1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр. София, 26.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 180/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, за се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. Н. С., Х. Н. Ш., С. Н. С., Е. С. А., Е. С. С., С. Г. М., П. Б. Д. и И. Б. Д. са обжалвали с касационна жалба вх. 11743 от 03.07.2017г. въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав №1117, постановено на 15.05.2017 г. по гр.д.№ 171 по описа за 2017г.
Ответникът [фирма] е подал отговор на касационната жалба, в който е изразил становище , че касационното обжалване не следва да се допуска, защото касаторите не са обосновали в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси, изведени от решаващите изводи на съда, а такива, които са по съществото на спора.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението й в ДВ бр. 86/2017г. предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил решението на Софийския градски съд, гражданско отделение, осми състав от 09.09.2016г. по гр. д. № 10940/2013г. , с което са отхвърлени исковете на А. Н. С., Х. Н. Ш., С. Н. С., Е. С. А., Е. С. С., С. Г. М., П. Б. Д. и И. Б. Д. против [фирма] за установяване на правото им на собственост и предаване владението на недвижим имот, представляващ земеделска земя – нива с площ от 1 299 кв. м. , намираща се в м. „Азмата“ в землището на кв. Д., С., с кадастрален идентификатор № 68134.1945.122 от кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
Апелативният съд е приел, че ищците не могат да противопоставят на ответника права, произтичащи от земеделска реституция по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, защото не са били налице предпоставките за възстановяването на собствеността на процесните имоти по този закон. При проведения, по направено с отговора на исковата молба възражение от ответника [фирма], косвен съдебен контрол на решението на поземлената комисия, съдът е приел от фактическа страна, след преценка на събраните по делото доказателства и възприемайки констатациите на изслушаните технически експертизи, че имотът попада в терена, одобрен за отчуждаване за изграждане на Национален киноцентър, утвърден с Указ № 973/1949г. на Народното събрание. Предвиденото мероприятие е изпълнено като са построени сгради, комуникации и съоръжения – снимачни площадки, обслужващи територии, алеи, надземни елементи на техническата и инженерна инфраструктура и озеленяване в целия терен. От правна страна апелативният съд е приел, че съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ попадащите в отчуждения за Национален киноцентър терен бивши земеделски земи, не подлежат на реално възстановяване в съществуващите граници. Мотивите за този извод са, че чл.10б ЗСПЗЗ не се отнася само до единични сгради, а урежда правото на възстановяване при осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, с комплекс от строителни дейности, без да поставя изискване строителството да е законно, тъй като касае мероприятия в обществен, а не в частен интерес за разлика от нормата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. По тези съображения съдът е приел, че не е доказано правото на собственост на ищците на заявеното в исковата молба основание – реституция по ЗСПЗЗ, поради което предявеният от тях ревандикационен иск е неоснователен.
По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
В изложението за допускане на касационното обжалване е поставен правният въпрос дали имотът е бил отчужден или не преди 1972г. и попадал ли е в терена, одобрен за отчуждаване с цел изграждане на национален киноцентър, утвърден с Указ 973/29149г. и имали ли са право ищците да им бъде възстановена собствеността и конкретно : а/може ли да се приеме, че процесният имот е отчужден ако се установява от приетите по делото доказателства, че не попада в списъка на имотите, определени за отчуждаване, в списъка на собствениците, чиито имоти са предвидени за отчуждаване не фигурират имената на наследодателите на ищците З. Войнишка и Е. Стрелкова и за него не е определяно и заплащано обезщетение; б/може ли да се приеме предвид събраните по делото доказателства, че имотът попада в регулационните планове преди 1961г. ако имотът не е отчужден, намира се в местност, която не попада в обхвата на плана, няма графична част от плана преди 1961г. и в Н. не се намират данни за датата на включване на процесния имот в регулация; в/налице ли са пречки за реституция по ЗСПЗЗ ако няма данни имотът да е включван в регулация преди 1961г., и има данни че е бил земеделска земя преди колективизацията; г/ако по делото са налице данни че имотът е изваден от капитала на търговското дружество – ответник и не е негова собственост може ли да се приеме, че същият имот е част от технологичната територия на киноцентъра; д/ предполагаемата технологична територия е 302 дка, а реалната е 265 дка и няма яснота къде се намира разликата от близо 40 дка и дали процесният имот попада в технологичната територия на киноцентъра.
Тези въпроси не покриват общото основание на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване според разясненията в ТР 1/2010 г. на ВКС, ОСГК и ТК, защото разрешаването им изисква преценка на събраните по делото доказателства, каквато касационната инстанция не извършва в производството по чл. 288 ГПК. Основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК следва да бъдат обосновани от касатора с правни доводи – изложението по чл. 284 ал.3 ГПК трябва да съдържа правни въпроси, разрешаването на които да се основава на тълкуване на закона, както и да са изведени от решаващите изводи на съда. В случая въпросите са фактически и не могат да служат като общо основание за допускане на касационното обжалване. Отделно от това тези въпроси не са от значение за делото, защото предпоставките за земеделската реституция при последващо отнемането на собствеността застрояване на земеделските земи за комплексно мероприятие, не включват изискване имотът да е бил надлежно отчужден по действащите благоустройствени закони, към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ срв. решение № 277 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 1140/2010 г., на ВКС II г. о. решение № 70/22.06.2010 г. по гр. д. № 674/2009 г. І г.о.; решение № 147/19.07.2010 г. на по гр. д. № 7/2009 г., І г.о. , решение № 108/25.07.2012 г. по гр. д. № 1291/2010 г. І г.о. , решение № 226/19.11.2013 г. по гр. д. № 3136/2013 г.на ІІ г.о. и др. В тези решения е прието, че разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ урежда едно заварено фактическо състояние и не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, за предоставянето на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация или надлежно отчуждаване на имота от ТКЗС. Достатъчно е обективно в имота да е осъществено строителство или друго комплексно мероприятие на държавата, за да се приеме, че не е допустима реституция в реални граници на отнетия земеделски имот. С тази съдебна практика апелативният съд се е съобразил , поради което по втория поставен правен въпрос за приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ също не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не са налице специалните предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК , касационната жалба не следва да бъде допускана за разглеждане по същество.
Разноски на ответника не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав №1117, постановено на 15.05.2017 г. по гр.д.№ 171 по описа за 2017г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: