О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
гр. София, 25.06. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. ч. гр. дело № 2137 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Е. П. Й., приподписана от адв. П. Х. – ВАК, срещу определение № 138 от 12. 03. 2018г. по ч. гр. дело № 97/2018г. на Варненски апелативен съд, ГО, с което е потвърдено определение № 211 от 24. 01. 2018г. по гр. дело № 2637/2017г. на Варненски окръжен съд, І ГО, VI състав, с което е върната исковата молба на Е. П. Й., а образуваното исково производство по гр. дело № 2637/2017г. на Варненски окръжен съд, І ГО, VI състав, е прекратено.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторът навежда доводи за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, за които сочи, че са от значение за развитието на правото: 1/ „Следва ли съдът да прилага при изрично искане на страната чл. 5 КРБ и ПЕС?“ и 2/ „Разпростират ли се субективните предели на изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 417, ал. 2 ГПК, по отношение на страна, която не е вписана в изпълнителния титул, но се явява фактически задължена за чужд дълг?“.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е обсъдил исковата молба на Е. П. Й., наименована „искане“, насочена срещу насрочен за 14.12.2017г. въвод във владение по изп. дело № 201371301000088 на ЧСИ Л. Т. с рег. № 713, посочвайки, че с определение № 3255 от 12.12.2017г. първоинстанционният съд е дал указания на ищеца в едноседмичен срок да приведе исковата си молба в съответствие с изискванията на чл. 127-128 ГПК, като поясни фактите, на които основава молбата си, и формулира точен и ясен петитум. Обсъдил е и молба – уточнение на исковата молба, подадена в изпълнение на указанията на Варненския окръжен съд, в която ищецът е заявил, че счита за нищожно неиндивидуализирано съдебно решение, потвърдило постановлението за възлагане на недвижим имот, издадено от ЧСИ Л. Т., във връзка с което е насрочен посоченият въвод във владение и че цената на иска е 120 000 лева. Варненският апелативен съд е приел, че въпреки обстойното позоваване на правото на Европейския съюз и на практиката на С. в исковата молба и молбата –уточнение не са изложени конкретни обстоятелства, не е посочен ответник и не е формулиран ясен петитум, поради което не е възможно да се идентифицира правния спор, а именно дали предмет на обжалване са действия на съдебния изпълнител, свързани с постановлението за възлагане и последвалия въвод във владение, или е предявен иск за вреди от тези действия с оглед посочената без обосновка относно начина, по който е изчислена, цена на иска в размер на 120 000 лв.. Въззивният съд е формирал извод, че ищецът не е изпълнил дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и че първоинстанционният съд правилно е върнал исковата молба поради неотстранени в срок нередовности.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр.чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни въззивни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по релевираните от касатора общо и допълнително основания за предварителна селекция на частната касационна жалба. По първия поставен въпрос не е осъществено общото основание по смисъла на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК. Той не е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като е прекалено абстрактно формулиран, за да може да бъде квалифициран като правен въпрос, относим към конкретиката на правния спор и по никакъв начин не е обусловил правните изводи на въззивния съд в атакуваното определение. Освен това не е налице нарушение на норми на Конституцията на РБ и на ПЕС в осъществената процедура по чл. 127-129 ГПК, при която при наличието на подробни указания за отстраняване на конкретни нередовности на исковата молба, ищецът не е съумял да индивидуализира искането си към съда – нито по основание, нито по петутим.
Вторият формулиран от касатора въпрос също не осъществява общото основание за допускане до касационен контрол по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр.чл. 280, ал. 1 ГПК. Хипотеза на разпростиране на субективните предели на изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 417, ал. 2 ГПК, по отношение на страна, която не е вписана в изпълнителния титул, но се явява фактически задължена за чужд дълг, дори да е осъществена в рамките на цитираното от ищеца в „исковата молба“ изпълнително производство, не е от значение за решаващия извод на въззивния съд, че исковата молба е останала нередовна по смисъла на чл. 129 вр. с чл. 127 ГПК. В този контекст зададеният втори въпрос освен, че не е обсъждан от Варненски апелативен съд, не и обуславящ по отношение на крайния изход на конкретното дело.
На основание гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 138 от 12. 03. 2018г. по ч. гр. дело № 97/2018г. на Варненски апелативен съд, ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.