ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 584
София, 22. юни 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1680 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 7444/08.11.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 6265/2017, с което е потвърдено решение № 27898/06.02.2017 на Софийски районен съд по гр. д. № 2635/2016, с което е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за съществуване на вземане в размер на 3.500 лева за обезщетение за неимуществени вреди от вещ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], С., представляван от адв. Р. Х. – Я., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, както и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС. Счита, че е налице основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението е очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата Д. Д. Д., чрез законния си представител Е. В. Д., представляван от адв. Р. Р. от В., я оспорва, като счита, че обжалваното решение е правилно и не следва да се допуска до касационно обжалване, като повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Претендира адвокатско възнаграждение за касационното производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът, [дата на раждане] е заведен от сестра си на картинг. На 01.06.2015 г. в 16:12 ч. ответното дружество е продало билет за картинги на стойност 12.00 лева и при сядането в количката ищецът си допрял ръката до карта и се опарил, като едва след приключване на обиколките е сестра му е видяла, че подмишницата на ръката му се е била свлякла, поради което веднага го е отвела в УМАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е приет на лечение в 17:40 ч. с локален статус изгаряне на площ от 1% в областта на десния брахиум, свлечен епидермис и розовобелезникава подлежаща дерма и бил изписан на 06.06.2015 г. След изписване от болницата не му било комфортно, сърбяло го, пиел капки за сърбеж и бил пакетиран с марли, не искал да излиза от тях, тъй като бил доста уплашен от инцидента, като е посочил, че е виждал белега. Свидетелят Б. е посочил, че след закупуване на билети от касата, клиентите минават покрай табло с инструкции (с размери 2,60 м. височина и 1,20 ширина), също така върху кортовете има надпис, който казва, че двигателят е горещ и сочи със стрелка, като деца се допускат на малките картове, които са чешки, двигателите им са разположени отдясно, ауспусите са отзад. Съгласно заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, съдът е приел за установено, че претърпяното увреждане може да се получи при изнасяне на дясна ръка настрани и назад, където главата на двигателя не е обезопасена и е нагрята до 80 градуса, като експертът е посочил, че изнасянето на дясна ръка назад встрани може да се извърши от водача в следните случаи – при качване и слизане на водача от картинга и при управление на картинга с една ръка, като вещото лице е отбелязало и че на казанчето за охладителна течност, което е бяло, пластмасово, разположено срещу седалката, има бяла табелка с надпис – „Горещо“. Съгласно заключението на съдебно медицинската експертиза, е прието за установено, че ищецът е получил термична травма на вътрешната повърхност на дясната мишница с характерни белези на нагорещения предмет, като възстановителният период е индивидуален и зависи както от дълбочината на изгарянето, така и от местоположението му, както също и от начина на лечение. Въззивният съд е приел за доказани в процеса настъпването на вреда (травма на добно – вътрешната повърхност на дясната му мишница, довела до шестдневен престой в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“), както и причинната връзка (съгласно представения фискален бон и автотехническата експертиза двигателите на картинг автомобилите се нагряват и достигат температура до 80 градуса по Ц., като производствените характеристики на вещта и главата на двигателя да остане открита и при сядане на водача на седалката и нагрят двигател е възможно изгарянето на дясната ръка при допир с главата на двигателя (в тази връзка сестрата на ищеца е посочила, че той е претърпял процесните изгаряния именно при сядане в картинг автомобила – след закупуване на билетите в 16:12 часа, когато машините вече са били употребявани и двигателите им са били нагорещени, като в съдебномедицинската експертиза е посочено, че термичната травма кореспондира с образи, подобни на част от капак на горещо тяло, находящо се в дясно и в страни на около 20 см зад облегалката на седалката на картинг машината). При определяне размера на обезщетението, въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: престоя на ищеца в лечебното заведение (около седмица); преживеният сериозен стрес след инцидента, известно време е отказвал да излиза от къщи и да общува нормално; останалия по тялото му белег (който няма да зарасне самостоятелно и притеснява ищеца), ето защо е прието, че справедливото обезщетение за претърпяните увреждания е в размер на 7.000 лева, както е прието от първоинстанционния съд. Прието също, че за настъпването на процесните вреди до размера на 50% е допринесло и субективното поведение на ищеца, който е игнорирал предписанията от таблото с инструкции и картинг автомобила, който също е бил маркиран с означение на възможно нагорещените повърхности.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправния въпрос, тъй като съдът е съобразил задължението си да обсъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма; както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните (напр. при поставяне или отмяна на запрещение) или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др.), в които случаи също следва да бъде формулиран служебно материалноправният или процесуалноправният въпрос, които очевидно обуславят правилността на решението.
При този изход на делото и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати съответно адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника по касацията, когото той е представлявал безплатно.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7444/08.11.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 6265/2017.
ОСЪЖДА [фирма], С. да заплати на адв. Р. С. Р. от В., сумата в размер на 500,00 лева адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.