1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
гр. София, 25.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 365/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, за се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
М. В. П. и П. В. С. са обжалвали с касационна жалба вх.№ 124169 от 29.09.2017г. въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав № 3521 от 22.05.2017г. по гр.д.№ 10821/2016г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. предвид предмета на делото – установителен иск за собственост , поради което е процесуално допустима.
Ответниците Р. С. В. и П. В. С. са подали отговор на касационната жалба, в който са изразили становище, че касационното обжалване не следва да се допуска поради липса на формулиран конкретен правен въпрос от материалното или процесуалното право по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение на Софийският градски съд е отменил решението на Софийски районен съд, 44 състав в № І-44-115 от 08.12.2015г., постановено по гр.д. № 47955/2012г. и е решил делото по същество като е приел за установено по предявените от Р. С. В. и Е. С. Н. срещу М. В. П. и П. В. С. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищците са собственици по силата на реституция по чл. 2 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. и наследствено правоприемство на 16.56 % идеални части от имот стар пл. № 46 от кв. 128 по плана на [населено място], м. „К. село – Плавателен канал” „Ю. п.”, с площ, незасегната от отчуждителното мероприятие 1 407 кв. м., заключени между буквите Д-Б-В-Е, оцветена в червено по скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от решението по адм.д. № 219/1998г. на СГС, а по действащия кадастрален план на [населено място] представляващ поземлен имот с пл. № 969, нанесен в к.л. № 544, кв. 187 А, м. „Ю. п.”.
Въззивният съд е приел по предявения установителен иск за собственост, че правата на ищците произтичат от съдебното решение на Софийския градски съд от 09.04.1999г. по адм.д. № 219/1998г. С това решение , постановено по жалба на наследниците на С. М. Н. на основание чл. 2 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ и др. е отменено отчуждаването, реализирано по реда на ЗПИНМ /отм./ със заповед № 128/29.04.1970г. на 16.56 % идеални части от имот с пл. № 46 от кв. 128 по плана на [населено място], м. „К. село – Плавателен канал – Ю. п.”, с площ, незасегната от отчуждителното мероприятие 1 407 кв. м., заключени между буквите Д-Б-В-Е, оцветена в червено по скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от решението. Съгласно изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, имот пл. № 969, к.л. № 544, кв. 187А по плана на С., м. „К. село-Плавателен канал” и „Ю. п.” съвпада с имот пл. № 46, като са налице минимални разминавания в границите на допустимата грешка. Позовавайки се на практиката на ВКС по чл. 290 ГПК / решение № 89/26.07.2013г. по гр.д. № 857/2012г. на , ІІ г.о., решение № 338/ 06.11.2012г. по гр.д. № 963/2011г., І г.о. , решение № 165/ 09.11.2016 г. по гр.д. № 1172/2016г, ІІІ г.о. и др., съдът е приел, че при спорове за собственост на реституирани имоти, гражданският съд се произнася само по заявените от ответника възражения срещу иска и няма задължение служебно да проверява правилността на възстановяването на собствеността – косвеният контрол е обусловен от възраженията на ответниците като защитно средство срещу предявения иск за собствеността на имота. Тези възражения следва да бъдат направени от ответника с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, в противен случай настъпват последиците на чл. 133 ГПК – ответникът губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. По настоящото дело ответниците не са подали отговор на исковата молба, поради което съдът не е разглеждал направените от тях по-късно възражения за незаконосъобразност на решението за възстановяване на собствеността на ищците и е зачел неговото правно действие.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Няма съмнение за недопустимост на съдебното решение поради нередовност на исковата молба, каквито доводи се поддържат в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК , инкорпорирано в касационната жалба. В исковата молба е въведено основанието, от което произтича собствеността на ищците – реституция по 2 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ и др., обоснован е правният интерес с невъзможността да бъде нанесен имотът на кадастралната карта поради подадено възражение от ответниците. Имотът е индивидуализиран надлежно по стария план и по новия проектен номер на кадастралната карта, производството по попълването на която е спряно от административния орган до разрешаване на спора за собственост. Непосочването на единните граждански номера на ответниците е несъществена нередовност на исковата молба и не обуславя недопустимост на съдебното решение.
Неприложима за разглеждания случай е посочената от касаторите съдебна практика на ВКС, според която съдът има задължение да даде указания на заинтересованата страна да уточни и конкретизира твърденията си, защото ответниците – касатори не са направили възражения в преклузивния срок по чл. 131 ГПК и съответно не е имало какво да уточняват. При неподаване на отговор на исковата молба, настъпват последиците на чл. 133 ГПК като съдът няма задължение да дава повторна възможност за подаване на отговор, освен при особени непредвидени обстоятелства. Особените непредвидени обстоятелства според практиката на ВКС трябва да са настъпили внезапно и неочаквано и обективно да са препятствали страната или процесуалния й представител да извършат определени процесуални действия. Тези обстоятелства не могат да бъдат известни на съда, затова те трябва да бъдат изтъкнати от страната и доказани като същевременно тя трябва да извърши пропуснатото процесуално действие. В разглеждания случай касаторите се позовават на наличието на особени непредвидени обстоятелства едва в касационната жалба като изтъкват правни съображения за съществуване на противоречива съдебна практика, уеднаквена с тълкувателно решение в хода на висящия пред инстанциите по същество процес, поради което няма противоречие между мотивите на обжалваното решение за настъпване на преклузията на чл. 133 ГПК и цитираната от касаторите съдебна практика. Не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса за момента на настъпване на формалната законна сила на решението за възстановяване на собствеността на ищците, тъй като този въпрос не е бил спорен по делото и съдът не се е произнасял по него.
Неприложима за разглеждания случай е и представената от касаторите практиката на ВКС по въпроса за възможността ответникът да оспори иска и да изрази становище по представените доказателства. Въззивния съд не е основал решаващите си изводи на неоспорването на иска и събраните по делото доказателства, а на ненаправени своевременно по реда на чл. 131 ГПК възражения за незаконосъобразност на реституцията, като предпоставка да бъде упражнен косвен контрол за законосъобразност на решението на съда за отмяна на отчуждаването, от което извеждат правото си на собственост ищците.
Правните въпроси дали е допустима отмяна на отчуждаването ако имотът се намира в друг правен субект, а не в държавата и какъв е приоритетът на конкуренцията на права в реституционните производства също не са обуславящи за делото, защото съдът не се е произнасял по тях. Както се посочи, той е приел, че ищците са се легитимирали като собственици на посоченото в исковата молба основание, а ответниците не са подали отговор на исковата молба и не са заявила своевременно своите собственически права, основани на земеделска реституция при своевременно оспорване на техния придобивен способ и наличие на данни по делото, че само част от стар имот 50 , но не и спорния имот 46, е бил включен в ТКЗС.
С оглед на изложеното, поради отсъствието на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на ответницата Р. С. В. се дължат поисканите разноски, които са в размер на 500 лв., представляващи платено възнаграждение за адвокатска защита по договор от 31.10.2017 г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав № 3521 от 22.05.2017г. по гр.д.№ 10821/2016г.
Осъжда М. В. П. и П. В. С. да заплатят на Р. С. В. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: