2
определение по гр.д.№ 90 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 26.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 90 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. З. срещу решение № 6087 от 24.08.2017 г. по гр.д. № 5124 от 2016 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Г състав, с което е потвърдено решение № II-56-103 от 18.12.2015 г. по гр.д. № 43705 от 2012 г. на Софийския районен съд, 56 състав в следните негови части:
1. за отхвърляне на претенцията на М. З. по чл.349, ал.1 ГПК за възлагане на допуснатия до делба имот;
2. за изнасяне на имота на публична продан;
3. за осъждане на М. Н. З. да заплати на М. Х. Г. на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата 7731 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на съответстващата на правото на собственост идеална част от делбения имот за периода 17.03.2012 г. до 20.10.2014 г.;
4. за осъждане на М. Н. З. да заплати на М. Х. Г. на основание чл.86 ЗЗД сумата 1172,19 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС за периода от 17.03.2012 г. до 20.10.2014 г. и
5. за отхвърляне на предявения от М. Н. З. срещу М. Х. Г. иск с правно основание чл.346, ал. 1 ГПК за заплащане на разходи за извършени в имота подобрения през периода 2006-2007 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилността на решението на Софийския градски съд поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК /редакция преди изменението.със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар. 74 от ПЗР на ГПК/.
В писмен отговор от 28.12.2017 г. ответницата по касационната жалба М. Х. Г. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /съделител/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за извършване на съдебна делба, съединен с искове по чл.31, ал.1 ЗС за сумата 8 640 лв., акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за сумата 1172,19 лв. и иск с правно основание чл.346, ал.1 ГПК за сумата 9 000 лв., което подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК /преди чл.280, ал.2, т.1 ГПК/.
Касационното обжалване на това решение обаче не следва да се допуска поради следното: Съгласно приетото в т.1, 2 и 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК /редакция преди изм. с ДВ бр.86 2017 г./, касаторът следва да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и по който приетото от въззивния съд да противоречи на посочена от касатора практика на ВКС или други съдилища в страната. ВКС не може служебно да поставя и разглежда правни въпроси, които не са посочени от касатора, с изключение на въпроси, касаещи валидността и допустимостта на обжалваното решение. Според приетото от ОСГТК на ВКС в горепосоченото тълкувателно решение, непосочването на такъв правен въпрос е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.
В конкретния случай в касационната жалба касаторката се е позовала на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар. 74 от ПЗР на ГПК, публ. ДВ бр. 86 от 2017 г./ за допускане на касационното обжалване. Нито в касационната жалба, нито в допълнително изложение към нея обаче касаторката не е посочила материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- такъв, който е от значение за конкретното дело и е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Не е посочила и конкретна практика на ВКС или на други съдилища в страната, на която обжалваното решение да противоречи, въпреки наличието на многобройна съдебна практика по въпроса за законовите предпоставки за възлагане на делбен имот по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК и за изнасянето му на публична продан, за преклузията на права в двете фази на делбеното производство и за предпоставките за основателност на исковете по чл.31, ал.2 ЗС и чл.346 ГПК. Само на това основание касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Дори и да се приеме, че от касационната жалба /стр.2, абзац 8/ може да се извлече въпросът дали във втората фаза на делбата могат да се претендират както възлагане на имота, така и стойността на извършените в него подобрения, по този въпрос няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на съдилищата. В съответствие с нея въззивният съд е приел претенциите на касаторката М. З. по чл.349, ал.1 ГПК и чл.346 ГПК за допустими, но ги е отхвърлил като неоснователни: поради това, че не е налице една от изискуемите от чл.349, ал.1 ГПК предпоставки /от брака на съделителка М. З. с наследодателя на ищцата М. Г.- Х. Г. Г. да има родени деца/ и поради това, че претенцията по чл.346 ГПК е погасена по давност. В съответствие с приетото в т.12 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. дело № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, чийто постановки не са изгубили актуалност с оглед аналогичната уредба на производството по съдебна делба по отменения и по действащия ГПК и приемствеността на законодателните разрешения в ГПК /отм./ и в ГПК, съдът е приел, че съделителката М. З. е можела да заяви претенцията си по чл.349, ал.2 ГПК, аналогична на чл.288, ал.3 ГПК (отм.) по реда и в срока по чл.349, ал.4 ГПК, аналогична с чл.288, ал.5 ГПК (отм.)- до приключване на първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата.
Не са налице предпоставките и за служебно допускане на решението до касационен контрол в хипотезите на констатирана нищожност или недопустимост. Обжалваното решение е постановено от орган, разполагащ с правосъдна власт и в нейните предели. Формирана е воля, която е ясно изразена в писмена форма. Съдът е действал и в законен състав. Произнесъл се е в пределите на своята компетентност, съобразно правилата за родовата и местна подсъдност, в съответствие с принципа на диспозитивното начало. Решението не е постановено в нарушение на императивна материалноправна норма, установена в публичен интерес или на такава, с която е възложено на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса. Твърдените от касаторката пороци на решението евентуално биха могли да обусловят неговата неправилност, а не нищожност и недопустимост.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6087 от 24.08.2017 г. по гр.д.№ 5124 от 2016 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Г състав.
ОСЪЖДА М. Н. З. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на М. Х. Г. от [населено място],[жк], [улица], бл.71 А, вх.В, ап.4 на основание чл.78 ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.