Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 26.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4853 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Д. срещу въззивно решение № 2501 от 04.05.2017 г. по гр.д. № 682 /2016 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Районен съд Гоце Делчев, с което е отхвърлен предявеният от Р. И. Д., Р. И. Д., А. И. Д., И. И. Ш., М. И. Д., А. И. Д., А. А. О., З. Ю. А., Ф. Ю. Ч., И. Ю. О., А. Ю. Д., М. И. Д., Ф. И. М., А. И. Д., Х. И. Д. и Е. Б. И. срещу Б. Б. Д., Н. Б. Д., Ф. И. Д., А. М. Д., Н. А. Я., А. А. Я., Ф. А. П. и Е. А. З. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот – УПИ- парцел I от квартал 63 по плана на [населено място], [община], с площ 1 090 кв. метра.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Б. Б. Д. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Останалите насрещни страни не са подали писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280, ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че искът е допустим, поради следното: Ищците имат правен интерес от предявяване и водене на иска, тъй като имат възможност да придобият имота по реституция, а за тях реституционната процедура не е завършила, поради това, че поземлената комисия е приела, че не може да издаде окончателно решение, тъй като ответниците междувременно са се снабдили с нотариален акт за процесния недвижим имот.
Въззивният съд, пред когото не са представени нови доказателства, е препратил към установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по реда на чл.272 ГПК.
От правна страна е приел следното по основателността на жалбата и съществото на спора: Ответниците са доказали правото си на собственост върху процесния имот. Налице е успешно приключила земеделска реституция още през 1994 г. с постановено решение на ПК, издадени са още и удостоверение и скица за имота. Скицата е описана и в издадения в полза на ответниците през 1994 г. нотариален акт, оспорен от ищците. Правата на ответниците са доказани с представянето на удостоверението за наследници и решението на ПК. От заключението на СТЕ по делото се установява, че спорният УПИ I, в кв. 63, върху който попада и част от възстановения земеделски имот – нива, собственост на наследодателя на ответниците, е нанесен в кадастралния план на селото още през 1986 г. и поради това не е трудно да се индивидуализира имотът, който е възстановен с решението на ПК от 1994 г. в полза на ответниците, което има конститутивно действие.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, жалбоподателят извежда въпроси, за които твърди, че са процесуалноправни и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Жалбоподателят твърди и че въпросите са разрешение в противоречие с постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК, но не сочи такива решения. Това твърдение е за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по същите въпроси (ако такова основание беше осъществено, то щеше да изключи първото посочено основание – по т.3). По-нататък жалбоподателят твърди, че обжалваното определение (вероятно има предвид обжалваното въззивно решение) противоречи на решение № 4667 /18.11.2013 г. по възз. гр. д. №582 /2013 г. на БОС, което не представя и че с това е осъществено основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въпросите са дословно следните:
· Нотариален акт № 547, том I, дело №1269 /1994 година на РС- Гоце Делчев поражда ли присъщите правни последици, а именно легитимира ли ответниците като носители на право на собственост, след като в процедурата по възстановяване на имота и издаване на нотариалния акт съществуват редица пороци и актът е оспорен?
Това не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, а въпрос, свързан с доказателствното значение на конкретен представен по делото документ, при това свързан с довод за неправилност на неговата преценка от въззивния съд (по чл. 281 ГПК), които не могат да бъдат обсъждани в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото.
· След като заявяват собственически права в един размер по отношение на спорния имот, а по-късно има поправка в заявление и документ, без да е ясно от кого и към кой момент е извършена поправката, ответниците разполагат ли с право да им бъде възстановен имотът по направената корекция?
И този въпрос не е правен, а за основателност на иска и той е свързан с довод за неправилност на изводите на въззивния съд и той не може да бъде разглеждан в производство по чл.288 ГПК,
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна Б. Б. Д. претендира разноски, но не е доказал извършване на такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 2501 от 04.05.2017 г. по гр.д. № 682 /2016 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.