете съответни бази данни. Въззивният съд е изложил и допълнителни мотиви, като е счел, че дори и да се приеме, че доказателствата по делото установяват извличане от ответника на данни от базата данни на ищеца, то същото не е доказано в твърдяния с исковата молба размер, а изследваните от вещото лице документи не могат да бъдат определени, като съществена част в количествено отношение от цялото съдържание на базата данни на ищеца /която не е определена като брой документи към 20.10.2006 г./, а и в качествено отношение, с оглед вложения от ответника значителен ресурс, за създаване, проверка, оформление и редактиране на собствената си база данни, за относително кратък период от време – съпоставката между разхода и периода от време, за който е направен, от всяка една от страните, за създаване, проверка, оформление, редактиране и актуализиране на собствената й база данни, не обосновава извод, че при установено извличане в посочения по-горе размер /обем/ то същото съставлява съществена част в качествено отношение от базата данни на ищеца, доколкото се явява голяма човешка, техническа или финансова инвестиция за придобиване, проверка или оформление. В този смисъл и с оглед изхода на спора по иска по чл.95, ал.1, т.1 от ЗАПСП, вр. чл.93в от ЗАПСП, съдът е намерил за неоснователни и акцесорните искове по чл.95, ал.1, т.2, вр. чл.93в от ЗАПСП и по чл.94, вр. чл.94а, ал.1, т.1 от ЗАПСП.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, формулираните от касатора първи, втори, трети, четвърти и шести въпроси, не са обусловили правната воля на съда, поради което по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. С първи и втори от въпросите по същество се поддържа, че с оглед отговорите на вещото лице, въззивният съд е следвало да назначи нова експертиза, която да отговори дали в конкретния случай базата данни на ищеца действително е била манипулирана, така, че да прилича на тази на ответника. Както бе посочено обаче, възприетото от въззивния съд становище, че установеното по делото, не създава сигурно убеждение в истинността на фактическите твърдения на ищеца, доколкото не се изключва по несъмнен начин възможността документите в ПИС-2 /на ответника/ да са били редактирани преди извършването на експертизата, е направено не само с оглед отговора на вещото лице, че е възможно документите в базата данни на ПИС-2 да са били редактирани, а и с оглед останалите установени по делото обстоятелства, като съдът не е приемал и е не е обосновал изводите си с наличие на манипулация в базата данни на ищеца /каквато манипулация не се е твърдяла и до която всъщност се отнасят отговорите на вещото лице, въз основа на които касаторът поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да допусне нова, допълнителна СТЕ/. С третия от въпросите всъщност се оспорва обосноваността на направените от въззивния съд изводи /посочени по-горе/, респективно правилността на решението, която обаче не подлежи на преценка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби. На следващо място изложените в обжалваното решение мотиви относно липсата на доказване по делото и на извличане на съществен обем в количествено и качествено отношение от цялото съдържание на базата данни на ищеца /до които мотиви се отнасят втори, четвърти и шести въпроси/, представляват единствено допълнителен довод/аргумент в подкрепа на направения извод за неоснователност на иска и то само ако се приеме за доказано наличието на идентичност между базите данни на ищеца и ответника, каквато съдът изрично е отрекъл в решението си. При липсата на общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по посочените въпроси, не следва да се обсъжда наличието на поддържаните от ищеца селективни основания.
Петият от формулираните в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси е обусловил решаващата воля на съда, но спрямо този въпрос не е налице поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – същият е решен в съответствие с константната и задължителна практика на ВКС, според която, съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма, като заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В случая в съответствие с тази практика, споделяна и от настоящия съдебен състав, съдът е изложил съображения в мотивите на въззивното решение, защо, преценени съвкупно с останалите доказателства за релевантните обстоятелства, заключението на експертизата не следва да бъдат кредитирано в посочената от съда част.
С оглед изложеното обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, като предвид изхода на делото, касаторът дължи на ответника по касация заплащане на направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, в размер на 3 000 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1954 от 14.08.2017 г. по т.д.№2576/2015 г. на САС.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 3 000 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.