Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 26.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4753 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Д. (С.) срещу въззивно решение № 5992 от 18.08.2017 г. по възз. гр.д. № 16672 /2013 г. на Софийския градски съд, г.о., с което с което при ново разглеждане на делото от въззивния съд след отмяна на влязло в сила решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което срещу жалбоподателя Р. В. Д. е уважен иск по 108 ЗС за урегулиран поземлен имот в [населено място] с площ 870 кв.м..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Р. Г. П., Е. Й. А., В. Й. А., Е. Г. А. и И. Г. М. в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по ревандикационен иск, който е за защита на право на собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл.280,ал.3 ГПК) не съществува ограничение за касационно обжалване.
Разгледан е иск на възстановени собственици по земеделска реституция срещу приобретател чрез правна сделка. Спорът е бил разрешен с влязло в сила въззивно решение (което не е било допуснато до касационно обжалване), с което искът е бил уважен.
Влязлото в сила въззивно решение е отменено на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК по молба на ответника Р. Д., която е представила договор за покупко-продажба от 11.03.1949 г. на наследодателя на ищците с трето лице.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, който е разгледал спора след отмяната на влязлото в сила решение, е приел следното:
В откритото от съда производство по оспорване на истинността на представения документ – договор за покупко-продажба от 11.03.1949 г., в който е отразено, че е сключен между наследодателя на ищците и трето лице (по който е постановена отмяната на влязлото в сила решение), е установено, че той представлява неистински / неавтентичен документ, тъй като не е подписан от сочения като продавач. Следователно с него не е прехвърлено право на собственост върху процесния имот в полза на трето лице.
По релевираните с въззивната жалба основания за незаконосъобразност:
Правото на собственост върху имота преди одържавяването му е доказано с вписване в емлячен регистър на имот от 4.9 дка на името на праводателя на ищците. Идентичността на този имот с възстановения е доказана с прието в първоинстанционното производство неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Доказано е извършването на замяна от Т. комисия с протокол от 30.03.1949 г. на имота на праводателя на ищците. Следва да се възстанови имота преди замяната, за който няма данни да е извършено застрояване или разпоредителни сделки със земята, обуславящо оставане в сила на замяната. Или разпоредбата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, относима към извършената замяна по ЗТПС (отм.), не е приложима. По делото няма твърдения, нито са събрани доказателства, че праводателите на ответницата черпят права от лицето, което е получило имота по замяната, т.е., че последният се е разпоредил със заменения имот след 30.03.1949 г..Така въззивният съд е приел извода, че правото на собственост върху процесния имот е било надлежно възстановено на ищците.
По възраженията на ответницата:
Не може да се направи извод за идентичност между процесния имот и полученият по дарение от праводателя на ответницата. За да се приеме, че има съвпадение на границите на имотите, трябва да се установи по безспорен начин идентичност най-малко на трима съседи (очертаващи границите на имота от три страни), докато в настоящия случай съседите са напълно различни. Идентичността не е доказана и пред въззивната инстанция.
По делото са приети единична и тричленна съдебно-технически експертизи, но всички поставени от въззивницата въпроси, са свързани с установяване на идентичността на имота, описан в договора за продажба от 11.03.1949 г., който (договор) е признат за неистински, и имота, възстановен на ищците (процесния). Тези въпроси обаче са изцяло неотносими към спорния по делото въпрос: дали имотът, предоставен за замяна на праводателка на праводателя на ответницата, е идентичен с посочен имот по кадастралната карта от 1950 г. и с възстановения на ищците. Въззивният съд приема, че по спорния въпрос е прието заключение на СТЕ в първоинстанционното производство, което не доказва идентичност. Въззивният съд приема, че в отговор на единствения относим към предмета на спора въпрос вещите лица от тричленната СТЕ са посочили, че приемственост между съседите на имота по КК от 1950 г. и съседите на имота, посочени в нотариалния акт на праводателката на праводателя на ищцата не може да има. Крайният извод на въззивния съд е, че при съвкупна преценка на събраните по делото пред двете инстанции доказателства, не е доказано, че предоставеният по замяна на праводателката на ответницата имот е идентичен с посочен имот по кадастралната карта от 1950 г., част от който е процесният.
Жалбоподателят извежда следните процесуалноправни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване:
· Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и да не обсъжда всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото?
Въпросът е във връзка с оплакване че съдът не е обсъдил допълнителна скица към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза и възражение за нищожност на удостоверение и скица по чл.13,ал.3,4 и 5 ППЗСПЗЗ поради липса на компетентност – издадени от кмета на с П., а не от този на [населено място].
Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд е обсъдил заключението и е изложил мотиви по кои въпроси то е неотносимо (по задачите, които са поставени във връзка с представения писмен договор, който е послужил като основание за отмяна на влязлото в сила решение, чиято истинност е оспорена и който въззивният съд е приел за неистински) и че по единствения относим към предмета на спора въпрос, заключението не установява идентичност. Въпросът не е обуславящ и във втората си част (относно необсъдено възражение), тъй като доводи за нищожност на удостоверение и скица не са направени до обявяване на делото за решаване.
Към това за пълнота може да се добави, че изложеният в мотивите на въззивния съд извод, че може да се приеме съвпадение на границите на имоти, ако се установи по безспорен начин идентичност най-малко на три граници, съответства на установената съдебна практика и че нито заключението на тричленната експертиза, нито посочената допълнителна скица към него, не обосновават извод за такава идентичност по три граници между получения в замяна от праводателката на ответницата имот и процесния.
· Длъжен ли е съдът служебно да постави на допуснатата съдебно-техническа експертиза въпроси, които са относими към спорния по делото въпрос, когато във въззивната жалба е въведено оплакване за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение или от чийто отговор зависи служебното прилагане на императивна материалноправна норма?
Въпросът не е обуславящ. В първоинстанционното производство е прието такова заключение на съдебно-техническа експертиза (каквото се сочи в хипотезата на въпроса), което не е оспорено нито при приемането му, нито с въззивната жалба и не е направено искане за поставяне на други въпроси, нито за допускане на тричленна съдебно-техническа експертиза. Във въззивната жалба то се интерпретира в полза на ответника, не се иска поставяне на допълнителни задачи, нито за тричленна съдебно-техническа експертиза.
Новите доказателствени искания са направени след отмяната и както беше отбелязано – във връзка с представеното доказателство, довело до отмяната, което обаче е прието за неистински документ, поради което и отговорите, които се отнасят към неистинския документ, са неотносими към предмета на спора.
Поради изложеното не е осъществено основание по чл. 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. А насрещните страни не са направили искане за присъждане на разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 5992 от 18.08.2017 г. по възз. гр.д. № 16672 /2013 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.